Данаил Иванов
Всички ние, които сме живели преди 2000-та година, знаем какво значи улицата и игрите с нашите приятели, съседи и съученици. Игрите започваха веднага след училище и бяха без спиране…
Играеха се всякакъв футболни игри, модифицирани според условията, които има квартала…
Ще се опитам да припомня на всички, какво правеше улицата без да сме знаели, че тя всъщност е била истинският треньор.
Игрите бяха от всякакъв род:
– „стеничка“ – игра, която можеше да се играе от един, двама или повече…
– „лаком за гол“ – играеше се с един вратар…
– „виенска“ / „два удара“ – нужно беше поле с две врати…
– „21“ – жонглиране с топката във въздуха…
– „цък–цък“ – играе се от атакуващ отбор и вратар…
– „джитбол“ / „тенис–футбол“ – игра за истински майстори…
А как развивахме другите нужни за футбола качества? Бързина, издръжливост, сила, ловкост…
Сравнете всичките тези игри с тренировките и упражненията, които се правят в школите в днешно време…
Всичко това, което даваше улицата, днес не може да бъде компенсирано дори от най-кадърния треньор…
Друг основен плюс на улицата е свободната игра и свободната воля на футболиста…
Всичко, което беше нужно беше: игрище, няколко приятели и най-ценното – ТОПКАТА…
…за жалост изчезнаха и талантите, които не са били просто „таланти“… те бяха рожби на улицата…
Липсата на улицата никога няма да може да се компенсира. Тя е един перфектен (само)учител!
Автор: Данаил Иванов – треньор в школата на ПФК Левски