МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА С ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО КАМПИОНИЯ

Както повечето от вас може би знаят, в края на миналата година публикувахме анализ озаглавен „Няма попътен вятър за кораб без посока“. Ако не сте го прочели, може да го направите ТУК. В него посочихме редица проблеми в детско-юношеския футбол в България и дадохме рецепти за справянето с тях. Всички предложения от този анализ бяха оформени като официално писмо и бяха входирани в Министерството на младежта и спорта. Вчера получихме и официалния отговор, лично написан от заместник-министъра на спорта Стоян Андонов. Тъй като сме поели ангажимент да държим информирани за всичко нашите читатели, качваме целия отговор на министерството, както и нашия коментар по-долу:

Любезно и дълго писмо, за което ние от Кампиония благодарим. Какво всъщност ни казват от министерството и доколко трябва да сме спокойни за развитието на българския футбол? Разбираме, че в края на 2019-та година в БФС е обсъждана Концепция за развитие на детско-юношеския футбол, която представлява нова 10 годишна програма за дългосрочно развитие на българския футбол на клубно и национално ниво. В предвид, че обидихме и жегнахме доста хора, няма да сме учудени, ако точно нашият анализ „Няма попътен вятър за кораб без посока“ е бил поводът за тази среща или поне е бил част от дискусията. Явно е, че нещата в детско юношеския футбол не вървят и има нужда от промяна, иначе не би имало нужда от нова 10 годишна програма за развитие, нали така? Пак от писмото – „Предвижда се работа с подрастващите чрез използването на съвременни тренировъчни методики…“. Значи досега се е работело по стари такива? Или въобще е нямало? Някои хора така и не си признават, че системата сега не функционира, но БФС и министерството разработват нова, чрез вкарването на съвременни методики.

Ще си позволя да запозная читателите на Кампиония с един термин, който набира популярност в света на бизнеса и мениджмънта и като цяло дори може да бъде използван и от треньори и състезатели преди мачове – „пре-мортем“ или иначе казано „преди смъртта“. Повече информация може да намерите ТУК и ТУК. Когато правим аутопсия („пост-мортем“ или „след смъртта“) на провала на даден бизнес, проект или футболна среща, вече сме закъснели и се опитваме да си вземем поуката. Топ мениджърите на световни корпорации са разбрали, че понякога поуката и изводите не вършат работа, защото може и да няма втори шанс (или втори финал). Ето защо започват да правят нещо много интересно, наречено „пре-мортем“– събират всички подчинени, приемат, че даден проект, върху който тепърва ще работят, вече се е провалил и започват да търсят причините. Разсъждават сякаш вече всичко е загубено, провалът е тотален, представят си, че са се случили всички възможно най-лоши сценарии и се опитват да разберат защо „се е стигнало“ до там. Пак повтарям – правят всичко това преди още дори да са започнали проекта. Най-честата причина, поради която се прави „пре-мортем“ анализът е опасността от прекалено високото самочувствие, което пречи на мениджмънта да види грешките си. Вирнали глава нагоре, често се спъваме в малките камъчета, подценяваме и не виждаме проблемите. За мен лично точно това е и една от причините българския футбол да седи в застой. На ръководни позиции са хора, които се обиждат при всяка градивна критика. Лично на мен ми се разсърдиха доста познати и непознати след като написах анализа „Няма попътен вятър за кораб без посока“. Хора, защо? Не е нужно да браните сляпо нещо, което всички виждаме, че не работи. Защо пиша всичко това и защо споделям „пре-мортем“ концепцията? Защото ако БФС не направи „пре-мортем“ анализ на 10 годишната си програма за развитие сега, след 10 години е много възможно да правим „пост-мортем“ аутопсия на разбитите мечти на цяло едно поколение. Корекция – на ОЩЕ едно, поредно поколение. Моето желание е всички да видим тази 10 годишна програма – какви са методиките, кои ще са методистите, как ще се следи дали се прилага всичко, как ще се обучат треньорите на тези методики – тези неща засега остават неясни. Виждам, че има добри намерения и поздравявам хората от министерството – те практически застават на моя страна и обявяват, че трябва промяна, че трябва нова концепция. Имам просто една молба – вместо да се питаме след 10 години „Какво се обърка?“, нека се попитаме сега „Какво може да се обърка?“.

Надявам се, че всички осъзнават колко важно е този път нещата наистина да се получат. И се надявам хората, които ми се сърдят, да разберат – всичко, което правя, го правя в името на доброто бъдеще на България. Дори не говорим само за футбол, защото всичко, което пиша е напълно съотносимо и приложимо в почти всяка сфера на живота в България. Както за посоката и попътния вятър, така и за изложените по-горе неща. Дали един „пре-мортем“ анализ на язовирите в България щеше да е полезен? Или „пре-мортем“ анализ на закона за хазарта, на закона за внос на отпадъци? Ние от Кампиония сме оптимисти. България постепенно започва да намира своята вярна посока. Идва нова вълна от млади, честни и можещи хора – вълна, която ще даде нужния тласък на нашия кораб. А след това остава всички заедно да гребем по пътя към успеха…

Георги Захариев