Кампиония в помощ на деца, лишени от родителски грижи

Здравейте, аз се казвам Георги Захариев и съм футболен агент и основател на Кампиония. Бих искал да разкажа за една моя инициатива, която успяхме да реализираме съвместно с фондация „Подарете книга“ и БФС. От известно време помагам на фондацията с различни проекти. Това са група доброволци, които се опитват да направят по-лек и смислен живота на деца, лишени от родителски грижи. Името до известна степен подвежда, защото всъщност подаряваме може би най-ценното за нас, а именно – време. Да, книгите, подаръците и материалната помощ са винаги добре дошли, но това, което наистина прави разлика е личното отношение и времето прекарано с децата. Защото това не са деца, лишени от дрехи, банани и шоколади. Това са деца, лишени от родителска грижа. А зад родителската грижа се крие много – внимание, съвети, личен пример, прегръдка, упора, подкрепа и много, много повече. Ние никога няма да успеем да заместим напълно семейството, не се и опитваме. Но това, което можем да направим, е да помогнем с различни дейности, както на децата, така и на хората, които полагат грижи за тях. Ако искате да разберете повече за „Подарете книга“ и тяхната инициатива „Подари време“, посетете сайта им като натиснете ТУК.

В началото бях част от доброволците, които пътуват и се срещат с децата. Посещавах домовете в квартал Надежда, Враца и Доганово. Опитвах се да разговарям с максимален брой деца, да ги питам за мечтите им, за това как виждат себе си след 10 години и да се опитам да дам съвет. Включвах се в различни инициативи като турнири по волейбол, организирах рожден ден на едно прекрасно момиченце, опитах се да помогна на друго, което искаше да се научи да свири на барабани (аз съм любител барабанист). Бях част и от лятната програма „Училище за работа“, по време на която децата получават познания за конкретна професия, което им помага да се включат в живота след излизане от домовете много по-лесно.

С течение на времето се насочих към нещо, в което смятам, че мога да съм най-полезен, а именно спорта. Вярвам, че успеем ли да запалим искрата на любовта към него в децата, то той може да даде смисъл на живота им или най-малкото да ги предпази от редица изкушения. Започнах да водя различни успели в спорта и живота хора, които да говорят и вдъхновяват децата. Като пример мога да посоча Михаил Христов – параолимпиец, който губи и двете си ръце от токов удар, когато е на 15, но въпреки това не спира да се занимава със спорт. Смятам, че хора като него могат да бъдат истинско вдъхновение за подрастващите и му благодаря от сърце, че се отзова и се включи в редица срещи и беседи. Също така се свързах с треньори по бокс, които поканих, за да запалят децата по спорта и да им покажат какво може да им даде залата.

Виждах, че това което правя е прашинка в морето. Защото хората, които наистина са всеки ден с децата, са техните възпитатели и учители. Замислих се дали няма как да помогна на тях, за да могат те да помагат още повече на момчетата и момичетата от домовете. Виждах как повечето от малчуганите обичат футбола, някои от тях дори мечтаят да станат футболисти. Ето защо се свързах с БФС и предложих да организираме обучение на самите учители по физическо възпитание, които работят с децата от домовете, лишени от родителски грижи. Хората от централата откликнаха и на драго сърце приеха инициативата. Специални благодарности на Борис Станков, който бе двигателят на проекта от страна на БФС. В крайна сметка близо 10 учителя, които работят в домовете, прекараха 2 дни на базата на НСА в София, като през това време преминаха обучение и получиха сертификати за треньор по футбол.

Футболът е много повече от игра. Футболът създава приятелства, кара децата да спортуват, да мечтаят. Учи ги на постоянство и упоритост, създава им правилни навици. Футболът може да даде смисъл на нечий живот. Футболът може да спаси живот. Надявам се, че сме успели поне с малко да допринесем за всичко това.