НЯМА ПОПЪТЕН ВЯТЪР ЗА КОРАБ БЕЗ ПОСОКА

Георги Захариев

Георги Захариев

Реших да напиша този текст провокиран от многото коментари, анализи и изказани мнения след загубата на националния ни отбор по футбол от Англия с 0:6. Няма да анализирам мача, там нещата са ясни. Основната ми цел е да сравня концепциите за развитие на футбола в двете страни и да опитам да дам някои насоки. Ще посоча и други държави за пример. Ще бъда критичен, но ще опитам да дам и решения. Извинявам се, ако има засегнати, но е време нещата да бъдат назовавани и виновните да поемат своята отговорност.

Ако сте родител, шеф на школа, треньор или просто човек, който милее за футбола ни, ще се радвам да отделите малко време и да прочетете цялата статия. Ще опитам да дам детайли защо се е стигнало до тук и какво може да се направи. Очаквам и ценя всеки коментар и обратна връзка.

НЯМА ПОПЪТЕН ВЯТЪР ЗА КОРАБ БЕЗ ПОСОКА

Това е една от любимите ми мисли, като за неин автор се смята римският философ Сенека. Тук се крие същността на всичко, което се случва в българския футбол през последните години. Липсата на методика и методисти в България е основната причина за спада на нивото на състезателите и съответно на резултатите на националния ни отбор. Няма план/програма/визия/методика за развитие на детско-юношеския спорт, които да се спазват. Дори да има някакви наченки някъде в някой отбор, това в никакъв случай не може да се нарече цялостна концепция. В няколко школи тепърва започват по правилен начин да изграждат и структурират нещата и се моля хората, които стартират промените там, да имат времето и търпението да ги завършат. Навсякъде другаде има разписани тук-там по 10-20 страници визия и толкова. Никой не следи за работата на треньорите, никой не контролира поведението им по време на мачове, никой няма изисквания към тях. Те са оставени сами да взимат решения относно тренировъчен процес, методи на работа и всичко останало. Кой какво е запомнил от лекциите в треньорската школа, кой преписал на изпита за A, B, C, Pro лиценза за треньор, кой видял 2 упражнения в интернет и се започва правенето на един футболен миш-маш и правене на експерименти върху децата. Така докато те станат на 18 години, когато футболните им умения са по-надупчени от швейцарско сирене. Масово юношите не могат да играят със слабия си крак; технически са на много слабо ниво, защото тренировъчния процес е тотално сбъркан в най-малките възрасти; страх ги е да поемат рискове и да играят 1 на 1; нямат самочувствие, защото 10 години по тях са крещели знайни и незнайни треньори; липсват им основни тактически познания; физически са изостанали от връстниците си на запад, защото ядат баници, пържени картофи и пици и не се работи достатъчно целенасочено с кондиционни треньори (каквито и почти няма). Искам да уточня, че има треньори, които правят чудеса и дават максимума от себе си, ходят на семинари, пътуват в чужбина, четат допълнително литература. Но те сами няма как да успеят, ако в отборите, в които работят, няма изградена цялостна концепция/методика на работа, която се съблюдава и контролира! Това е ключът към всичко. Ако мога да опиша с едно изречение защо не се произвеждат качествени футболисти през последните години в България, то би било това: Липсва единна методика в българските клубове, спазването на която да се контролира строго и ежедневно! Имал съм случаи, в които ми се заявява, че дадени отбори имат написана методика, но след това треньори в същите школи ми казват, че дори не знаят за съществуването й и всеки си прави каквото намери за добре. Нагледал съм се и на двата варианта – уж има някакъв „методист“, понякога и чужденец, но няма методика. Или има уж някаква методика, но няма методист и всеки треньор продължава да си работи каквото намери за добре.

Кой е виновен за това и защо е толкова важно всички треньори във всяка школа да работят в синхрон по единна методика? Първо – виновни НЕ са самите треньори. Когато няма методист, назначен на работа или човек, който има капацитета и знанията да напише подобен труд с правила, насоки, тестове, изследвания, изисквания, упражнения, визия и т.н., то наставниците в школата няма какво да направят. В България навсякъде има шефове на школи, но почти никъде няма методисти. Няма хора, които да зададат посоката, да напишат визията и да следват за спазването и изпълнението на методиката. Шефовете на школи в България се занимават предимно с административни задачи, екипировки, логистика, терени, картотеки и звънене на деца от други отбори – неща, които не са свързани с разработването и следването на футболна концепция за развитието на детско-юношеския футбол в клуба им. Понякога им се възлага и задача да въведат някакви правила и изисквания към треньорите, но доста често те нямат времето, а понякога и знанията да го направят. Във всеки клуб трябва да има човек, който от сутрин до вечер е на терените и гледа възможно най-много тренировки на всички набори. Човек, който да следи за спазването и работата по концепцията/методиката на клуба и който прави корекции и насочва треньорите по правилния път. Ако те не спазват указанията – червен картон и се взимат нови кадри, които има желанието да следват клубната политика и да се учат. Заявявам категорично, че шефовете на школи и методистите трябва да имат пълна свобода, но и да носят отговорност при назначаването и уволняването на треньори. Идваме до следващия проблем – в България няма подготвени методисти. Броят се на пръсти хората, които могат да направят нещо подобно и те с право имат високи финансови изисквания към президентите на отборите, които от своя страна предпочитат да дават огромни заплати на чуждестранни играчи, а същевременно са оставили нещата в школите си на самотек.

Може да погледнете няколко варианта на методики и концепции на различни футболни федерации като натиснете върху тях: Американска футболна методикаАвстралийска футболна методика , Австралийска футболна методика – кратка версия ,Шотландска футболна методика – кратка версия. Това са по-стари варианти, които намерих в интернет, предполагам, че вече концепциите им са претърпели някаква промяна и подобрение. И така, ние се смеем на американци и австралийци, но те вече ни задминават. Янките са на 23-то място в ранглистата на ФИФА, а кенгурата са на 44-то. Ние? Ние сме на 61-во, след държави като Ямайка, Буркина Фасо, Катар. Доскоро се смеехме и на Исландия, които имат население 360 000, колкото ж.к. Люлин в София, но в момента са преди нас – под номер 40 в класацията на ФИФА, въпреки тежкия си климат. И все пак, играха на световното първенство през 2018-та, а ние си останахме с мечтите. Но дори държава като Исландия има изработена и спусната от местната федерация методика. Там има над 600 професионални лицензирани треньора. На всеки 550 души исландци се пада по 1 треньор. Ако приложим тази математика, в България трябва да има близо 11 000 професионални треньора по футбол! Има ли ги? БФС? Веднага ви казвам – в България лицензираните треньори по футбол са едва около 1200. Друго сравнение – в Исландия има картотекирани и регистрирани 23 000 футболиста от всяка възраст, като 15 000 от тях са момчета/мъже. В Сърбия (7 милиона население) и Хърватия (4 милиона население) има картотекирани по около 25 000 трениращи футбол. В България – около 10 000. Какво направи БФС за повишаването на гледаемостта на футболни срещи в България, за популяризирането на футбола, за запалването на повече малчугани по тази велика игра? Това е друга тема, на която ще обърна внимание в отделна статия.

Връщаме се обратно към методиките. За тези от вас, които не са отворили все още австралийската – тя започва с един цитат на Уилям Едуардс Деминг: Ако не можеш да опишеш това, което извършваш като процес, то ти въобще не знаеш какво правиш.“ По-горе на снимката вече сте видели друга негова мисъл: „Не е достатъчно да даваш най-доброто от себе си – първо трябва да знаеш какво да правиш, а след това да даваш най-доброто от себе си“. Ако не вярвате на мен, то поне повярвайте на този блестящ ум. Обръщам се към родителите – така както имате право да видите учебниците, по които учат децата ви в училище, така имате право да видите и „учебника“, по който тренират децата ви в клуба си. Не значи, че ще разберете нещо, но поне проверете дали има ясно написана методика. Няма нужда да гледате пълната версия, поискайте да видите поне кратката. Не търсете сметка и не се заяждайте с треньорите, те не са виновни. Не са те хората, които трябва да напишат методиката и „учебника“, те просто трябва да работят по него. Те не си избират сами методист, той е над тях в йерархията. Това, което може да направите е да говорите с шефа на школата или дори изпълнителния директор на отбора. Те са хората, които назначават методиста. Търсете сметка от тях. Разбира се, винаги може да коментирате тази тема и с треньорите, попитайте ги какво мислят по въпроса, но знайте, че вината не е тяхна. (Все пак лека критика към треньорите – с ръка на сърцето признайте колко пъти поставихте проблема с липсата на методика в отбора ви пред ръководството).

Както казах в началото на статията, няма да щадя никой и знам, че страшно много хора ще ми се разсърдят след тази статия – директори, треньори, президенти, ръководители. Обаче ако искаме нещата да се променят, трябва да посочваме проблемите на висок глас и да работим по отстраняването им. Отново към родителите – какво се случва ако запишете детето си в отбор, в който не се работи по определена методика? Рискувате да попаднете на треньор, който идея няма какво прави в тренировките си и защо го прави (50% от треньорите в България). Вариант 2 е да знае какво прави и да го прави целенасочено, но то да е абсолютно погрешно – от подбора на упражненията до отношението и инструкциите му по време на мач (40% от треньорите в България). Ако имате късмет, може да попаднете на качествен треньор, който сам чете и се самоусъвършенства. Нещо важно – ако се работи по определена методика, то всяка тренировка на всеки отбор трябва да има тема, трябва да има цел. Всеки сезон всеки набор трябва да има цел – какво се работи, защо се работи това, как точно се работи това. И когато видите 9 годишни деца да тренират заучени положения, да правят сухо бягане или да анализират сложни тактически ходове в подготовка за следващия си мач, вместо да работят за техника, то бягайте далеч. Отново се връщам обратно към цитата – „Няма попътен вятър за кораб без посока“. В последните години корабът наречен български футбол няма посока. Носим се по течението на футболния свят и наскоро корабокруширахме в скалите наречени „Национален отбор на Англия“. И отново – ако корабът се движи в грешната посока, положението няма да е много по-добро. Казвам го, защото виждам всяка седмица треньори на деца от 6 до 14 години, които мислят единствено как да спечелят мача си през уикенда. Губят времето на възпитаниците си с неща, които трябва да се учат и усвояват след 14 годишна възраст. И точно това – какви тренировъчни упражнения, какъв стил на игра и каква визия и облик трябва да има всеки набор и отбор – е от компетенцията на методист, който въвежда и контролира изпълнението на всичко това. В противен случай или нямаме посока или се движим смело напред в грешната.

Обръщам толкова голямо внимание и подчертавам думата контрол много често, защото в България сме царе на писането на правила или дори закони, които след това не спазваме. Примери колкото искате, но да речем забраната за пушене на обществени места, поне в София, масово не се спазва. Лично съм ставал свидетел как корумпирани душички от РЗИ София си затварят очите (нека и те да ми се разсърдят, ако искат) и се правят, че не виждат пушачи в заведение. Има правила и закони, но те не се спазват. Ако има методика, но няма методист, който да съблюдава спазването й, треньорите отново ще започнат да импровизират, често с неправилни за възрастта упражнения.

И понеже статията все пак прави сравнение между английския и българския футбол, нещата в кралството са решени по следния начин. Всеки шеф на школа назначава така наречения Head of Coaching, или иначе казано „ръководител на треньорското звено“. Това е еквивалент на методист. Ето тук съм взел от интернет пример от актуална обява за работа на отбор, който търси Head of coaching:

Изискванията към него най-общо казано са следните:

  • Отговаря за въвеждането и прилагането на единна методика в академията
  • Провежда редовни срещи и обучения с треньорите, в това число и на 4 очи
  • Непрекъснато обогатява знанията си по темата
  • Изгражда връзка и приемственост между треньорите на различните възрасти
  • Придружава шефа на школата на различни мероприятия, организирани от футболната федерация
  • Част е от изпълнителния съвет на клуба, за да може активно да изказва мнения и да дава съвети за подобряване на работата в школата

ТУК може да видите цялата обява за работа и всички изисквания.

Всяка школа в Англия има 2 позиции – шеф на школа (academy manager) и методист (head of coaching). В България тези понятия са размити, а втората позиция почти изцяло отсъства. Шефът на школата е пряк началник на методиста в повечето отбори (line manager – както е отбелязано в обявата за работа). Отново обръщение към родителите – в Англия на повечето места тренировките са закрити и никой не се сърди. Тепърва и в България това ще се случва. И така трябва да бъде. Никой не ви пуска да присъствате в часовете на децата ви в училище, нали? Но в Англия всеки отбор има методика и родителите са спокойни, че децата им работят по предварително написана ясна програма. Тук нещата са обърнати и затова всеки родител има право да знае какви глупости тренира детето му. И така докато отборът не представи ясно написана и точна методика. Ето защо призовавам всички майки и бащи да упражняват натиск върху ръководството на клубовете (не върху треньорите), в които децата им тренират – искайте да разберете кой е методистът в школата ви и искайте да видите методиката, по която се работи. Явно е, че самите президенти нехаят и неглижират този проблем, затова вземете нещата в свои ръце и чрез натиск изисквайте въвеждане на методика и назначаването на методист във вашия клуб. Плащате такси и имате право да знаете какво, как и защо се тренира. Както имате правото да преместите децата си в отбор, който знае какво прави.

Футболните клубове са като училищата. Представете си да запишете детето си в училище и да не знаете каква е учебната програмата, какво ще се изучава, дали ще има английски, от кой клас ще започне да се учи история и география, по какви учебници ще се учи… Представете си деца в първи клас да имат часове по ядрена физика, счетоводство и международни отношения. Това е равносилно на деца на 8 или 9 години в клубовете си да тренират пас комплекси, заучени положения и тактически прийоми в атака и защита. Представете си да отидете при директора на училище и да го попитате какво ще изучава детето ви и по какви учебници ще учи и той да ви отговори, че няма учебници, няма програма и всеки учител сам си решава какви предмети да преподава и как да преподава. Директно ще излезете от това училище и повече няма да стъпите там, нали? Ами същото трябва да направите и когато директорът на футболна школа ви заяви, че няма програма, няма методика, няма методист и всеки треньор сам си избира какво да тренира. Имам и една новина за вас, мили родители. 99% от вас са записали децата си точно в такива школи. Просто защото в 99% от отборите в България няма методика, няма методист, няма програма. Честито…

Знам, че много треньори и директори на школи ще скочат и ще кажат: „Родителите не разбират от футбол. Не е тяхна работа и е извън компетенцията им да гледат футболни методики“. Да, съгласен съм. Но родителите може и английски да не знаят, но имат право да погледнат поне учебника по английски на детето си и да знаят, че има някаква система, по която се работи. Никой не иска от клубовете да дискутират в детайли или да се допитват до родителите какво да се работи и как да се работи. Но най-малкото школите дължат една хубава презентация и кратка версия на методиката си, ако въобще имат такава.

Както споменах – писането на методика е едната страна на монетата, прилагането и контролът по изпълнението са другата. Дори и към момента има написан труд от БФС. Може да го видите ТУК. Това не е достатъчно. Ето защо давам моето предложение на държавата, като този мой текст се надявам да достигне и до хората, които взимат решения. Говори се за финансиране на футболните клубове и отпускане на помощи, които да отидат за развитие на детско-юношеския футбол. Една от мерките ще е премахването на таксите за децата в отборите, като парите, които иначе се събират от родителите, да бъдат давани от държавата. С риск много родители да ми се обидят, но това по никакъв начин няма да повиши качеството на тренировъчния процес. Имаме отбор Х, в който тренират 100 деца, които дават по 50 лева такса на месец. Това са 5000 лева приходи за отбора. Ако се въведе този закон, родителите спират да дават 50 лева на месец и въпросните 5000 лева се отпускат от държавата. Първо, тези 5000 лева отново ги даваме ние – това са нашите данъци, които просто държавата решава как да разпределя. Второ – как точно това би помогнало на децата да станат по-добри футболисти? Възможно е да има семейства, които не могат да си позволят да заделят 50 лева на месец. Нека всеки отбор има няколко стипендии и по преценка да ги отпуска на родителите на деца, които имат финансови проблеми. И така, вместо тази леко популистка политическа мярка с премахването на таксите, нека парите бъдат насочени по други начини.

6 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА В БЪЛГАРСКИТЕ ШКОЛИ:

  1. Да се напише нова методика/концепция за развитието на българския футбол от БФС и треньорската школа, където има достатъчно адекватни хора. Трябва да е в пъти по-подробна от сегашната. И този път нека се обърне внимание и на чисто педагогически и психологически компоненти. На треньорите в България им излиза пяна от устата докато ръководят мачове на деца. Задължително всички трябва да преминат курс по педагогика, психология и емоционална интелигентност. Нека се обърне и внимание на родителския фактор. Футболната асоциация на Англия провежда редовни кампании с цел ограмотяване, както на треньорите, така и на родителите. Примери за това може да видите малко по-надолу в статията. Всичко това влиза в една пълна и всеобхватна концепция за развитие на футбола.
  2. В България спешно има нужда от обучението и създаването на подготвени футболни методисти. Дори да има методика, написана и спусната от БФС или всеки отбор сам изготви такава, ще се изправим със следния огромен проблем – в България няма методисти. Откъде ще се намерят 200 човека методисти, които да започнат работа във всички школи от следващото лято например? Истината е, че дори и 5-6 човека няма да могат да се намерят. Обещавам да публикувам списък в Кампиония, ако БФС ми предостави такъв, с имена на български методисти, които лично имат написана или са участвали в написването на поне 1 работеща методика. Едва ли ще се намерят повече от 5 човека. Нека БФС поеме своята вина и отговорност за това. Защото точно работа на футболния съюз е чрез треньорската школа да подготвя кадрите, които ще заемат такива длъжности в България. Нека държавата отпусне средства за обучението на български методисти в клубове от Англия, Холандия, Португалия, Белгия.
  3. Правителството да отпусне пари за назначаването на втори и трети треньор във ВСЯКА възраст, във ВСЕКИ отбор. Какво се случва сега – 1 треньор средно тренира около 20 деца на тренировка. В някои клубове започнаха да назначават помощници при по-големите набори. Аз мисля, че при по-малките дори е по-належащо да има повече треньори, защото там се полагат основите, там има нужда от повече корекции, там има нужда от повече индивидуално внимание. Желязото се кове докато е горещо, дървото се превива докато е младo. Ако изпуснем нещата в началото, след това е много по-трудно да ги коригираме. Треньорите носят огромна отговорност при изграждането на бъдещите футболни таланти. Нека БФС и държавата им помогнат и със стажове в клубове из Европа, които се славят с добри методики и добра работа с подрастващите. На ротационен принцип нека се изпращат в клубове в Англия, Португалия, Холандия, Белгия, Германия, Испания и т.н.
  4. Спешно има нужда от изграждане на нови терени и игрища из цяла България, особено в големите градове. София е презастроена, всяко парцелче се превръща в офис сграда или жилищна кооперация. Не е нормално в Люлин и Младост да няма поне по 3 школи всяка с по 2-3 големи терена. Там живее 1/10 от България. За Варна въобще не искам да говоря, липсата на терени е фрапираща, цял град се редува да играе на 1 голямо изкуствено игрище, но пък има 5 мола. Отделно навсякъде има крещяща нужда от изграждане на мини-игрища за безплатно ползване от децата. В кварталите са необходими и спортни площадки, а не само от хотели, бизнес сгради и ресторанти. Трябва да има ясен план и промяна в градоустройството на големите градове. Държавата трябва да представи ясна стратегия за поетапно изграждане на десетки терени с големи размери и стотици игрища за мини-футбол между блоковете. Необходими са дори игрища с размери 10 на 10 метра, с хокейни вратички, където най-малките дечица в кварталите си ще правят първите докосвания на топката и където да се надяваме ще се зароди и интересът им към най-великата игра.
  5. Спортните училища и паралелки създават изключително голямо удобство на клубовете в Англия. Системата там е направена така, че да помага на младите спортисти, а не да им пречи. След 13 годишна възраст състезателите, които гонят високо спортно майсторство имат нужда от повече време за тренировки, в това число и самостоятелни. Как е уредено това в развитите държави? Основно по 2 начина. Вариант 1 – спортните училища имат занятия само понеделник, сряда и петък, но от 09:00 до 17:00. Така тренировките започват в 18 или 19 часа, а вторник и четвъртък са двуразови, като често първата е индивидуална спрямо нуждите на самия състезател. Вариант 2 – ходи се на училище всеки ден от 08:00 до 14:00, но часовете са направени така, че физическото е от 08:00 до 10:00 и училищата и отборите се споразумяват в тези часове децата да ходят на сутрешни тренировки, а следобед отново имат занимания в клубовете си. По този начин всичко е направено в полза на спортуващия, а не както в България – против него. Важно е да се отбележи, че много отбори на запад имат изградени затворени пансиони, в които децата след 13 годишна възраст се хранят и спят. Тук държавата трябва да се намеси категорично и с ясна програма.
  6. Спешно трябва БФС и спортното министерство да започнат да подготвят кадри, които да са в помощ на футболните треньори – диетолози, спортни психолози, кондиционни треньори и видео анализатори. В някои отбори в Англия всяка тренировка се заснема, след това се анализира, режат се моменти, показват се на състезателите. Всяко дете трябва да знае какво е протеин, какво е въглехидрат и как да си ги набавят. Виждате състезателите в Англия – вече са нещо средно между футболисти и културисти. Да, но това не става с ядене на кифли, пици и пържени картофи. Клубовете имат задачата да ограмотяват своите състезатели и родителите им относно правилно хранене, тренировки във фитнеса и всичко, което може да им помогне да развият правилно своето тяло. Най-добре би било да се подсигурява и храната на по-големите състезатели или поне хранителните добавки. Също така последните тенденции са психолозите в Англия вече да работят основно с треньорите, а не със състезателите – самите деца не се чувстват добре, говорейки с психолог.

Това са основните точки, по които БФС, правителство, треньори, родители и всички ние трябва да работим. Аз лично съм голям привърженик на Принципа на Парето – 80/20, който гласи, че 20% от действията ни са отговорни за 80% от резултатите ни. Повече за този принцип може да прочетете ТУК. Ето защо фокусът ни трябва да бъде върху нещата, които в най-голяма степен ще дадат бързо и осезаемо подобрение в работата на школите в България. 2-те най-важни и неотложни неща, които трябва БФС и спортното министерство трябва да свършат, са изготвяне на детайлна и всеобхватна методика и подготвянето на методисти, които да следят за прилагането й в клубовете. Как да решим проблема с липсата на методисти в България? Имам предложение и 2 варианта:

Вариант 1: всеки клуб да излъчи човек (най-често треньор), който има капацитета да бъде обучен за методист. Да се проведат интензивни няколкомесечни обучения от страна на БФС с въпросните лица. Отново – нека държавата да поеме тяхното обучение и дори последващото възнаграждение. Нека се изпратят и в чужбина на стаж. След като преминат въпросното обучение по новата методика на БФС, треньорите (вече методисти) се завръщат в клубовете си и започват да следят за спазването на методиката.

Вариант 2: БФС или спортното министерство сами подбират и обучават, а в последствие и вкарват в отборите методисти на ротационен и регионален принцип. Нека държавата отпусне пари за възнагражденията на тези хора, които ще съблюдават и контролират изпълнението на нова методика, която трябва да е създадена от БФС и спортното министерство. Този контрол и наблюдение да става ежедневно, непрестанно и по цял ден. Всеки отбор да има такъв назначен методист/наблюдател, който е запознат в детайли с методиката и който до някаква степен изземва функцията на клубен методист. Възможно е тези хора всеки месец да сменят отбора и дори града, в който работят, защото методиката ще е една за всички. Така ще се избегне приятелското затваряне на очи и евентуално занижен контрол. Тези методисти на ротационен принцип трябва да изготвят месечни доклади относно това, доколко се прилага всичко, което е зададено. От тренировки и начин на работа, до подбор на думи и позитивно отношение към децата по време на тренировки и мачове. В Англия това е решено по следния начин – който не прилага методиката написана от тамошната футболна федерация, не получава помощи и не е с приоритет при повиквателни за своите състезатели за националния отбор. И така въпросните методисти/наблюдатели няма да могат директно да уволняват треньори, които не спазват методиката, но чрез докладите си ще поставят президентите и директорите под угрозата чрез лоши оценки в доклада да попаднат под санкциите на футболния съюз – без помощи (материални и нематериални) и без национални състезатели. Точно затова е важен и ротационният принцип. Отделно може да се направи списък и класиране на всички отбори, където въпросните доклади и оценки да бъдат качвани и родителите да се ориентират кои отбори работят най-добре и кои пренебрегват изработената методика. Така и родителите ще могат по някакъв начин да „наказват“ лошите школи, като преместят детето си в такива, с по-добър рейтинг. За по-малките отбори в малките градове и населени места, може да име регионален методист, който отговаря за региона и обикаля и контролира няколко школи едновременно. Важно е да се уточни, че някой отбор може да изработи и собствена методика, която да твърди, че е по-добра. В този случай се събира комисия на БФС и методистът на въпросния клуб представя и защитава пред нея детайлно програмата си за развитие на млади футболисти. Само при одобрение от въпросната комисия, този клуб може да ползва собствена методика, като продължава да ползва и помощ от държавата и преференции при повиквателни за национални гарнитури.

Няколко думи и относно това какво трябва да включва една нова методика на БФС или спортното министерство. Доколкото разбирам такава вече е почти написана с цел усвояване на пари от УЕФА и скоро ще бъде обявена в публичното пространство. Дано не се изпокарат кой я е написал, както вече усещам, че се случва. Не е нужно да откриваме топлата вода, просто трябва да видим какво правят държавите, които са по-напред от нас в развитието си. Преди повече от 5 години английската футболна асоциация въведе единна методика и система на работа. Нарекоха я „Английското ДНК“ (England DNA).

Тази философия е плод на задълбочен анализ и неуморен труд от страна на хората, които наистина разбират от материята. Ще се опитам накратко да разгледам някои основни елементи от тази прекрасна методика, но преди това нека първо видим някои постижения на юношите на Англия след въвеждането й:

Национален отбор на Англия U21: 2017 година – Световни шампиони

Национален отбор на Англия U20: 2017 година – полуфинал на европейско първенство

Национален отбор на Англия U19: 2017 година – Европейски шампиони

Национален отбор на Англия U17: 2017 година – Световни шампиони

Разбира се, не може да приписваме тези успехи само и единствено на методиката, наречена „Английското ДНК“, защото до 2017 тя е била в употреба само 3-4 години. И въпреки това, резултатите са налице. Никога в своята история, юношеските национални отбори на Англия не са имали такива резултати, каквито имат сега, след въвеждането на тази единна методика. Нека я разгледаме:

Всичко е разделено на 5 основни фундамента:

  1. Кои сме ние?

Нашата цел е да създадем ясно различима традиционна английска отборна футболна култура основана на нашите ценности и вярвания. Мисията ни е всеки, който носи емблемата на Англия на гърдите си с националния отбор – треньори, играчи и помощници – да бъде последователен в действията и поведението си, както на терена, така и извън него.

  1. Как играем?

Играта на английските отбори ще бъде най-силната демонстрация на Английското ДНК. Нашата цел е английските отбори да показват последователност в стила си на игра, който е базиран на философията на Английското ДНК.

  1. Английският играч на бъдещето

Нашата цел е да изграждаме бъдещите английски играчи с изключителни характеристики основани на 4-степенния модел за развитие на играчи на Футболната асоциация на Англия.

  1. Как тренираме?

Треньорите в Англия ще използват ясна и последователна методика, която ще е в основата на изграждане на бъдещите поколения английски играчи.

  1. Как помагаме?

Всички английски тимове са подкрепени от набор от услуги, помагащи в представянето, включително медицински специалисти, научни работници, аналитици и психолози. Всички те ще работят редом до треньорските екипи, за да помагат с подобряването на ефективността на тренировките и да повишат скоростта на развитие, както на отделните играчи, така и на отборите като цяло.

Всичко това е само повърхността на Английското ДНК. Всяка една от тези точки е разгърната в детайли. Може да видите някои от нещата на сайта на федерацията ТУК. Разбира се, същността на методиката е оставена скрита и е налична само за треньорите и самите отбори. Това, което можем да видим на сайта би могло да ни даде ориентир. Например точка 3 е разгърната на 3 поднива:

  • Умения и качества – те от своя страна са разделени на 5 подкатегории – технически качества, тактически качества, физически качества, социални качества и психологически качества. Може да ги видите ТУК.
  • Приоритети по възраст – разделението е основно на 3 групи -от 5 до 11 години, от 12 до 16 и от 17 до 21. Във всяка една възраст се търсят определени неща, като съответно са разделени на 3 категории – когато притежаваме топката, когато не я притежаваме и когато правим преход.
  • Трупане на международни мачове – целта е децата колкото се може по-рано да записват международни мачове, както с националния, така и с клубния си отбор.

Точка 4 (Как тренираме) от своя страна е разделена на 3 подточки – стратегия за мача, стратегия за тренировъчния процес и тренировъчни фундаменти. Искам да се спра на някой от фундаментите, които са задължителни за треньорите в Англия:

  • Винаги имайте само и единствено позитивен и ентусиазиран подход към състезателите
  • Правете тренировки, в които на играчите им се налага да взимат много решения
  • Отделяйте еднакво време за подготовка на тренировката, самата тренировка и анализ на тренировката (б.а. ако една тренировка е 90 минути, то всеки треньор трябва да подготвя и планира тренировката 90 минути, да я проведе за още 90 минути и накрая да я анализира още 90 минути – колко треньори в България правят това и кой контролира дали се прави това?)
  • Използвайте така наречения метод на въртележката по време на тренировките. Това означава всяка тренировка да е предварително наредена, децата да бъдат разделени на групи и всяка група да работи дадено упражнение. След това групите се разменят и така докато всяка група не мине през всяко упражнение. За целта би било добре да има повече от 1 треньор (златно правило е на всеки 6 деца да има по 1 наставник)
  • Минимум 70% от всяка тренировка трябва да е в активна фаза или иначе казано – в рамките на максимум 30% от общото време треньорът може да пренарежда, да дава инструкции, да дава почивка и да спира тренировката. Буквално правилото на английски е: “Aim for a minimum of 70% ball rolling time in all sessions”.

Разбира се, това отново е само информацията, която е предоставена на сайта на английската асоциация, нещата отиват много по-дълбоко, но за съжаление няма как да надникнем „в кухнята“. Всяка футболна федерация трябва да има подобен план, който е изготвен на база на множество тестове и проучвания, генотип, културни особености, социални особености, климат, финансови възможности на клубове и т.н.

Една методика не е просто написани 100-200 страници със съвети и препоръки. „Играйте с настроение“, „тренирайте за техника до 14 годишна възраст“ – написани и оставени в нищото, тези думи нямат тежест. Трябват контрол от страна на методисти, трябват активни кампании, лекции с родители и треньори, видео послания, разяснения и т.н. Всичко това е част от една добре оформена стратегия и концепция за развитие на футбола. Част от „Английското ДНК“ са и кампаниите, които се правят. Искам да обърна специално внимание на един от фундаментите – Винаги имайте само и единствено позитивен и ентусиазиран подход към състезателите. Не случайно в Англия обръщат толкова голямо внимание на тази точка от програмата си. Дори имат цяла видео поредица, в която участват известни актьори и целта на която е да накара както треньори, така и родители да променят мисленето си и да бъдат винаги на 100% позитивни към децата. Връчват се специални награди за най-позитивен треньор, най-позитивни родители и най-позитивен отбор. Съответно оценяването идва от самите деца, от самите родители и от съдиите. Спокойно това нещо може да се въведе и в България, като дори делегатите на мачове могат да поставят оценка за позитивно отношение на треньорите както към своите, така и противниковите деца. Може отново делегатът да дават оценка и на родителите. Съдията може да прави същото. Нека тези оценки бъдат качвани онлайн и всички да могат да видят доколко позитивизмът цари в даден отбор – от треньори, до футболисти и родители. Идея – вече премахнахме класиранията при най-малките възрасти. Нека ги върнем обратно, но този път да са на база на оценка „позитивно отношение“, а не на база спечелени мачове. Колкото по-крещящи родители и треньори има даден отбор, толкова по-назад в класирането е. Ето и снимка от кампанията на английската федерация за насърчаване на позитивните емоции по време на мач:

Като цяло съветът ми и към треньори и към родители е да обърнат внимание на емоционалната си интелигентност (не всички, разбира се). Има достатъчно книги по темата, като най-популярната е ТАЗИ. В Гугъл може да намерите доста допълнителна информация. Негативните емоции, които се създават около футболните мачове на деца, не са полезни за никого, особено за малките футболисти. Имаме нужда от позитивна атмосфера, за да може състезателите да се наслаждават и да изпитват удоволствие от играта. Само така те ще продължат да се развиват и да надграждат уменията си. Няма велик футболист, който мрази футбола. А ние в България сякаш задружно се опитваме да направим така, че децата тук да го намразят.

ЗА ФИНАЛ

Тази статия е лично мое мнение, написал съм нещата така, както аз ги виждам. Подготовката и писането й ми отне доста време. Вложих много старание и сърце. Ако някой се почувства обиден и засегнат, ще се радвам да дам право на отговор и ще кача линк към него. Искам да поставя началото на една широка дискусия, защото проблемите в нашия футбол са сериозни и ако се притесняваме да не обидим някой, мълчейки и съгласявайки се със статуквото, нещата няма да се променят още 50 години. Всеки вдига ръце и казва, че не е виновен. Виновни има и корабът ни се носи без посока вече много години. Докато четете тази статия, предложенията от нея вече пътуват към министъра на спорта г-н Красен Кралев под формата на официално писмо, входирано в министерството. Не ме интересуват спекулациите относно кандидатурата му за президент на БФС. Не го познавам, не съм го виждал. Един човек не може да се справи сам. Трябва екип и няма значение дали Красен Кралев, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров или Николета Лозанова ще оглавят футболния съюз. Отборната работа и привличането на адекватни хора са ключът към успеха.

За финал искам да поздравя малцината, които са стигнали до края на тази статия. Това означава, че наистина искате нещо във футбола в България да се промени. И вероятно точно заради това, тази статия не е насочена против вас. Моля от сърце, споделяйте този материал, пращайте го на треньори, родители, ръководители и всеки друг, който може да вземе нещо от написаното.

Всичко изложено тук като цяло е проблем и в държавата ни и в градоустройството ни и навсякъде около нас. Няма визия и план как трябва да изглежда България, как трябва да изглежда София. Столицата ни е бетонна джунгла точно защото няма визия и програма за развитието на града. Черноморието ни е презастроено отново защото няма визия и програма за развитие. Ние като държава нямаме посока, цел, визия – как искаме да изглежда градът ни, държавата ни, бъдещето ни. А няма попътен вятър за кораб без посока…