ПИРАМИДАТА НА НЕУСПЕХА НА ФУТБОЛА В БЪЛГАРИЯ

Вече ясно можем да обозначим върха на пирамидата на неуспеха на българския футбол. Ако българските клубове започнат да развиват своите юноши, ще имаме по-добри професионални футболисти, които ще вдигнат качеството на първенството. Ще имаме и по-силен национален отбор. След време ще се класираме и на европейско или световно първенство. От това цените на играчите ни ще скочат поне тройно. Отборите ни ще започнат да продават по-скъпо своите състезатели и ще имат повече пари, които да реинвестират в инфраструктура или обратно в академиите си. В следствие на всичко това интересът към играта ще се покачи, рекламодателите ще се надпреварват да стават спонсори на отборите, а няма да ги принуждават. Още повече деца ще искат да играят футбол и ще се запалят по този спорт. Детско-юношеските академии ще са пълни с желаещи да тренират и при правилна работа с тях, клубовете ще успеят да изкарат още повече състезатели на още по-високо ниво, които ще доведат до още по-добри резултати на националите и до още повече приходи от трансфери за отборите.  Така колелото ще се завърти и ако успеем да контролираме процесите правилно, само за няколко години ще се върнем към успехите от далечното вече минало.

Искам да очертая и разликата между това един отбор да изгради български футболист и това да купи и в последствие продаде чужденец. Първо – български клуб никога няма да може да си позволи да закупи играч от класата на Стоичков, Бербатов или Аспарухов! Президентите на нашите клубове жестоко се лъжат, ако си мислят, че в нашето първенство може да дойде чужденец с потенциала да спечели Златната топка или да стане голмайстор на Висшата лига! Второ – да приемем, че както и българският футболист, така и дошлият у нас чужденец могат да бъдат продадени от български клуб за добра сума в чужбина. Съществената разлика тук идва в добавената стойност към националния ни отбор. Всеки един качествен български състезател има принос и към играта на националния отбор. И така ако той допринесе за класирането ни на европейско или световно първенство, то той ще вдигне и цената на съотборници си в пъти!

Едно важно уточнение – като футболен мениджър до този момент не съм довел нито един чуждестранен футболист в България! Работата ми е насочена изключително и само върху това да помагам на млади български футболисти да се реализират на високо ниво в чужбина. Понякога това ми носи негативи и критики от българските президенти на клубове, които ме обвиняват, че изкарвам талантливите им деца от България още когато са на 16 години и така не успяват да реализират голяма печалба от трансфер, а само полагащите им се по правилата на ФИФА близо 100 000 евро. Причината, поради която правя това е, че се опитвам в някаква степен сам да завъртя колелото. Все още в българските школи не се работи на високо ниво, а в последствие не се и дава достатъчно шанс на юношите да пробият в мъжкия футбол. Ето защо към момента категорично смятам, че всяко дете, което има възможност да отиде в добра школа на запад, трябва да го направи максимално рано. Повтарям – в добра школа, защото не трябва и да си мислим, че само щом отборът е от Западна Европа, то значи се работи добре. Така, изкараните от мен деца успяват да се докоснат до съвременни методи на работа, перфектен тренировъчен процес и бази, които са на светлинни години от нашите. Тези деца един ден ще успеят да вдигнат нивото на националния ни отбор и да ни класират на голям европейски форум. По този начин и цените на останалите български играчи ще се качат многократно, клубовете ни ще имат повече приходи и т.н. и т.н. докато колелото започне да се върти.

Често президенти на отбори у нас ме питат защо тимовете в Сърбия и Хърватия продават играчи за по 10 милиона евро, а ние тук не можем. Клубовете ни се опитват по изкуствен начин да завишат цените на състезателите си като не ги пускат на проби в чужбина или ги държат заложници с договори, а понякога дори и пускат платени хвалебствия в чуждестранни медии. Едно сравнение – и Сърбия и Хърватия са се класирали на 3 от последните 4 световни първенства, а Хърватия не е изпускала и европейско първенство откакто Борислав Михайлов стана президент на БФС през 2005-та година. Така че, уважаеми президенти, не аз съм причината да не успявате да продавате играчите си за по 10 милиона евро. Не е и достатъчно просто да давате шанс на младите. Трябва и да работите правилно с тях. Виждаме примери от последните години – Тодор Неделев, Кирил Десподов и дори Калоян Кръстев и Андреа Христов – всички те заминаха за чужбина, но след това бяха върнати в България. Няма смисъл да държите такива талантливи състезатели толкова дълго в България, защото им спъвате развитието. Към днешна дата младите състезатели няма какво да научат в България, дори напротив, могат само да загубят. С много усилия в правилната посока и целенасочени действия от страна на БФС и клубовете това може да бъде променено. Повярвайте, в момента, в който видя, че у нас се работи правилно, със съвременни начини на работа, по доказани методики и се дава в последствие шанс на максимално много юноши да пробият в мъжкия футбол, то аз няма да се опитвам да завъртя сам колелото, а ще ви се доверя и ще изчакам да продадете играчите си за по 10 милиона евро. Уверявам ви, че ще имам много повече полза, ако мой играч бъде продаден от български клуб за 10 милиона евро, отколкото ако го водя по проби в чужбина, когато е на 16 години.

Тук идва въпросът – как да започнем да изкарваме голям брой по-качествени футболисти от школите? Кой отговаря за това и какви грешки се допускат? Искам да кажа, че вината за това не е на самите състезатели. Имаме и винаги сме имали страхотни таланти. Но когато в ранните години не са били тренирани по правилен начин, когато вместо на 8 годишна възраст да работят за техника, те са правили сухо бягане, тежки тактически тренировки и пас комплекси или се е отбивало номера с квадратчета и игрички, то вината за това не е тяхна. Уверявам ви, че футболистите на Косово не са по-талантливи от нашите! Просто на 90% те са деца на емигранти и са израснали и тренирали от малки в отбори от Централна и Западна Европа. Но да оставим другите за момент. Как може ние да решим проблем номер 1 на българския футбол? Всичко започва от работата с подрастващите.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 1: Въвеждане на единна методика на работа за всички клубове в България. Много се говори и спекулира по темата, но истината е една – в момента се броят на пръсти отборите, които работят по методика – без значение дали е своя собствена или ползват чуждестранна. И под това имам предвид не просто да има написани някъде 10 страници, а наистина целият тренировъчен процес да е добре систематизиран, структуриран и в последствие контролиран и съблюдаван от методист. За разликата между методист и шеф на школа, както и някои предложения по темата, препоръчвам да прочетете анализа ми „Няма попътен вятър за кораб без посока“ на блога на Кампиония. Важно е да се знае, че цялата промяна на футбола в България трябва да започне от това – въвеждане на единна нова методика, спусната към всички клубове от БФС. Всяка уважаваща себе си федерация в Европа го е направила. Ние отбиваме номера с половинчати решения и нулев контрол върху прилагането. Така не се изграждат играчи за голям футбол. Без единна система, по която работи един клуб, резултатът е състезатели с пропуски в развитието си. Масово неумение за игра със слаб крак, недобра техника, липса на играчи, които се надиграват един на един с противника, физическо изоставане спрямо връстниците си от други държави – това са само някои от симптомите на една неработеща футболна система, каквато е българската.

Отварям скоба, за да напиша някои неща и за прословутата „методика“ на Аякс, която уж била спусната преди 4 години от БФС до всички клубове, но чудно защо никой не я бил ползвал.

1. Това не е методика. Самата дума „методика“ произлиза от старогръцки – μεθοδικός (methodikos), и значи систематична работа по определени правила. БФС е предоставило достъп до някакъв уебсайт, в който има упражнения. В това нито има систематичност, нито има теория, нито правила, които да се следват. Това е половинчато решение, с което се отбива номера. Влизал съм в самата система и само 18 треньора от цяла България си бяха направили труда да се регистрират. Няма как да продавате развалени краставици на краставичар. Българските треньори не са глупави. За сравнение, в последните 3 години организирах 4 семинара в България относно ползването на холандски и испански методики. Събитията не бяха евтини и въпреки това над 300 треньора от цялата страна ги посетиха. А безплатното отбиване на номера е предизвикало интерес само на 18. Същевременно в БФС цари недоумение защо никой не ползва „методиката“ на Аякс. Това само показва колко далеч от реалността е футболният ни съюз.
2. Самите упражнения не са лоши, но към тях трябва да има теория и обучения. Трябва да се изгради определен начин на работа, да има философия, която се следва, модели, по които се върви. Затварям скобата и се връщаме обратно към истинските неща…

Когато едно дете ходи на училище, то има учебник, по който се обучава. Когато едно дете посещава тренировки по футбол, то трябва да има МЕТОДИКА, по която да се обучава. В противен случай настъпва хаос и всеки треньор импровизира, както намери за добре. И ако импровизацията не се получи, страдат цели набори от деца. Трябва да има и контрол за прилагането на въпросната методика. Във всеки клуб е задължително да има методист, който от сутрин до вечер е на терените и гледа възможно най-много тренировки на всички набори. Човек, който да следи за спазването и работата по концепцията/методиката на клуба и който прави корекции и насочва треньорите по правилния път. Той трябва да е наясно с всички тънкости и детайли на целия тренировъчен процес, както при 6 годишните, така и при 18 годишните. Какво се случва в момента? Назначава се не методист, а шеф на школа, който отговаря за още 20 неща. Най-често се отбива номера с бивш футболист, легенда на клуба, който след това има няколко години като треньор в мъжкия футбол и сега е останал без работа. И изведнъж оглавява школа и трябва да дава съвети, например на треньора на 6 годишните деца в отбора – нещо, от което нито разбира, нито се е занимавал с него.

Българската треньорска школа по футбол (БТШФ) обучава треньорите в България. Кой обучава футболните методисти? Въобще как се става методист и колко такива има у нас? Тези въпроси много спешно трябва да бъдат поставени пред БФС заедно с въпроса за липсата на адекватна единна методика. От друга страна българските клубове и президентите им е необходимо много сериозно да се замислят дали наистина са наясно какво означават термини като методика, методист и каква е разликата между шеф на школа и методист.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 2: Всеки клуб да излъчи човек (най-често треньор), който има капацитета да бъде обучен за методист. Да се проведат интензивни няколкомесечни занятия от страна на БФС с въпросните лица. Ако трябва дори държавата да поеме тяхното обучение. Нека се изпратят и в чужбина на стаж или като минимум да се поканят чуждестранни специалисти, които да проведат обученията. След като преминат въпросните курсове по новата методика на БФС, треньорите (вече методисти) се завръщат в клубовете си и започват да следят за спазването й.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 3: Това предложение е малко по-абстрактно и донякъде изисква помощ от държавата или кандидатстване за финансиране от УЕФА. Може да бъде част от хибридно решение с точка 2 по-горе и да се назначават „служебни“ методисти, които обикалят България и помагат на отбори, които не могат да си позволят да назначат човек на такава длъжност, а тя е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЖИТЕЛНА за всяка школа, ако искаме да имаме качествени състезатели. Какво предлагам? БФС или спортното министерство сами подбират и обучават, а в последствие и вкарват в отборите методисти на ротационен и регионален принцип. Нека държавата или футболният съюз отпуснат пари за възнагражденията на тези хора, които ще съблюдават и контролират изпълнението на нова методика, която трябва да е въведена от БФС. Този контрол и наблюдение да става ежедневно и непрестанно. Всеки отбор или като минимум град или регион да има такъв назначен методист/наблюдател, който е запознат в детайли с методиката и който до някаква степен изземва функцията на клубен методист. Възможно е тези хора всеки месец да сменят отбора и града, в който работят, защото методиката ще е една за всички. Така ще се избегне приятелското затваряне на очи и евентуално занижен контрол. Тези методисти на ротационен принцип трябва да изготвят месечни доклади относно това, доколко се прилага всичко, което е зададено. От тренировки и начин на работа, до подбор на думи и позитивно отношение към децата по време на тренировки и мачове. В Англия това е решено по следния начин – който не прилага методиката написана от тамошната футболна федерация, не получава помощи и не е с приоритет при повиквателни за своите състезатели за националния отбор. И така въпросните методисти/наблюдатели няма да могат директно да уволняват треньори, които не спазват методиката, но чрез докладите си ще поставят президентите и директорите под угрозата чрез лоши оценки да попаднат под санкциите на футболния съюз – без помощи (материални и нематериални) и без национални състезатели. Точно затова е важен и ротационният принцип. Отделно може да се направи списък и класиране на всички отбори, където въпросните доклади и оценки да бъдат качвани и родителите да се ориентират кои отбори работят най-добре и кои пренебрегват изработената методика. Така те ще могат по някакъв начин да „наказват“ лошите школи, като преместят детето си в такива, с по-добър рейтинг. Важно е да се уточни, че някой отбор може да изработи и собствена методика, която да твърди, че е по-добра. В този случай се събира комисия на БФС и методистът на въпросния клуб представя и защитава пред нея детайлно програмата си за развитие на млади футболисти. Само при одобрение от въпросната комисия, този клуб може да продължава да ползва помощ от държавата и преференции при повиквателни за национални гарнитури, работейки по собствена методика. В противен случай губи тези привилегии.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 4: Да се назначи чуждестранен специалист като шеф на детско-юношеския футбол в България след проведен конкурс. Профилът трябва да е много ясно очертан – специалист, който има успешно разработена и приложена методика. За предпочитане е да идва от страна като Белгия, Холандия, Португалия или Хърватска, които през последното десетилетие, а и не само, успяват да изградят изключително успешни млади състезатели. Много важна тук е думата конкурс. Аз съм привърженик на това да има чуваемост и да се питат клубовете директно за такъв тип въпроси. Например – има 4 кандидатури за поста – по една от изброените по-горе държави. Всеки специалист представя своята програма детайлно, ако трябва и на живо пред всички клубове. След това се гласува и родните тимове сами избират човека, който ще им помага през следващите години.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 5: Да се въведе методика тип Корвър с доказано минало и успешно прилагана в редица отбори като Манчестър Юнайтед, Ювентус, Динамо Загреб, Славия Прага, Цървена Звезда и други. Като част от екипа, който притежава правата на Корвър за България, съм изключително пристрастен и не искам да бъда обвиняван в реклама или лобиране. Какво представлява методиката Корвър може да разберете ТУК.

Качвам и едно видео с приветствия, които директори на Корвър от цял свят отправиха към нас:

Очаквам дебат и приканвам останалите кандидати за президент на БФС да заявят какво мислят по въпросите свързани с въвеждането на единна методика, коя точно, как ще бъде проконтролиран процеса по прилагането й и т.н.

Може би тук е важно да спомена, че през 2019-та година внесох писмо в Министерството на спорта. То съдържаше оформени ясни и точни предложения. От там получих отговор (може да го видите ТУК), в който се заявява, че от БФС разработват 10 годишна стратегия за развитието на футбола у нас. Досега някой да е чул или видял тази стратегия? Може би още умуват и не могат да измислят нищо или са го измислили, но го крият. В предишни мои публикации съм изразявал мнението си за криенето на информация и егото, не искам да се повтарям…

Отвъд методиките има няколко други важни детайла. Дори за феновете по стадионите и пред телевизорите е очевадна разликата в интензитета и темпото между българския и международния футбол. Водил съм много разговори по тази тема с треньори от цял свят. Как можем да повишим темпото на игра на нашите състезатели, за да успеем поне малко да ги доближим до това, което виждаме в други първенства? Разбира се, това отново трябва да започне още от работата с подрастващи:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 6: При мои пътувания в чужбина и посещения в академиите на водещи отбори от Европа винаги моля методистите или шефовете на школи за съвет относно това как може да се повиши интензитета в играта. Техните предложения, от типа на това да има няколко треньора на терена по време на тренировка или пък всеки от тях да държи по няколко топки под ръка по време на определени упражнения и веднага да ги пуска в игра при нужда, са неща, които са прекалено специфични и отиват отвъд целта на настоящия текст. Но искам да споделя нещо много интересно като решение за повишаване на интензитета на тренировките и мачовете, за което ми подсказаха шефът и методистът на школата на Ювентус, когато бях на посещение на тренировъчната им база. Моля вижте видеото:

Ювентус

Веднага давам втори пример и с друго подобно игрище, което видях при едно мое посещение в Динамо Загреб:

Динамо Загреб

Това е идея, която може да бъде приложена, както от самите отбори, така и от БФС. Нека се изградят подобни терени, на които да се провеждат мачовете по футбол 3, футбол 5 и футбол 7 при децата при формат без тъчове и аутове. Отделно, ако се тренира на подобни игрища, треньорите ще бъдат изключително улеснени и няма да се губи излишно време в гонене на топки. Моля обърнете внимание, че терените не са просто заградени с мека телена ограда, а със стабилна стена, което позволява топката да се отиграва в нея. Един дребен детайл, който може да повиши интензитета и темпото на игра, а с това и качеството на футбола и самите състезатели. Тъчовете, аутовете и корнерите са враг на детския футбол. Това не съм го измислил аз – така правят в Ювентус и Динамо Загреб. Дали искаме да го вземем от тях – нека прецени следващият президент на БФС.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 7: Накъсването на играта от съдиите при децата е огромен проблем. При мои пътувания в чужбина забелязвам колко свободна игра оставят арбитрите. Досега не съм виждал такова накъсване на играта, каквото има в България. Това трябва да е политика на футболния съюз и да има специални инструкции към реферите ни.

Нека направим едно сравнение и да видим каква промяна може да има дори само да приложим предложения номер 2 и 3. Да си представим първо едно игрище, което е отворено и е с тъч линии и аут линии. Играе се мач от 8 годишни деца. При тях се случва доста често, когато топката излезе в тъч, да не може да се изкара лесно от зоната – все пак са малки и нито могат да хвърлят топката силно с ръце, нито да дадат пас до другото крило. Тъч след тъч, тъч след тъч и така 3-4 пъти, докато успеят да излязат от зоната. След това съдията отсъжда 3-4 нарушения, които са за леко задържане или неволно докосване на топката с ръка. 2-3 корнера, които бавят много играта, докато се наредят децата и това е! Полувремето свърши! Не се знае дори дали всички на терена са успели да пипнат топката, но и да са го направили, не е било повече от 2-3 пъти. Сега си представете другия вариант – затворено игрище, без тъчове и аутове. Съдията оставя децата да играят свободно без да свири всяко леко придърпване на фланелката, точно както сме играли като малки на улицата. Повярвайте ми, че за точно 15 минути децата няма да могат да си поемат въздух. Топката не излиза, играта се спира само при груб фаул, опасна игра или гол. Учим ги да играят на високо темпо, без бъдат прекъсвани през 1 минута от тъч, аут или съдията. Изграждаме навици, които остават за цял живот.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 8: Премахване на Елитна У19 група. Абсолютно ненужно първенство на изключително ниско ниво. Който е показал някакви качества, вече е в мъжете, за да не си губи времето с мачове на ниско темпо и ниво в У19, а останалите се мъчат и таят надежди до последно. Варианти има много, аз ще споделя моето мнение. На мястото на У19 се прави У21 лига, която е модифициран вариант на дубъл и в която да могат да се състезават играчи под 21 годишна възраст плюс до 3ма състезатели над тази възраст (могат да бъдат футболисти от първия отбор, които не са получили достатъчно игрови минути или навлизат в ритъм след контузия, но също така могат да бъдат и опитни футболисти, често в края на кариерата си, които специално са картотекирани в У21 формацията, за да бъдат полезни на младите – това е практика в някои страни). В момента виждаме как млади момчета търкат скамейката и влизат в групата на първия отбор само и единствено с цел да се замажат очите на феновете. По-добре да има силна У21 лига, в която да играят, вместо да си губят времето с У19 или да бавят времето с тях в мачовете на мъжете. След излизане от У17 всеки един състезател или влиза в У21 на отбора си, или започва с мъжете, а ако няма необходимото ниво, то сменя отбора или започва да се подготвя за друга професия. Това е един от вариантите, които давам като алтернатива на мястото на безсмисленото У19 първенство към момента. Разходите за У21 лигата няма да са по-големи, ако се направи на мястото на У19. По този начин ще се улеснят отборите, които искат да имат и дубъл, но нямат финансова възможност. Така с един куршум сваляме 2 заека.

Давам и две не чак толкова радикални алтернативи на У21, които могат да бъдат предпочетени от някои клубове:

• Запазваме У19, но наистина я правим елитна като намаляваме бройката на 10 клуба.
• Вместо У19 въвеждаме У18 първенство. Така принуждаваме клубовете една година по-рано да вземат решение дали качват при мъжете даден състезател или го освобождават.

Какво мислите – У21, У19 с 10 отбора, У18 или да запазим У19 в сегашния вид? Моля за вашето мнение и обратна връзка по темата – не забравяйте след като прочетете всичко да попълните анкетата!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 9: Структурата и съставът на първенствата за деца и юноши под У19 също имат нужда от спешна промяна.  Разделянето на източна и западна У17 и У15 задължително трябва да се премахне. Има още 2 неща, които мога да дам като предложения. Вариант 1 е да се мине на категоризация, както е в Англия, за да се спре с бутането на определени отбори по неясен критерии в елитните групи. Ако има ясна категоризация, това няма да се случва. Важно е да се отбележи, че това не трябва да става само на база къде играе мъжкият отбор и дали има такъв, защото в момента виждаме много школи без мъжки състави, които работят по-добре от редица отбори в Първа лига. Вариант 2 е да се мине на изцяло спортен подбор с много ясно дефинирани изпадащи отбори от всички елитни групи. Важно е класирането на преден набор от даден отбор в елитна възраст да не влияе на долния набор от този отбор. Трябва да се следи представянето на набор, а не на отбор при определяне на това кой изпада и кой се качва в елитна група. Каква вина имат момчетата от отбор Х, които са спечелили първенството си, че батковците им от същия отбор, но горен набор, са се представили зле в елитната група? Трябва да се изгради ясна система за влизане и изпадане, като съм готов да предоставя такава при нужда.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10: Слизайки по-надолу от елитните групи положението е не по-малко учудващо. В първенствата на деца в София всеки кръг има безсмислени мачове с ясен резултат и много голове в едната врата. Ако за БФС това не е проблем, аз съм тук да им го кажа – огромен проблем е. Малко по-нагоре споделих за ниското темпо и липсата на интензитет – ето още една от причините – неравностойни отбори. Лично брат ми е звънял във футболната ни централа, за да пита защо отборите не се разделят по сила (в София при малките възрасти има по 2-3 първенства за набор, като никой не знае на какъв принцип се разделят тимовете). Отговорът бе – „Защото всеки иска да играе с големите отбори“. Ако това е научната аргументация и подход от страна на БФС, то аз съм тук за да им го кажа – съсипвате футбола още при децата. Може би всеки президент на отбор иска да играе с големите, за да събира повече деца и такси, но повярвайте – повечето деца не искат да падат всеки мач с 5:0. Тук не говорим за Суперлига, телевизионни права, алчност и т.н. Различно е. Безсмислените мачове при децата са в ущърб и на двата отбора. Вместо да повишим качеството на двубоите, с което ще се повиши и качеството на състезателите, ние правим точно обратното. На всичкото отгоре децата от падналия отбор не само губят мача, но губят и желание за игра. Никой не печели от подобни мачове! Ако не искаме Косово да ни бие следващите 20 години, трябва да променим нещата. Разбира се, че ще има недоволни. Аз давам предложения как да се повиши нивото на националния отбор на България един ден, а не предложения, от които ще е доволен всеки клуб и президент – ясно го заявих още в началото. Отново посочвам за пример Англия и предложение как да се реши този проблем.

Премахването на класиранията при подготвителните групи бе добро решение от страна на БФС, макар и закъсняло. Важно е да се направи и следващата крачка. В Англия за тези възрасти също няма класиране, но има и още едно правило. Всеки отбор може да избере дали въобще да играе следващия предвиден по програма мач – не просто да го отложи, а може въобще да го отмени без да има служебна загуба, защото няма и класиране. Ако треньорът прецени, че не си струва да играе с даден отбор, той звъни на федерацията и казва, че се отказва от мача. Вместо това може да си организира приятелска среща с друг отбор или да участва в турнир. Тоест футболният съюз има ангажимента да състави не първенство, а програма от мачове и вече всеки отбор преценява дали си струва да играе въпросния мач по програма или не. Така го правят в Англия. А ние правим програмата и първенствата на база научно обоснования критерии „Всеки иска да играе с големите отбори“. Няма как да се оправят нещата така.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 11: Прекалено бързаме да минаваме към футбол 11 и искаме да превърнем децата в тактически и физически машини. Забравяме обаче най-важния елемент от футболната игра – техниката. Отново давам за пример Англия – U13 и U15 веднъж годишно имат турнир по футбол 5. Спрете и помислете защо и с каква цел се прави това. Оставям анализа на хората, които ще взимат решенията занапред. Предвид тежката зима в България, смятам, че трябва през месеците декември, януари и февруари да се провеждат турнири по футзал или минифутбол на закрито до У15 включително. Защото бъдете сигурни – ако в момента организираме един турнир по футзал на отборите от Елитна У19 положението ще е нещо средно между смях и тъга. Бързаме към големия футбол, бързаме да се правим на тактици, но забравяме някои фундаменти от футболната игра. Прочетете какво смята по темата един от най-великите треньори в статията „Как да успеем във футбола – 4те етапа на развитие според Арсен Венгер“. Както винаги – аргументирам се и с примери. Ето видео от турнир на закрито (MTU CUP), в който участие взимат У15 формациите на отбори като Барселона, Бенфика, Манчестър Юнайтед, Аякс, Милан и Байерн Мюнхен. Обърнете внимание на какъв терен се играе – няма тъчове, няма аутове:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 12: В Германия до У14 включително се играе футбол 9. Може и да е прекалено, но нека поне въведем още една година футбол 9 и у нас, преди да караме децата да минават на футбол 11. Предимствата – повече игра с топката, по-голям интензитет. Малко храна за размисъл – в Холандия и Белгия 5 и 6 годишните играят множество турнири двама на двама, трима на трима или четирима на четирима. Очаквам обратна връзка и мнение от треньори от цялата страна и по тази тема.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 13: В света на футбола все по-голяма популярност набира терминът “late developers” или иначе казано – футболисти, които се развиват по-късно чисто физически. Децата родени в първите месеци на годината имат преимущество спрямо тези, родени в последните месеци. Дете родено януари месец играе заедно с дете родено декември. Освен, че е играло футбол почти година повече, има вероятност чисто физически да има голяма разлика. Как е решено това в някои страни на запад? Отборите имат право да свалят в долен набор дете, което е родено в последните 3 месеца на годината, ако преценят, че изостава чисто физически. Разбира се, тук фактор играе и генът на детето и ако то се развива бързо, няма да има нужда да бъде сваляно в долен набор.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 14: Какво правим тогава в националните отбори с такъв тип футболисти? Във всяка възрастова група създаваме Б национален отбор, който дава шанс на момчета, които имат талант, но просто към момента изостават чисто физически. Виждаме често как у нас биват пренебрегвани точно такива деца. Струва ви се прекалено странно като идея? Белгия от години има точно такива Б национални юношески отбори. И какво от това, може да попитате? Кевин Де Бройне (Манчестър Сити), Тибо Куртоа (Реал Мадрид) и Дрис Мертенс (Наполи) са само някои от примерите на деца, минали през Б националните гарнитури на Белгия като юноши. Ако ги нямаше тези „дублиращи“ отбори, вероятно никога нямаше да бъдат викани за своя национален отбор докато бъдат готови физически. И остава само да гадаем как би се отразило това на кариерата им (самочувствие, опит и т.н.).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 15: Има едно много просто правило, що се касае до развитие на футболисти и тренировъчен процес. С колкото по-добри съотборници тренираш, толкова по-бързо повишаваш нивото си. Какво може да направим по въпроса? Известен пример в това отношение е Динамо Загреб. Обират всички талантливи деца от цяла Хърватия, които тренират всеки ден заедно. Резултатите са видими… Но тъй като идеята на всичко, което пиша до момента не е да реша проблемите на един отбор, а на цяла България, то нека вземем друг пример. Франция, след като не успя да се класира на 2 световни първенства подред (1990 и 1994), предприе драстични мерки. Изградиха се центрове в цялата страна, в които най-талантливите деца след определена възраст се събират, за да тренират и учат заедно целогодишно, а за клубните си отбори се прибират само за уикенда и играят мачовете. Чуйте какво казва по темата легендарният Жерар Улие в един уебинар с директора на Корвър Алфред Галустиан, в който имах честта да участвам и в който се говори за имплементирането на методиката Корвър във Франция и изграждането на въпросните центрове. Видеото е над час, но съм изрязал само 5 минути, в които да придобиете представа:

Обърнете внимание с какви думи на Жерар Улие завърши откъсът от това видео: „Ако искаш по-добри играчи, то трябва да ги тренираш по-добре. За тази цел ти трябват по-добри тренировки, а за по-добри тренировки – ти трябват по-добри треньори с по-добро образование.“

В момента съществува така наречената „Програма на УЕФА за развитие на млади елитни състезатели“ (UEFA elite youth player development programme – видео и повече информация може да видите ТУК). Това бе инициатива, която пилотно стартира като експеримент през 2014-та година в четири държави – Армения, Беларус, Грузия и Северна Македония. Целта й бе тези държави да събират най-добрите си деца на възраст 13-16 години, които да тренират, да спят и да се обучават заедно. Северна Македония дори имаше период, в който бе вкарала юношеския си национален отбор в местното първенство за деца под 17 годишна възраст. Като минимум футболната ни централа трябва да организира максимално често събирането на най-талантливите деца по области. В момента всяка страна членка може да кандидатства за финансиране от УЕФА на подобен проект, като за целта европейската централа отпуска по 100 000 евро на година. Това е част от цялостния „стимул пакет“ на стойност 2.4 милиона евро годишно, който БФС може да използва.

И така, минахме през доста конкретни предложения, които биха подобрили нивото на нашите състезатели. Някои ще си кажат – ами то и през 1994-та не сме имали кой знае какви методики, бази и програми, но станахме 4-ти в света. Да, но тогава и другите не са имали. И докато останалите държави и федерации се развиват, ние не само стоим на едно ниво, а дори и копаем надолу. Нещо много важно – тогава сме имали и уличен футбол. Може да прочете един анализ на Данаил Иванов написан за Кампиония по темата ТУК. Попитайте всеки от златното ни поколение и ще ви каже, че тренировките с отбора са били една много малка част от времето, в което са играли футбол като деца. Улицата им е дала останалото. Сега това липсва. Причините да се стигне до тук са много – от градоустройствените ни планове (успех на всички деца, живеещи в квартал Манастирски ливади в София), алчността на строителните предприемачи, корупцията в общините, отчуждението между хората, модерните технологии и телефоните, алтернативните забавления, опасната улица и наркотиците и т.н. За някои от тези неща няма какво да се направи. За други държавата е огромен длъжник на цяло поколение деца. Тук няма никаква програма от страна на няколко правителства подред, но това е тема за отделен анализ, който сигурно ще е по-дълъг и от този, защото това, което става в БФС е нищо в сравнение с това, което се случва в парламента.

И така – нямаме методики, нямаме уличен футбол, нямаме визия за бъдещето. Футболният успех на децата в България е оставен изцяло в ръцете на техните треньори. Вече минаваме на следващото ниво от пирамидата на неуспеха: