Както обещах при обявяването на кандидатурата ми за президент на БФС, в поредица от анализи и постове ще представя своето виждане за бъдещето на футбола у нас. Започвам с най-важната и съществена част, а именно проблемите, които водят до упадъка на този спорт в България. Ще посоча не само какво трябва да се направи, но и как точно трябва да се направи. Това е моят план за излизане от блатото, в което затъваме все повече.

Живеем в общество и държава, в които изказването на мнение или повеждане на морална битка може да коства много – работа, имидж, затворени врати. Започвам война, в която се надявам да има един победител – българският футбол. Не се притеснявам, защото го правя с чисто сърце и с ясната идея, че дори да дойде вълна от критики, ако тя е градивна и с контрапредложения – то аз ще съм изпълнил целта си да се получи сблъсък на идеи и дебат. Искам да поставя няколко много важни уточнения на преден план:

  1. Да, редица от идеите ми са трудни за осъществяване. Да, за други се изискват пари и без държавата нищо няма да се получи. Но повечето от тях са изключително лесни за имплементиране и 100% ще са от полза за футбола ни.
  2. Има начини за финансиране и чрез програми на УЕФА. Например по програма „Хеттрик“ България може да кандидатства за 2 пакета помощи – „Инвестиционен пакет“ на стойност 4.5 милиона евро еднократна помощ, както и „Стимулиращ пакет“ на стойност 2.4 милиона евро всяка година. Приемете това като футболния еквивалент на еврофондовете. Повече информация може да получите като разгледате цялата програма ТУК. Аз мисля, че с тези пари ще могат да се извършат ако не всички, то поне някои от предложенията, които ще дам.
  3. Любимата на много хора фраза е „Това няма как да се случи в България“. Нека този път вместо оправдания и изтъкване на доводи защо нещо не може да се случи, да помислим как може да се случи и да работим неуморно за осъществяването му.
  4. Някои неща ще са директно в ущърб на определени клубове. Нормално е те да възроптаят и да обявят предложенията за лоши, грешни, пагубни и т.н. Трябва да сме наясно, че няма как всички да са щастливи.
  5. Разбира се, че няма как и всеки човек да е съгласен на 100% с нещата, които предлагам. Не това е целта ми. Ако исках да се харесвам на всеки, последното, което щях да направя, е да се кандидатирам за президент на БФС. Аз търся решения, нямам претенцията, че това което пиша е вся и всьо, Библията на футбола у нас, законите без които нищо няма да се оправи. Това са моите предложения и моята визия.

Оставам отворен към всяка градивна критика, която бъде отправена. Знам, че блогът на Кампиония се чете от много треньори, журналисти, футболни деятели и родители на млади футболисти. Обръщам се към всички вас – не просто търся градивната критика, а моля за нея! Оставям линк, на който ще може да споделяте всичко, с което сте съгласни или не сте. Може да давате конкретни предложения – структурирал съм написаното по точки, за да е лесно за посочване и дебат в последствие. (пример – „По проблем 1, предложение 3 смятам, че не е редно да се прави…, защото… Вместо това предлагам…“). Може да излезете и извън рамките на това, което споделям и да дадете съвсем различни идеи. Изпращайте сигнали за корупция, критики към БФС, треньорската школа, министерството на спорта и т.н. Заедно с брат ми ще прегледаме предложенията и ще публикуваме някои от тях на сайта на Кампиония, а абсолютно всички без изключение ще бъдат разпечатани и оставени на бюрото на новия президент на БФС – имате думата ми за това.

Зад мен няма професионален екип от хора. Не съм и част от някакво клубно задкулисие или договорка. Заедно с брат ми, който е треньор, както и шепа приятели, работещи в тази сфера или близки до нея, обсъждаме ежедневно проблемите на футбола у нас. На база това плюс опита ми, който имам от посещения в редица школи от цяла Европа и футболни семинари по цял свят, ще изложа предложенията си. Моят истински екип сте всички вие – фенове на футбола, треньори, журналисти, родители, служители в отбори, президенти и собственици, деятели и т.н. Убеден съм, че всеки един от вас има свое виждане за нещата. Знам колко трудно може да бъде една идея да достигне до повече хора, да й се вдъхне живот. Сега имате възможност наистина да допринесете по някакъв начин за развитието на футбола у нас. Всички идеи, предложения, критики и сигнали може да оставяте абсолютно анонимно на този линк –

ИДЕИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КРИТИКИ, СИГНАЛИ

За читателите на блога на Кампиония не е тайна, че обичам да се допитвам до общественото мнение и чрез анкети. Ето защо съм изготвил въпросник, в който ще може да одобрите или отхвърлите всичко, за което пиша, точка по точка. Линкът ще е активен една седмица, след което ще публикувам резултатите на сайта на Кампиония. От въпросите умишлено е премахната опцията „Не мога да преценя“. Времето на „Не мога да преценя“ и „Не подкрепям никого“ приключи! Предстои сблъсък между доброто и злото. Сблъсък между истината и лъжата. Сблъсък между страха и срама. Време е всеки фен, журналист, клуб и президент да вземе страна в тази битка за бъдещето на българския футбол. И отново ще цитирам Данте:

„Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ 

Моля, след като прочетете целия текст и всички мои предложения, върнете се и попълнете анкетата като натиснете тук:

АНКЕТА

Знам, че анализът, който предстои да видите е дълъг. На мен ми отне седмици да го напиша, на вас ще ви отнеме половин час да го прочетете и изгледате видеата в него – моля ви, отделете това време в името на доброто бъдеще на футбола у нас. Благодаря…

ПИРАМИДАТА НА НЕУСПЕХА НА ФУТБОЛА В БЪЛГАРИЯ

Започваме с един много важен въпрос – как измерваме дали футболът в дадена страна се развива в правилна посока или не? Въобще как анализираме нещо толкова субективно и съдържащо в себе си нотки на политически пристрастия, примесени с всеизвестния факт, че всички в България разбираме от футбол? Дебатите около предстоящия конгрес на БФС биха били безсмислени, ако нямаме точно мерило относно това дали през последните години българският футбол се развива и доколко Борислав Михайлов има вина за това. Защото ако му вярваме и слушаме интервютата му, то очаквам скоро да заяви, че златните медали на гимнастичките ни от олимпиадата в Токио са показателни за това, че футболът у нас е в разцвет и всичко е наред. Веднага посочвам 2 факта:

  1. БФС няма абсолютно никаква заслуга за успехите на дадени български отбори в европейските турнири. Какво общо има централата ни с това, че някои наши тимове купуват скъпоплатени чужденци и така успяват да си спечелят място в груповата фаза на европейските турнири?
  2. Фактът, че БФС усвоява средства от ФИФА и УЕФА и с тях прави по няколко игрища из България не е признак на добро управление. Това е нещо, с което би се хвалил човек, който тотално е лишен от други успехи. Да не говорим за качеството на изпълнението и на какви цени е строено всичко…

След като разбихме 2 мита, следва да посочим и реално единствения показател, по който можем с някаква точност да кажем доколко футболът в дадена страна се развива – представянето на националния отбор. Именно тук можем да търсим някакво отражение на процесите, които се случват в школите, работата с младите, подготовката на треньорите, дейността на футболния съюз и т.н. Всички виждаме къде се намира националният ни отбор в последните години. Защо се стигна до тук, кой е виновен и кой не? Моля изгледайте това 11 секундно видео и си направете някои заключения:

Това е извадка от интервю, дадено наскоро. Нека видим доколко казаното е истина. Ето отново няколко факта:

  1. Борислав Михайлов става президент на БФС през 2005-та година. От тогава досега България не се е класирала на нито едно европейско или световно първенство.
  2. Сравняваме се с всички държави, с които граничим. От 2005-та година досега всяка една държава, която граничи с България се е класирала поне веднъж на голям форум:
  • Сърбия – 3 пъти на световно първенство
  • Гърция – 2 пъти на световно първенство и 2 пъти на европейско
  • Румъния – 2 пъти на европейско първенство
  • Турция – 3 пъти на европейско първенство
  • Македония – веднъж на европейско първенство

Дa вземем и други страни около нас – Албания се класира на европейското през 2016та, Босна и Херцеговина се класира на световното през 2014та, а през 2019та година Косово ни победи насред София с 3:2.

За хората, които не си изкарват хляба с футбол и не са близо до играта, може би е необяснимо защо се случва всичко това. Всички виждат неуспехите на националния отбор и липсата на наши играчи в големите първенства и отбори, но причините могат да бъдат по-дълбоки, отколкото си мислите. През последните години футболните президенти положиха усилия и вложиха средства в подобряване на материалните бази на академиите си. В момента терените на школите на повечето водещи отбори у нас са в добро състояние. Децата сега тренират при по-добри условия, отколкото в миналото Стоичков, Пенев, Балъков или Бербатов. И въпреки това нивото на 99% от футболистите, които излизат от школите, е изключително ниско. Защо губим от отбори като Косово, Беларус и Финландия, които преди години не брояхме за живи? Отговорът е само един – защото имаме по-слаби футболисти от тях. Колкото и треньора да сменим, положението няма да се оправи докато не започнем да произвеждаме по-качествени футболисти. Просто и ясно. Като единици играчите ни са по-слаби от тези на Косово, затова съвсем нормално е да загубим от тях. Нещата са стигнали до там, че изненадата ще е вече, ако ние ги победим. Те имат състезатели в отбори като Лацио, Торино, Наполи, Хееренвеен, Вердер Бремен, Динамо Загреб, Съндърланд, Хановер. Все още ли смятате, че ние сме фаворити?

ПРОБЛЕМ НОМЕР 1: Недостатъчно добре подготвени футболисти

Вече ясно можем да обозначим върха на пирамидата на неуспеха на българския футбол. Ако българските клубове започнат да развиват своите юноши, ще имаме по-добри професионални футболисти, които ще вдигнат качеството на първенството. Ще имаме и по-силен национален отбор. След време ще се класираме и на европейско или световно първенство. От това цените на играчите ни ще скочат поне тройно. Отборите ни ще започнат да продават по-скъпо своите състезатели и ще имат повече пари, които да реинвестират в инфраструктура или обратно в академиите си. В следствие на всичко това интересът към играта ще се покачи, рекламодателите ще се надпреварват да стават спонсори на отборите, а няма да ги принуждават. Още повече деца ще искат да играят футбол и ще се запалят по този спорт. Детско-юношеските академии ще са пълни с желаещи да тренират и при правилна работа с тях, клубовете ще успеят да изкарат още повече състезатели на още по-високо ниво, които ще доведат до още по-добри резултати на националите и до още повече приходи от трансфери за отборите.  Така колелото ще се завърти и ако успеем да контролираме процесите правилно, само за няколко години ще се върнем към успехите от далечното вече минало.

Искам да очертая и разликата между това един отбор да изгради български футболист и това да купи и в последствие продаде чужденец. Първо – български клуб никога няма да може да си позволи да закупи играч от класата на Стоичков, Бербатов или Аспарухов! Президентите на нашите клубове жестоко се лъжат, ако си мислят, че в нашето първенство може да дойде чужденец с потенциала да спечели Златната топка или да стане голмайстор на Висшата лига! Второ – да приемем, че както и българският футболист, така и дошлият у нас чужденец могат да бъдат продадени от български клуб за добра сума в чужбина. Съществената разлика тук идва в добавената стойност към националния ни отбор. Всеки един качествен български състезател има принос и към играта на националния отбор. И така ако той допринесе за класирането ни на европейско или световно първенство, то той ще вдигне и цената на съотборници си в пъти!

Едно важно уточнение – като футболен мениджър до този момент не съм довел нито един чуждестранен футболист в България! Работата ми е насочена изключително и само върху това да помагам на млади български футболисти да се реализират на високо ниво в чужбина. Понякога това ми носи негативи и критики от българските президенти на клубове, които ме обвиняват, че изкарвам талантливите им деца от България още когато са на 16 години и така не успяват да реализират голяма печалба от трансфер, а само полагащите им се по правилата на ФИФА близо 100 000 евро. Причината, поради която правя това е, че се опитвам в някаква степен сам да завъртя колелото. Все още в българските школи не се работи на високо ниво, а в последствие не се и дава достатъчно шанс на юношите да пробият в мъжкия футбол. Ето защо към момента категорично смятам, че всяко дете, което има възможност да отиде в добра школа на запад, трябва да го направи максимално рано. Повтарям – в добра школа, защото не трябва и да си мислим, че само щом отборът е от Западна Европа, то значи се работи добре. Така, изкараните от мен деца успяват да се докоснат до съвременни методи на работа, перфектен тренировъчен процес и бази, които са на светлинни години от нашите. Тези деца един ден ще успеят да вдигнат нивото на националния ни отбор и да ни класират на голям европейски форум. По този начин и цените на останалите български играчи ще се качат многократно, клубовете ни ще имат повече приходи и т.н. и т.н. докато колелото започне да се върти.

Често президенти на отбори у нас ме питат защо тимовете в Сърбия и Хърватия продават играчи за по 10 милиона евро, а ние тук не можем. Клубовете ни се опитват по изкуствен начин да завишат цените на състезателите си като не ги пускат на проби в чужбина или ги държат заложници с договори, а понякога дори и пускат платени хвалебствия в чуждестранни медии. Едно сравнение – и Сърбия и Хърватия са се класирали на 3 от последните 4 световни първенства, а Хърватия не е изпускала и европейско първенство откакто Борислав Михайлов стана президент на БФС през 2005-та година. Така че, уважаеми президенти, не аз съм причината да не успявате да продавате играчите си за по 10 милиона евро. Не е и достатъчно просто да давате шанс на младите. Трябва и да работите правилно с тях. Виждаме примери от последните години – Тодор Неделев, Кирил Десподов и дори Калоян Кръстев и Андреа Христов – всички те заминаха за чужбина, но след това бяха върнати в България. Няма смисъл да държите такива талантливи състезатели толкова дълго в България, защото им спъвате развитието. Към днешна дата младите състезатели няма какво да научат в България, дори напротив, могат само да загубят. С много усилия в правилната посока и целенасочени действия от страна на БФС и клубовете това може да бъде променено. Повярвайте, в момента, в който видя, че у нас се работи правилно, със съвременни начини на работа, по доказани методики и се дава в последствие шанс на максимално много юноши да пробият в мъжкия футбол, то аз няма да се опитвам да завъртя сам колелото, а ще ви се доверя и ще изчакам да продадете играчите си за по 10 милиона евро. Уверявам ви, че ще имам много повече полза, ако мой играч бъде продаден от български клуб за 10 милиона евро, отколкото ако го водя по проби в чужбина, когато е на 16 години.

Тук идва въпросът – как да започнем да изкарваме голям брой по-качествени футболисти от школите? Кой отговаря за това и какви грешки се допускат? Искам да кажа, че вината за това не е на самите състезатели. Имаме и винаги сме имали страхотни таланти. Но когато в ранните години не са били тренирани по правилен начин, когато вместо на 8 годишна възраст да работят за техника, те са правили сухо бягане, тежки тактически тренировки и пас комплекси или се е отбивало номера с квадратчета и игрички, то вината за това не е тяхна. Уверявам ви, че футболистите на Косово не са по-талантливи от нашите! Просто на 90% те са деца на емигранти и са израснали и тренирали от малки в отбори от Централна и Западна Европа. Но да оставим другите за момент. Как може ние да решим проблем номер 1 на българския футбол? Всичко започва от работата с подрастващите.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 1: Въвеждане на единна методика на работа за всички клубове в България. Много се говори и спекулира по темата, но истината е една – в момента се броят на пръсти отборите, които работят по методика – без значение дали е своя собствена или ползват чуждестранна. И под това имам предвид не просто да има написани някъде 10 страници, а наистина целият тренировъчен процес да е добре систематизиран, структуриран и в последствие контролиран и съблюдаван от методист. За разликата между методист и шеф на школа, както и някои предложения по темата, препоръчвам да прочетете анализа ми „Няма попътен вятър за кораб без посока“ на блога на Кампиония. Важно е да се знае, че цялата промяна на футбола в България трябва да започне от това – въвеждане на единна нова методика, спусната към всички клубове от БФС. Всяка уважаваща себе си федерация в Европа го е направила. Ние отбиваме номера с половинчати решения и нулев контрол върху прилагането. Така не се изграждат играчи за голям футбол. Без единна система, по която работи един клуб, резултатът е състезатели с пропуски в развитието си. Масово неумение за игра със слаб крак, недобра техника, липса на играчи, които се надиграват един на един с противника, физическо изоставане спрямо връстниците си от други държави – това са само някои от симптомите на една неработеща футболна система, каквато е българската.

Отварям скоба, за да напиша някои неща и за прословутата „методика“ на Аякс, която уж била спусната преди 4 години от БФС до всички клубове, но чудно защо никой не я бил ползвал.

  1. Това не е методика. Самата дума „методика“ произлиза от старогръцки – μεθοδικός (methodikos), и значи систематична работа по определени правила. БФС е предоставило достъп до някакъв уебсайт, в който има упражнения. В това нито има систематичност, нито има теория, нито правила, които да се следват. Това е половинчато решение, с което се отбива номера. Влизал съм в самата система и само 18 треньора от цяла България си бяха направили труда да се регистрират. Няма как да продавате развалени краставици на краставичар. Българските треньори не са глупави. За сравнение, в последните 3 години организирах 4 семинара в България относно ползването на холандски и испански методики. Събитията не бяха евтини и въпреки това над 300 треньора от цялата страна ги посетиха. А безплатното отбиване на номера е предизвикало интерес само на 18. Същевременно в БФС цари недоумение защо никой не ползва „методиката“ на Аякс. Това само показва колко далеч от реалността е футболният ни съюз.
  2. Самите упражнения не са лоши, но към тях трябва да има теория и обучения. Трябва да се изгради определен начин на работа, да има философия, която се следва, модели, по които се върви. Затварям скобата и се връщаме обратно към истинските неща…

Когато едно дете ходи на училище, то има учебник, по който се обучава. Когато едно дете посещава тренировки по футбол, то трябва да има МЕТОДИКА, по която да се обучава. В противен случай настъпва хаос и всеки треньор импровизира, както намери за добре. И ако импровизацията не се получи, страдат цели набори от деца. Трябва да има и контрол за прилагането на въпросната методика. Във всеки клуб е задължително да има методист, който от сутрин до вечер е на терените и гледа възможно най-много тренировки на всички набори. Човек, който да следи за спазването и работата по концепцията/методиката на клуба и който прави корекции и насочва треньорите по правилния път. Той трябва да е наясно с всички тънкости и детайли на целия тренировъчен процес, както при 6 годишните, така и при 18 годишните. Какво се случва в момента? Назначава се не методист, а шеф на школа, който отговаря за още 20 неща. Най-често се отбива номера с бивш футболист, легенда на клуба, който след това има няколко години като треньор в мъжкия футбол и сега е останал без работа. И изведнъж оглавява школа и трябва да дава съвети, например на треньора на 6 годишните деца в отбора – нещо, от което нито разбира, нито се е занимавал с него.

Българската треньорска школа по футбол (БТШФ) обучава треньорите в България. Кой обучава футболните методисти? Въобще как се става методист и колко такива има у нас? Тези въпроси много спешно трябва да бъдат поставени пред БФС заедно с въпроса за липсата на адекватна единна методика. От друга страна българските клубове и президентите им е необходимо много сериозно да се замислят дали наистина са наясно какво означават термини като методика, методист и каква е разликата между шеф на школа и методист.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 2: Всеки клуб да излъчи човек (най-често треньор), който има капацитета да бъде обучен за методист. Да се проведат интензивни няколкомесечни занятия от страна на БФС с въпросните лица. Ако трябва дори държавата да поеме тяхното обучение. Нека се изпратят и в чужбина на стаж или като минимум да се поканят чуждестранни специалисти, които да проведат обученията. След като преминат въпросните курсове по новата методика на БФС, треньорите (вече методисти) се завръщат в клубовете си и започват да следят за спазването й.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 3: Това предложение е малко по-абстрактно и донякъде изисква помощ от държавата или кандидатстване за финансиране от УЕФА. Може да бъде част от хибридно решение с точка 2 по-горе и да се назначават „служебни“ методисти, които обикалят България и помагат на отбори, които не могат да си позволят да назначат човек на такава длъжност, а тя е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЖИТЕЛНА за всяка школа, ако искаме да имаме качествени състезатели. Какво предлагам? БФС или спортното министерство сами подбират и обучават, а в последствие и вкарват в отборите методисти на ротационен и регионален принцип. Нека държавата или футболният съюз отпуснат пари за възнагражденията на тези хора, които ще съблюдават и контролират изпълнението на нова методика, която трябва да е въведена от БФС. Този контрол и наблюдение да става ежедневно и непрестанно. Всеки отбор или като минимум град или регион да има такъв назначен методист/наблюдател, който е запознат в детайли с методиката и който до някаква степен изземва функцията на клубен методист. Възможно е тези хора всеки месец да сменят отбора и града, в който работят, защото методиката ще е една за всички. Така ще се избегне приятелското затваряне на очи и евентуално занижен контрол. Тези методисти на ротационен принцип трябва да изготвят месечни доклади относно това, доколко се прилага всичко, което е зададено. От тренировки и начин на работа, до подбор на думи и позитивно отношение към децата по време на тренировки и мачове. В Англия това е решено по следния начин – който не прилага методиката написана от тамошната футболна федерация, не получава помощи и не е с приоритет при повиквателни за своите състезатели за националния отбор. И така въпросните методисти/наблюдатели няма да могат директно да уволняват треньори, които не спазват методиката, но чрез докладите си ще поставят президентите и директорите под угрозата чрез лоши оценки да попаднат под санкциите на футболния съюз – без помощи (материални и нематериални) и без национални състезатели. Точно затова е важен и ротационният принцип. Отделно може да се направи списък и класиране на всички отбори, където въпросните доклади и оценки да бъдат качвани и родителите да се ориентират кои отбори работят най-добре и кои пренебрегват изработената методика. Така те ще могат по някакъв начин да „наказват“ лошите школи, като преместят детето си в такива, с по-добър рейтинг. Важно е да се уточни, че някой отбор може да изработи и собствена методика, която да твърди, че е по-добра. В този случай се събира комисия на БФС и методистът на въпросния клуб представя и защитава пред нея детайлно програмата си за развитие на млади футболисти. Само при одобрение от въпросната комисия, този клуб може да продължава да ползва помощ от държавата и преференции при повиквателни за национални гарнитури, работейки по собствена методика. В противен случай губи тези привилегии.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 4: Да се назначи чуждестранен специалист като шеф на детско-юношеския футбол в България след проведен конкурс. Профилът трябва да е много ясно очертан – специалист, който има успешно разработена и приложена методика. За предпочитане е да идва от страна като Белгия, Холандия, Португалия или Хърватска, които през последното десетилетие, а и не само, успяват да изградят изключително успешни млади състезатели. Много важна тук е думата конкурс. Аз съм привърженик на това да има чуваемост и да се питат клубовете директно за такъв тип въпроси. Например – има 4 кандидатури за поста – по една от изброените по-горе държави. Всеки специалист представя своята програма детайлно, ако трябва и на живо пред всички клубове. След това се гласува и родните тимове сами избират човека, който ще им помага през следващите години.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 5: Да се въведе методика тип Корвър с доказано минало и успешно прилагана в редица отбори като Манчестър Юнайтед, Ювентус, Динамо Загреб, Славия Прага, Цървена Звезда и други. Като част от екипа, който притежава правата на Корвър за България, съм изключително пристрастен и не искам да бъда обвиняван в реклама или лобиране. Какво представлява методиката Корвър може да разберете ТУК.

Качвам и едно видео с приветствия, които директори на Корвър от цял свят отправиха към нас:

Очаквам дебат и приканвам останалите кандидати за президент на БФС да заявят какво мислят по въпросите свързани с въвеждането на единна методика, коя точно, как ще бъде проконтролиран процеса по прилагането й и т.н.

Може би тук е важно да спомена, че през 2019-та година внесох писмо в Министерството на спорта. То съдържаше оформени ясни и точни предложения. От там получих отговор (може да го видите ТУК), в който се заявява, че от БФС разработват 10 годишна стратегия за развитието на футбола у нас. Досега някой да е чул или видял тази стратегия? Може би още умуват и не могат да измислят нищо или са го измислили, но го крият. В предишни мои публикации съм изразявал мнението си за криенето на информация и егото, не искам да се повтарям…

Отвъд методиките има няколко други важни детайла. Дори за феновете по стадионите и пред телевизорите е очевадна разликата в интензитета и темпото между българския и международния футбол. Водил съм много разговори по тази тема с треньори от цял свят. Как можем да повишим темпото на игра на нашите състезатели, за да успеем поне малко да ги доближим до това, което виждаме в други първенства? Разбира се, това отново трябва да започне още от работата с подрастващи:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 6: При мои пътувания в чужбина и посещения в академиите на водещи отбори от Европа винаги моля методистите или шефовете на школи за съвет относно това как може да се повиши интензитета в играта. Техните предложения, от типа на това да има няколко треньора на терена по време на тренировка или пък всеки от тях да държи по няколко топки под ръка по време на определени упражнения и веднага да ги пуска в игра при нужда, са неща, които са прекалено специфични и отиват отвъд целта на настоящия текст. Но искам да споделя нещо много интересно като решение за повишаване на интензитета на тренировките и мачовете, за което ми подсказаха шефът и методистът на школата на Ювентус, когато бях на посещение на тренировъчната им база. Моля вижте видеото:

Ювентус

Веднага давам втори пример и с друго подобно игрище, което видях при едно мое посещение в Динамо Загреб:

Динамо Загреб

Това е идея, която може да бъде приложена, както от самите отбори, така и от БФС. Нека се изградят подобни терени, на които да се провеждат мачовете по футбол 3, футбол 5 и футбол 7 при децата при формат без тъчове и аутове. Отделно, ако се тренира на подобни игрища, треньорите ще бъдат изключително улеснени и няма да се губи излишно време в гонене на топки. Моля обърнете внимание, че терените не са просто заградени с мека телена ограда, а със стабилна стена, което позволява топката да се отиграва в нея. Един дребен детайл, който може да повиши интензитета и темпото на игра, а с това и качеството на футбола и самите състезатели. Тъчовете, аутовете и корнерите са враг на детския футбол. Това не съм го измислил аз – така правят в Ювентус и Динамо Загреб. Дали искаме да го вземем от тях – нека прецени следващият президент на БФС.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 7: Накъсването на играта от съдиите при децата е огромен проблем. При мои пътувания в чужбина забелязвам колко свободна игра оставят арбитрите. Досега не съм виждал такова накъсване на играта, каквото има в България. Това трябва да е политика на футболния съюз и да има специални инструкции към реферите ни.

Нека направим едно сравнение и да видим каква промяна може да има дори само да приложим предложения номер 2 и 3. Да си представим първо едно игрище, което е отворено и е с тъч линии и аут линии. Играе се мач от 8 годишни деца. При тях се случва доста често, когато топката излезе в тъч, да не може да се изкара лесно от зоната – все пак са малки и нито могат да хвърлят топката силно с ръце, нито да дадат пас до другото крило. Тъч след тъч, тъч след тъч и така 3-4 пъти, докато успеят да излязат от зоната. След това съдията отсъжда 3-4 нарушения, които са за леко задържане или неволно докосване на топката с ръка. 2-3 корнера, които бавят много играта, докато се наредят децата и това е! Полувремето свърши! Не се знае дори дали всички на терена са успели да пипнат топката, но и да са го направили, не е било повече от 2-3 пъти. Сега си представете другия вариант – затворено игрище, без тъчове и аутове. Съдията оставя децата да играят свободно без да свири всяко леко придърпване на фланелката, точно както сме играли като малки на улицата. Повярвайте ми, че за точно 15 минути децата няма да могат да си поемат въздух. Топката не излиза, играта се спира само при груб фаул, опасна игра или гол. Учим ги да играят на високо темпо, без бъдат прекъсвани през 1 минута от тъч, аут или съдията. Изграждаме навици, които остават за цял живот.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 8: Премахване на Елитна У19 група. Абсолютно ненужно първенство на изключително ниско ниво. Който е показал някакви качества, вече е в мъжете, за да не си губи времето с мачове на ниско темпо и ниво в У19, а останалите се мъчат и таят надежди до последно. Варианти има много, аз ще споделя моето мнение. На мястото на У19 се прави У21 лига, която е модифициран вариант на дубъл и в която да могат да се състезават играчи под 21 годишна възраст плюс до 3ма състезатели над тази възраст (могат да бъдат футболисти от първия отбор, които не са получили достатъчно игрови минути или навлизат в ритъм след контузия, но също така могат да бъдат и опитни футболисти, често в края на кариерата си, които специално са картотекирани в У21 формацията, за да бъдат полезни на младите – това е практика в някои страни). В момента виждаме как млади момчета търкат скамейката и влизат в групата на първия отбор само и единствено с цел да се замажат очите на феновете. По-добре да има силна У21 лига, в която да играят, вместо да си губят времето с У19 или да бавят времето с тях в мачовете на мъжете. След излизане от У17 всеки един състезател или влиза в У21 на отбора си, или започва с мъжете, а ако няма необходимото ниво, то сменя отбора или започва да се подготвя за друга професия. Това е един от вариантите, които давам като алтернатива на мястото на безсмисленото У19 първенство към момента. Разходите за У21 лигата няма да са по-големи, ако се направи на мястото на У19. По този начин ще се улеснят отборите, които искат да имат и дубъл, но нямат финансова възможност. Така с един куршум сваляме 2 заека.

Давам и две не чак толкова радикални алтернативи на У21, които могат да бъдат предпочетени от някои клубове:

  • Запазваме У19, но наистина я правим елитна като намаляваме бройката на 10 клуба.
  • Вместо У19 въвеждаме У18 първенство. Така принуждаваме клубовете една година по-рано да вземат решение дали качват при мъжете даден състезател или го освобождават.

Какво мислите – У21, У19 с 10 отбора, У18 или да запазим У19 в сегашния вид? Моля за вашето мнение и обратна връзка по темата – не забравяйте след като прочетете всичко да попълните анкетата!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 9: Структурата и съставът на първенствата за деца и юноши под У19 също имат нужда от спешна промяна. Силно се надявам, че разделянето на източна и западна У17 и У15 беше само временно недоразумение и затова няма да го коментирам. Има 2 неща, които мога да дам като предложения. Вариант 1 е да се мине на категоризация, както е в Англия, за да се спре с бутането на определени отбори по неясен критерии в елитните групи. Ако има ясна категоризация, това няма да се случва. Важно е да се отбележи, че това не трябва да става само на база къде играе мъжкият отбор и дали има такъв, защото в момента виждаме много школи без мъжки състави, които работят по-добре от редица отбори в Първа лига. Вариант 2 е да се мине на изцяло спортен подбор с много ясно дефинирани изпадащи отбори от всички елитни групи. Важно е класирането на преден набор от даден отбор в елитна възраст да не влияе на долния набор от този отбор. Трябва да се следи представянето на набор, а не на отбор при определяне на това кой изпада и кой се качва в елитна група. Каква вина имат момчетата от отбор Х, които са спечелили първенството си, че батковците им от същия отбор, но горен набор, са се представили зле в елитната група? Трябва да се изгради ясна система за влизане и изпадане, като съм готов да предоставя такава при нужда.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10: Слизайки по-надолу от елитните групи положението е не по-малко учудващо. В първенствата на деца в София всеки кръг има безсмислени мачове с ясен резултат и много голове в едната врата. Ако за БФС това не е проблем, аз съм тук да им го кажа – огромен проблем е. Малко по-нагоре споделих за ниското темпо и липсата на интензитет – ето още една от причините – неравностойни отбори. Лично брат ми е звънял във футболната ни централа, за да пита защо отборите не се разделят по сила (в София при малките възрасти има по 2-3 първенства за набор, като никой не знае на какъв принцип се разделят тимовете). Отговорът бе – „Защото всеки иска да играе с големите отбори“. Ако това е научната аргументация и подход от страна на БФС, то аз съм тук за да им го кажа – съсипвате футбола още при децата. Може би всеки президент на отбор иска да играе с големите, за да събира повече деца и такси, но повярвайте – повечето деца не искат да падат всеки мач с 5:0. Тук не говорим за Суперлига, телевизионни права, алчност и т.н. Различно е. Безсмислените мачове при децата са в ущърб и на двата отбора. Вместо да повишим качеството на двубоите, с което ще се повиши и качеството на състезателите, ние правим точно обратното. На всичкото отгоре децата от падналия отбор не само губят мача, но губят и желание за игра. Никой не печели от подобни мачове! Ако не искаме Косово да ни бие следващите 20 години, трябва да променим нещата. Разбира се, че ще има недоволни. Аз давам предложения как да се повиши нивото на националния отбор на България един ден, а не предложения, от които ще е доволен всеки клуб и президент – ясно го заявих още в началото. Отново посочвам за пример Англия и предложение как да се реши този проблем.

Премахването на класиранията при подготвителните групи бе добро решение от страна на БФС, макар и закъсняло. Важно е да се направи и следващата крачка. В Англия за тези възрасти също няма класиране, но има и още едно правило. Всеки отбор може да избере дали въобще да играе следващия предвиден по програма мач – не просто да го отложи, а може въобще да го отмени без да има служебна загуба, защото няма и класиране. Ако треньорът прецени, че не си струва да играе с даден отбор, той звъни на федерацията и казва, че се отказва от мача. Вместо това може да си организира приятелска среща с друг отбор или да участва в турнир. Тоест футболният съюз има ангажимента да състави не първенство, а програма от мачове и вече всеки отбор преценява дали си струва да играе въпросния мач по програма или не. Така го правят в Англия. А ние правим програмата и първенствата на база научно обоснования критерии „Всеки иска да играе с големите отбори“. Няма как да се оправят нещата така.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 11: Прекалено бързаме да минаваме към футбол 11 и искаме да превърнем децата в тактически и физически машини. Забравяме обаче най-важния елемент от футболната игра – техниката. Отново давам за пример Англия – U13 и U15 веднъж годишно имат турнир по футбол 5. Спрете и помислете защо и с каква цел се прави това. Оставям анализа на хората, които ще взимат решенията занапред. Предвид тежката зима в България, смятам, че трябва през месеците декември, януари и февруари да се провеждат турнири по футзал или минифутбол на закрито до У15 включително. Защото бъдете сигурни – ако в момента организираме един турнир по футзал на отборите от Елитна У19 положението ще е нещо средно между смях и тъга. Бързаме към големия футбол, бързаме да се правим на тактици, но забравяме някои фундаменти от футболната игра. Прочетете какво смята по темата един от най-великите треньори в статията „Как да успеем във футбола – 4те етапа на развитие според Арсен Венгер“. Както винаги – аргументирам се и с примери. Ето видео от турнир на закрито, в който участие взимат У15 формациите на отбори като Барселона, Бенфика, Манчестър Юнайтед, Аякс, Милан и Байерн Мюнхен. Обърнете внимание на какъв терен се играе – няма тъчове, няма аутове:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 12: В Германия до У14 включително се играе футбол 9. Може и да е прекалено, но нека поне въведем още една година футбол 9 и у нас, преди да караме децата да минават на футбол 11. Предимствата – повече игра с топката, по-голям интензитет. Малко храна за размисъл – в Холандия и Белгия 5 и 6 годишните играят множество турнири двама на двама, трима на трима или четирима на четирима. Очаквам обратна връзка и мнение от треньори от цялата страна и по тази тема.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 13: В света на футбола все по-голяма популярност набира терминът “late developers” или иначе казано – футболисти, които се развиват по-късно чисто физически. Децата родени в първите месеци на годината имат преимущество спрямо тези, родени в последните месеци. Дете родено януари месец играе заедно с дете родено декември. Освен, че е играло футбол почти година повече, има вероятност чисто физически да има голяма разлика. Как е решено това в някои страни на запад? Отборите имат право да свалят в долен набор дете, което е родено в последните 3 месеца на годината, ако преценят, че изостава чисто физически. Разбира се, тук фактор играе и генът на детето и ако то се развива бързо, няма да има нужда да бъде сваляно в долен набор.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 14: Какво правим тогава в националните отбори с такъв тип футболисти? Във всяка възрастова група създаваме Б национален отбор, който дава шанс на момчета, които имат талант, но просто към момента изостават чисто физически. Виждаме често как у нас биват пренебрегвани точно такива деца. Струва ви се прекалено странно като идея? Белгия от години има точно такива Б национални юношески отбори. И какво от това, може да попитате? Кевин Де Бройне (Манчестър Сити), Тибо Куртоа (Реал Мадрид) и Дрис Мертенс (Наполи) са само някои от примерите на деца, минали през Б националните гарнитури на Белгия като юноши. Ако ги нямаше тези „дублиращи“ отбори, вероятно никога нямаше да бъдат викани за своя национален отбор докато бъдат готови физически. И остава само да гадаем как би се отразило това на кариерата им (самочувствие, опит и т.н.).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 15: Има едно много просто правило, що се касае до развитие на футболисти и тренировъчен процес. С колкото по-добри съотборници тренираш, толкова по-бързо повишаваш нивото си. Какво може да направим по въпроса? Известен пример в това отношение е Динамо Загреб. Обират всички талантливи деца от цяла Хърватия, които тренират всеки ден заедно. Резултатите са видими… Но тъй като идеята на всичко, което пиша до момента не е да реша проблемите на един отбор, а на цяла България, то нека вземем друг пример. Франция, след като не успя да се класира на 2 световни първенства подред (1990 и 1994), предприе драстични мерки. Изградиха се центрове в цялата страна, в които най-талантливите деца след определена възраст се събират, за да тренират и учат заедно целогодишно, а за клубните си отбори се прибират само за уикенда и играят мачовете. Чуйте какво казва по темата легендарният Жерар Улие в един уебинар с директора на Корвър Алфред Галустиан, в който имах честта да участвам и в който се говори за имплементирането на методиката Корвър във Франция и изграждането на въпросните центрове. Видеото е над час, но съм изрязал само 5 минути, в които да придобиете представа:

Обърнете внимание с какви думи на Жерар Улие завърши откъсът от това видео: „Ако искаш по-добри играчи, то трябва да ги тренираш по-добре. За тази цел ти трябват по-добри тренировки, а за по-добри тренировки – ти трябват по-добри треньори с по-добро образование.“

В момента съществува така наречената „Програма на УЕФА за развитие на млади елитни състезатели“ (UEFA elite youth player development programme – видео и повече информация може да видите ТУК). Това бе инициатива, която пилотно стартира като експеримент през 2014-та година в четири държави – Армения, Беларус, Грузия и Северна Македония. Целта й бе тези държави да събират най-добрите си деца на възраст 13-16 години, които да тренират, да спят и да се обучават заедно. Северна Македония дори имаше период, в който бе вкарала юношеския си национален отбор в местното първенство за деца под 17 годишна възраст. В момента всяка страна членка може да кандидатства за финансиране от УЕФА на подобен проект, като за целта европейската централа отпуска по 100 000 евро на година. Това е част от цялостния „стимул пакет“ на стойност 2.4 милиона евро годишно, който БФС може да използва.

И така, минахме през доста конкретни предложения, които биха подобрили нивото на нашите състезатели. Някои ще си кажат – ами то и през 1994-та не сме имали кой знае какви методики, бази и програми, но станахме 4-ти в света. Да, но тогава и другите не са имали. И докато останалите държави и федерации се развиват, ние не само стоим на едно ниво, а дори и копаем надолу. Нещо много важно – тогава сме имали и уличен футбол. Може да прочете един анализ на Данаил Иванов написан за Кампиония по темата ТУК. Попитайте всеки от златното ни поколение и ще ви каже, че тренировките с отбора са били една много малка част от времето, в което са играли футбол като деца. Улицата им е дала останалото. Сега това липсва. Причините да се стигне до тук са много – от градоустройствените ни планове (успех на всички деца, живеещи в квартал Манастирски ливади в София), алчността на строителните предприемачи, корупцията в общините, отчуждението между хората, модерните технологии и телефоните, алтернативните забавления, опасната улица и наркотиците и т.н. За някои от тези неща няма какво да се направи. За други държавата е огромен длъжник на цяло поколение деца. Тук няма никаква програма от страна на няколко правителства подред, но това е тема за отделен анализ, който сигурно ще е по-дълъг и от този, защото това, което става в БФС е нищо в сравнение с това, което се случва в парламента.

И така – нямаме методики, нямаме уличен футбол, нямаме визия за бъдещето. Футболният успех на децата в България е оставен изцяло в ръцете на техните треньори. Вече минаваме на следващото ниво от пирамидата на неуспеха:

ПРОБЛЕМ НОМЕР 2: Недостатъчно добре подготвени треньори в детско-юношеския футбол.

Имаме талантливи деца, но не успяват да реализират своя талант и потенциал изцяло. Пряка отговорност носят треньорите. Това е тема, която е моя голяма болка, защото наставниците в детско юношеския футбол са оставени на произвола на съдбата. БФС и треньорската школа са длъжници на хората, които работят с бъдещите български футболисти. Липсата на методики и методисти поставя огромни трудности пред родните специалисти. Те са гладни за знания и искат да се учат, но не всичко зависи от тях. Ето и някои недостатъци, които са срещани при нашите треньори, особено в детско-юношеския футбол:

– Някои от тях въобще не искат да работят с деца и просто чакат момента да поемат мъжки отбор. Вживяват се в ролята на Жозе Моуриньо, а не осъзнават, че водят малки деца. Пълнят им главите с ненужни тактически познания.

– Изграждат отбори, вместо единици.

– Интересуват се от резултата на мача, а не от развитието на играчите.

– Не са педагози, а това е най-важното при работа с деца– треньорите са всъщност учители по футбол.

– Смятат, че щом са играли професионално футбол, могат веднага да станат и добри треньори. Но едно е да си бърз, да изпълняваш добре преки свободни удари или да правиш добри шпагати, а съвсем друго е да си учител по футбол.

Тук обаче идва едно голямо НО. Защото за почти всички от гореизброените проблеми виновни не са самите треньори. Както играчите не са виновни, че ги тренират по този начин, така и треньорите не са виновни, че ги обучават или притискат по този начин. Пирамидата на неуспеха е по-голяма, отколкото си мислите.

За абсолютно всеки един от изброените недостатъци на треньорите по-горе вина носят до голяма степен и клубовете. Ако един отбор няма ясно написана методика и назначен методист, в клуба цари хаос и всеки треньор си прави каквото си иска. Шефът на школата и методистът трябва да преценят дали един треньор може и иска да работи с деца или само отбива номера. Трябва да следят дали се работи за развитието на единиците или се развива отбора с цел печелене на мачове. Понякога наставниците са поставени под натиск да гонят предно класиране в първенството, дори и с грозна игра. До какво води това? Шефът на школата запазва работата си, треньорът запазва работата си, но в дългосрочен план губи футболът, губят децата. Време е това да спре. Призовавам президентите да спрат да натискат шефовете на школи за резултати, а вторите от своя страна да спрат да притискат наставниците. Истински важният резултат е колко деца са успели да пробият в първия отбор и евентуално продадени в чужбина. Всичко останало е прах в очите на тези, които не разбират. Оставете треньорите да работят с дългосрочна перспектива и не им пречете с краткосрочната си жажда за 3 точки и добро класиране! Често нещата дори имат обратна зависимост в детско-юношеския футбол – когато учим подрастващите футболисти да играят правилно, много по-вероятно е в началото те да имат лоши резултати.

Друг упрек към клубовете е, че се харчат пари с широки пръсти за недоказани чужденци, но когато треньори от школата помолят за малък бюджет, който да бъде използван за обучение или стаж в чужбина, им се заявява, че пари няма. Популярно оправдание е „Ние ще ви платим обучението, ама откъде да знаем, че догодина няма да отидете в друг отбор“. По тази логика недейте и деца да тренирате, защото и те могат да си тръгнат…

Не искам да давам конкретни предложения за подобряване на работата на треньорите, защото макар и жадни за знания, те са зависими, както от клубовете си, така и от треньорската школа и БФС. Те имат нужда от компетентни методисти, които да им помагат, съвременни курсове и обучения, които да ги обогатяват, спокойствие в работата си, което да им позволи уверено да разгърнат идеите си. Клубовете, треньорската школа и БФС са длъжници на българските треньори.

За финал искам да кажа, че познавам прекрасни наставници, както в детско-юношеския футбол, така и в мъжкия. Те са светъл лъч в тъмния ни футбол. Те са хора, които не спират да учат, не престават да се интересуват, да пътуват, да черпят знания от всяко възможно място и източник. Плуват срещу течението и полагат много усилия, за да се задържат над повърхността на посредствеността. Те са и една от причините да пиша тези редове. Те, както и всички други треньори в България заслужават повече – по-голяма подкрепа от държавата, по-загрижен футболен съюз, по-принципна треньорска школа. Моля следващия президент да им обърне достатъчно внимание, защото бъдещето на идните поколения е в техни ръце…

Стигаме до следващия голям виновник за това треньорите на деца и юноши да не са подготвени достатъчно добре – Българската треньорска школа по футбол (БТШФ). И така минаваме още едно ниво надолу в пирамидата на неуспеха:

ПРОБЛЕМ НОМЕР 3: Българската треньорска школа по футбол (БТШФ)

Веднага искам да заявя, че там има невероятни професионалисти, които дават 100% от себе си в името на това да подготвят максимално добре бъдещите треньори на България. Но има и такива, за които е настъпило абсолютно безвремие. Трябва някои хора там сериозно да си зададат въпроса дали тяхната липса ще се усети. Да губиш представа за реалността е много тежко, когато последиците се отразяват върху много други хора. На школата трябват не само хора със знания, а и такива, които са проактивни. Хора, пълни с идеи и заредени с енергия за реализирането им. Хора, които отстояват принципите си и могат да казват „не“ на по-силния и висшестоящ от тях.

Бързам да спомена и положителните неща, които се случват в БТШФ. В последните години се вижда реална разлика между C, B, A и Про лицензите. Казвам го като човек, който поддържа редовен контакт с десетки треньори от цялата страна, каращи някои от въпросните курсове. По техни думи в последно време настина се обръща внимание върху спецификите при работа с най-малките деца. Защото да учим треньор в C лиценз само за мъжки футбол и разликите между 1-3-5-2 или 1-4-3-3, когато след 2 месеца ще поеме деца, които играят футбол 5 е абсолютно несъстоятелно. А преди години се случваше точно това. Нека хората от БТШФ сложат ръка на сърцето си и признаят.

През 2018-та от Кампиония проведохме задълбочена анкета сред треньорското съсловие в България. Може да я видите ТУК. Близо от 70% от треньорите смятат, че БТШФ не полага достатъчно усилия за развитието на футбола у нас. В анкетата имаше и графа за препоръки от страна на треньорите към БФС и БТШФ. Ето някои от тях:

  • БТШФ да не си крият материалите и когато има лиценз или курс да пускат целия материал в електронен формат и по време на лекциите да се води диалог по дадените теми!
  • БТШФ да спре с компромисите, да не подарява лицензите
  • По-добри лектори и повече да се засилят нещата относно подготовка и изпити. Много лесно се взимат лицензи, преписва се.
  • Да се осъществява строг контрол за необходимата правоспособност на ангажираните лица с треньорска дейност у нас. Масово в школите работят лица, които нямат никакъв лиценз за осъществяване на треньорска дейност.
  • Да подбират темите спрямо лиценза. Аз отивам на Б лиценз – говорят ми за мъжки футбол.

Това са само някои от препоръките на треньорите. Ако от БТШФ не знаят как да спрат преписването – да сложат 3 камери, които предават на живо и да викнат още 3 квестора, но не такива, които си гледат в телефона и четат новини, а такива, които са там, за да попречат на някои „треньори“ да преписват и да лъжат не само изпитващите, но и себе си и децата на България.

Друга тема, която е и болка за много треньори, е доколко най-заслужилите влизат в даден лиценз и доколко влезлите заслужават да получат диплома. Това е може би най-големият упрек към треньорската школа. За нивото на преподаване не искам да влизам в детайли, защото знам, че там има много знаещи специалисти. Но сянката, която тегне над БТШФ, е голяма, когато говорим за прозрачност на критериите за влизане, равнопоставеност при подбора и най-вече как някои треньори взимат изпитите си. Мога да дам и конкретни примери, но не мисля, че това е най-важното. Ще пострадат хора, които са подложени на натиск и получават обаждания от много високо. Мисля, че е време държавата да се отърси от страха и хората от администрацията в цялата страна да бъдат смели и да отстояват моралните си позиции.

Въпреки че няма да е лесно – как може да се подобри работата в БТШФ и как може тя да се превърне в ключов фактор в една революция в българския футбол? Ето и някои допълнения към предложенията на треньорите по-горе:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 16: В световната практика в учебните заведения, каквото е и БТШФ, основно има два варианта за вход и изход. Някои университети например имат жестока пресявка на входа (тежки изпити за влизане), но лесен изход (не е трудно да ги завършиш). При други е обратно – почти никаква първоначална пресявка, но изключително тежки изпити при дипломиране. А какво се случва в БТШФ? Пресявката за влизане най-често е кой на кого е човек и доскоро беше обвита в мъгла, а завършването е микс от дипломация, преписване и при редки изключения – учене. Ако от школата имат претенции за неточност, мога да дам пример как група за А лиценз, която е специално създадена за завършилите НСА наставници, се променя в последния момент и става отворена за всички, за да могат да влязат определени личности в нея, за сметка на други. Ако искаме да повишим нивото на българските треньори, нямаме друг избор, освен да променим из основи как се влиза и как се завършва. Необходимо е да се публикуват ясни критерии за влизане в Б, А и Про лиценз. След скандала със Станислав Ангелов -Пелето бяха изнесени критериите при оценяване за Про лиценз. До преди това и те бяха обвити в мистерия, както са към момента и критериите при оценяване за влизащите в А и Б лицензи. Не е сериозно да те изпитват без да знаеш как ще те оценяват. Ето защо моля публично на сайта на БТШФ да бъдат качени абсолютно всички фактори, влизащи в оценката на даден кандидат. Също така нека оценката на всеки кандидат бъде обявяване публично – както финалния сбор, така и разбивката по компоненти. За да се ориентирате, може да прочетете критериите за Про лиценз ТУК.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 17: Предлагам изпитните работи на успелите да влязат в даден лиценз да бъдат публикувани онлайн. Цитирам сайта на БТШФ: „БТШФ никога досега не е обявявала резултатите от изпитите във всички лицензи публично. Това се прави с цел да се запази авторитета и достойнството на треньорите. Как би се почувствал един треньор, ако футболистите разберат, че техният наставник е „скъсан“ на някакъв изпит.“ Ок, разбирам за скъсаните, те не са плод на дискусията. Нека обаче се публикуват работите на приетите в лиценза. Защото ако не публикуваме и техните работи под предлог да им запазим достойнството, значи можем да си направим някои изводи.

Треньорството отдавна не е „Айде играйте, бе!“, квадратчета и шегички. Ако един човек не може да се научи да пише правилно, едва ли има капацитета да се научи на сложна професия като треньорската. А ако БТШФ смята, че треньорството е просто един лек занаят, който е пристан за необразовани хора – ами ето затова българският футбол се намира в това положение. Ако не смятат така, както се и надявам, то да вдигнат изискванията. Треньорската професия е изключително сложна, тежка и изискваща непрестанно обогатяване на знанията в днешния бързо променящ се свят на футбола. Нововъведенията от всякакво естество, статистическите програми, анализът на данни и big data, ползването на различни софтуери за планиране на тренировка, рязане на видео или презентация пред отбора, все по-голямото значение на психологията в спорта, модерните технологии и интернет на нещата – всичко това навлиза с бясна скорост и се променя с дни. Трябва много рязко да вдигнем нивото на очакванията си към това какво значи да бъдеш треньор по футбол. В противен случай бъдещите футболисти на България ще бъдат в ръцете на лицензоносители без знания. А всички виждаме докъде води това…

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 18: На пръсти се броят хората на щат в БТШФ към момента. Във Френската треньорска школа по футбол са над 300. И със сигурност нито населението им е 100 пъти по-голямо от това на България, нито брутният вътрешен продукт на глава от населението. Задължително трябва да се подготвят повече хора, на които основна и приоритетна работа е обучението на бъдещите български треньори и методисти.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 19: Да се въведат отделни курсове и лицензи специално за шефове на школи и методисти. Работата им се различава коренно от тази на треньорите. Според мен те трябва да получат адекватни знания в отделни курсове.

За финал искам още веднъж да благодаря на всички български наставници, отделили време да попълнят анкетата преди 3 години, от която са извлечени и повечето предложения към треньорската школа. Ето, че идва момент, в който вашите предложения ще бъдат видени (да се надяваме) от бъдещия лидер на БФС. Апел към останалите кандидати за президентския пост, както и към БТШФ – погледнете какви предложения дават самите треньори. Още веднъж – може да видите резултатите от анкетата ТУК.

В нея имаше и въпрос „Смятате ли, че БФС полага достатъчно усилия за развитието на треньорската професия у нас?“. 90% от треньорите отговарят с „Не“. Пренасяме се още едно ниво надолу в пирамидата на неуспеха. Директорът на БТШФ се назначава от БФС.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 4: БФС

Нещата постепенно започват да се изясняват и източникът на проблемите в българския футбол излиза на преден план. Но не бързайте със заключенията…

Често чуваме от ръководството на БФС оправдания от типа „Ама ние какво да направим? Ето, изградихме база, има условия, има терени. Ние нямаме вина за състоянието на българския футбол.“ Това, че има изграденa база и няколко терена с пари от УЕФА, ФИФА или правителството, не означава добро управление. Тези неща не са заслуга на целенасочена политика или гениални идеи от страна на ръководството на БФС. Ако хванем случаен човек от улицата, не би се справил по-зле от тях. Но високомерието, наглостта и егото на някои хора им пречи да видят реалностите. Време е всички те да получат червен картон и да напуснат терена на управлението на българския футбол завинаги.

Дачър Келтнер, професор по психология в Бъркли, провежда 20 годишни проучвания и достига до следните открития – хората с власт постепенно започват да придобиват черти, сходни с тези на хора, които са получили мозъчна травма. А именно – стават по-импулсивни, имат невярна оценка за риска и най-вече – все повече губят способността да виждат ситуацията от перспективата на другите хора. Може да прочетете повече за изследването му ТУК.

Друго проучване, проведено от проф. Адам Галински през 2006-та, показва също много интересни резултати. Група хора са помолени да напишат буквата Е на челото си така, че другите да могат да я виждат правилно. Тази задача изисква да можеш да разбереш как изглеждаш от гледната точка на друг човек. Експериментът показал, че при личности, които имат усещането за власт, има 3 пъти по-голяма вероятност да напишат Е на челото си така, че да е правилно за тях самите, а не за хората срещу тях. Може да прочетете повече за изследването ТУК.

Ако не сте разбрали все още защо пиша всичко това, ето и последна научна информация. В последното десетилетие в употреба все повече навлиза терминът „Синдром на високомерието“, който се среща основно при хора, които имат власт за прекалено дълго време. Основни отличителни черти на синдрома са презрение към другите, загуба на връзка с реалността, прояви на некомпетентност (всяка прилика с лица и събития от политическия и футболен живот в България е случайна).

Приключвам с тази тема, надявам се, че бях достатъчно ясен. Ако ли не – пробвайте да нарисувате Е на челото си, така че другите да го видят…

Обратно към нашата реалност и защо БФС има основна заслуга за това положение в българския футбол. Недобре подготвените играчи идват от многото недобре подготвени треньори, които произвежда БТШФ – организация, пряко подчинена на БФС (директорът й се назначава от БФС). Някои може би ще кажат, че положението не е толкова зле – има занятия, дават се лицензи, излизат някакви треньори, които водят някакви тренировки, от школите излизат някакви играчи – керванът си върви. Но ако наистина искаме да направим кардинална промяна във футбола в България и да имаме отлични треньори и отлични играчи, то трябва да се пипа здраво и категорично. Абсолютно задължително е поне някои от предложенията, които отправих в този текст досега да се въведат максимално бързо. Ако има човек, който поставя под съмнение всичко, което пиша до тук и смята, че пирамидата, която описвам функционира добре и всичко е наред, нека си зададе следните въпроси: ако имаме супер играчи – защо тогава не играят в супер отбори от супер първенства (или те там тези на запад нищо не разбират)? Ако имаме супер треньори в детско-юношеския футбол, които са оставени да работят на спокойствие с дългосрочни перспективи – защо тогава играчите ни са на толкова ниско ниво? Ако треньорската школа си върши перфектно работата – защо тогава нямаме супер методисти и супер треньори, които да подготвят супер играчи? Ако в БФС всичко е наред – защо тогава българският футбол затъва с всяка изминала година все по-надолу?

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 20: Понеже самите предложения в много от горните точки се отнасят до БФС, няма да се повтарям. Искам да обърна внимание на нещо, което влиза в работата на централата – популяризирането на футбола и ценностите, които играта проповядва. За пример давам отново ФА и Англия с техните кампании и видеа. Нещо, което няма да изисква огромен бюджет. Вижте един пример от острова:

Тези видеа са направени с цел да покажат както хубавата, така и грозната страна на футбола. Навсякъде има проблеми, не трябва да си мислим, че са само при нас. Но хората там са достатъчно смели да ги изказват на глас и да показват, че работят за отстраняването им. Някои индивиди в БФС все още не са достигнали до еволюционния етап, в който да признават грешките си или смирено да се оттеглят, поради незнание или неможене. А ако не си признаеш, че има проблеми и грешки, то ти няма да работиш и за отстраняването им. Моля следващия президент на БФС да обърне сериозно внимание на популяризирането на футбола, да слезе при децата, да отиде в училищата, в детските градини. Да се направят кампании, да се включат всички клубове и национални състезатели. Защото в противен случай ще изгубим децата и войната с таблетите и смартфоните. А това вече ще сложи последния пирон в ковчега на нашия футбол.

Ще ви разкрия и една кампания, която подготвяме от Кампиония като споделя с вас и „наградата“, която ще връчваме на някои треньори. За съжаление сме прекалено малки и незначителни на фона на това, което може да направи БФС, но все пак се стараем. Идеята ни е да накараме някои наставници да променят отношението си към децата. С подобни неща, крачка по крачка, послание след послание футболният съюз може да прави много. Просто на следващия президент трябва да му се работи и да осъзнае, че може да прави чудеса. А ако няма идеи – просто да ни се обади, ние не крием нищо за нас, просто искаме да помагаме. Ето и 2 от „наградите“, които предвиждаме да връчваме или да оставим родителите на децата сами да го правят (натиснете върху снимките, за да ги уголемите):

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 21: Трябва да има пълна прозрачност относно финансите в БФС. Обществото има право да знае за какво например отиват парите по програма Хеттрик. В нея за БФС са предвидени над 14 милиона евро за периода 2020-2024.

Нека вземем за пример и УЕФА. Преди няколко години от там оповестиха, че с цел максимална призрачност ще обявят заплатите на висшето си ръководство. Александър Чеферин като президент получава 1.6 милиона евро годишна заплата, а Борислав Михайлов като член на изпълкома на УЕФА е взимал месечна заплата от около 26 000 лева, която е допълнително към заплатата му като президент на БФС. (източник – https://www.yahoo.com/lifestyle/uefa-reveals-president-ceferin-paid-1-64m-salary-225035829–sow.html). Споделям тези цифри чисто информативно. След като УЕФА обявява публично заплатите на всички хора от ръководството си, призовавам това да направи и БФС. Трябва пълна прозрачност относно това какво се случва в централата, за какво се харчат пари, какви подизпълнители се назначават и къде отиват финансовите потоци.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 22: Живеем в 21ви век. Не е нужно да има тежки конгреси на 4 години, за да се питат клубовете по важни теми. Трябва тотално да се преработи уставът и да се помисли как много от решенията, които взима изпълкомът, да бъдат оставяни директно в ръцете на самите клубове чрез онлайн гласуване. Да се състави орган, подобен на парламента, но от клубове, които са членове на БФС и които не е необходимо да заседават в зала. Има интернет приложения, които могат да свършат чудесна работа и да бъдат инструмент, който позволява да се правят едни мини футболни референдуми всеки месец или когато е необходимо. Тромавите и тежки конгреси са от полза само и единствено за върхушката, която иска да държи 99% от клубовете максимално далеч от взимането на важни решения. Чувам други кандидати за лидерския пост на БФС да коментират и спорят относно това кой да бъде в изпълкома, имат ли право президентите на отбори да са там и т.н. За мен това няма абсолютно никакво значение. Самата личност не е важна. Хората с пари и власт винаги могат да сложат техен представител, маскиран под някаква форма. Дали ще е адвокат, журналист или бизнесмен – няма значение. Новият президент на БФС ще каже – ето, вече няма хора от отборите в изпълкома. Е да де, но те зависимостите остават. Просто ще сложат техен човек вътре и даже няма да си губят времето със заседания. Аз предлагам тотална промяна на Конституцията на футбола в България, а именно устава на БФС. Трябва да се ограничат и смалят правомощията на изпълкома. Ако приемем, че хората в него са министрите на футбола ни, то гласуването на техните предложения да става от парламента – клубовете. В противен случай става тотална подмяна на демократичния избор – 531 клуба избират президент, но после шепа клубове чрез директно присъствие в изпълкома или чрез влияние в него взимат всички решения в българския футбол. Представете си какво би станало в политиката ни, ако имаме министър-председател и министри, които си предлагат закони и си ги гласуват само измежду тях си, без да трябва да питат парламента. На мен не ми звучи добре. А точно това се случва с футбола ни.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 23: Тъй като няма орган, който контролира действията на президента на БФС, изключително важно е членовете на изпълкома на бъдат избирани по друг начин. Не е редно всички там да са назначени от новоизбрания президент, защото те са негови приближени, които ще си мълчат при нередности. Вместо това, предлагам членовете на изпълкома да бъдат предлагани от всички кандидат-президенти в листи и на база на постигнатия резултат като гласове за самите кандидат-президенти, процентно да бъдат разпределени и мандатите за изпълкома. За да ме разберете по-лесно – представете си парламента и партиите – не е редно партията, която взима най-много гласове да получи 240 депутата автоматично, нали? Защо тогава изпълкома трябва да бъде съставен на 100% от приближени на новоизбрания президент?

Няколко думи за хората, които остават в сянката на прожекторите, а именно администрацията и служителите в БФС. Искам да отбележа, че във футболната ни централа не всичко е черно и подлежащо на смяна. Надолу в администрацията има прекрасни служители, които работят неуморно и които са истински професионалисти, загрижени за бъдещето на футбола у нас. Убеден съм, че и те се срамуват от глупостите на ръководителите си. Искам да кажа на всички момчета и момичета от БФС, които ме познават, че ги уважавам страшно много и имат пълната ми подкрепа. Знам, че заслужават по-добро ръководство!

Може би си мислите, че тук трябва да приключим с анализа на пирамидата на неуспеха на българския футбол и сме намерили виновника за проблемите – БФС. Но кой избира президента на БФС?

ПРОБЛЕМ НОМЕР 5: Клубовете

Според правилата на ФИФА феновете, футболистите и треньорите нямат право на глас при определяне на президента на дадена футболна федерация. Изборът е изцяло в ръцете на клубовете. Управителният съвет на всеки клуб се събира и избира делегат, който по време на конгреса гласува. Към момента има 531 клуба, които са членове на БФС и те ще изберат следващия президент. От тези 531 клуба близо половината са в села. Пълния списък може да видите ТУК. Всеки глас има еднаква тежест. За да може даден клуб да е член на БФС и да има право да гласува, не е необходимо дори да участва в първенство. Доколко това е адекватно и с каква цел са написани правилата по този начин, оставям на вас да решите.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 24: Нека във всяко село, паланка и вилна зона има по 10 отбора, в това няма нищо лошо. Но когато едно село с 200 жители регистрира клуб, който не играе в нито едно първенство – нито с юношите си, нито с мъжете си, но има право да гласува за президент на БФС, това буди най-малкото съмнения. Да се направи сериозен преглед на всички клубове и да се завишат критериите за това кой има право на глас и кой не. Нека развиваме футбола по малките населени места, нека децата спортуват, но не е сериозно да има такава нелогична равнопоставеност при гласуването.

Следващият важен момент е кой всъщност е собственик и главен спонсор на тези клубове. Убеден съм, че повечето от тях са на издръжка на дадена община или кметство. А гласуването за президент на БФС е анонимно.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 25: Предстоящата битка за президент на БФС ще е битка между срама и страха. Повечето от клубовете, които ще подкрепят Борислав Михайлов се срамуват да си признаят, че ще гласуват за него. Повечето от клубовете, които ще гласуват за Димитър Бербатов се страхуват да си признаят, че ще гласуват за него. Съвет към първите – преодолейте срама си като гласувате за човек, от който не ви е срам. Съвет към вторите – единственият начин да победиш страха е като го атакуваш директно. Ако бягаш от страховете си, те ще те преследват винаги. Ето защо ви призовавам и дори се моля  – излезте открито и заявете кой кандидат подкрепяте! Спрете да се страхувате, защото промяната идва! Тази битка няма как да бъде спечелена със страх, досега и други се опитаха и се провалиха. Докато вас ви е страх, другите ще крият срама си. Излезте напред и бъдете смели!

Ето защо предлагам и по време на конгреса гласуването да не е тайно, а явно! Всеки един клуб, който подкрепя Борислав Михайлов ще навлече гнева на привържениците си и ще стане за смях пред цяла България. Дори президентът на Локомотив София след като издигна кандидатурата му, след това осъзна грешката си и започна да увърта, че всъщност не е сигурно дали ще гласува за него, а просто го издига. Обръщам се и към всички останали клубове, които обмислят да доубият българския футбол, като подкрепят Борислав Михайлов – няма как човек, за който ви е срам да обявите публично, че ще гласувате, да се справи с проблемите на БФС. Няма как човек, който 16 години не е направил нищо изведнъж да започне да прави чудеса. Ако вярвате на лъжите, че всичко в БФС и футбола ни е наред – прочетете още веднъж всичко написано до тук от мен и пак помислете.

Дори да не се приеме предложението гласуването да е явно и открито, то предлагам поне общинските и кметски отбори да са задължени да разкрият вота си. Ако дадена община, кметство или държавата оказва помощ под каквато и да е форма на даден клуб – спонсорство, безплатно ползване на терени и т.н. – нека този клуб бъде задължен да обяви публично кандидатурата на кой президент подкрепя. Защото в момента излиза така, че всъщност кметовете на десетки села и множество малки градчета ще наклонят везните при една оспорвана битка и ще изберат кой да застане начело на БФС. Според вас има ли политическа окраска целият този изборен процес? Дали кметовете чрез избрания от тях управителен съвет и делегати гласуват с чиста съвест, без значение дали лидерът на партията им ще им позвъни с препоръка? След като се харчат публични средства за издръжката на даден отбор, нека бъде публично и самото гласуване. Не виждам с какво това би навредило. Това е наистина важен момент, защото президентският пост на БФС е реално публична длъжност. И ако аз съм избрал даден кмет или правителство, които след това харчат моите пари, за да спонсорират даден отбор, то аз искам да знам този отбор какви идеали има и какъв избор ще направи при гласуването за президент на БФС.

Отново изтъквам и основния аргумент – в момента много отчетливо се виждат двата лагера, които се борят да спечелят и също толкова отчетливо се вижда доброто и злото. Нека всеки клуб, подкрепил злото, след това си носи кръста. Нека всеки президент, гласувал за Борислав Михайлов, ходи с наведена глава из своя град, докато съгражданите му го псуват, а феновете на отбора му се подиграват.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 6: Държавата

Най-популярният спорт в света и в България без съмнение е футболът. Когато държавата и местната власт инвестират в спортна инфраструктура, това без всякакво съмнение трябва да бъде взето под внимание. Какво се случва у нас? Зала в Бургас за 75 милиона лева, зала в Русе за 40 милиона лева, зала в Пловдив за 60 милиона лева. Редица по-малки проекти като залата в Шумен за 13 милиона лева въобще не искам да споменавам. Нямам нищо против въпросните зали, напротив – колкото повече са спортните съоръжения в България, толкова по-добре. Но всичко трябва да има приоритет. Защо инфраструктурата за най-масовия и обичан спорт у нас не се радва на същата обич, каквато получават залите и другите закрити спортни съоръжения?

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 26: Стадионите в България са в плачевно състояние, това не е тайна. Едно малко сравнение с Румъния, която влезе заедно с нас в ЕС през 2007-ма година и която някои политици ни убеждават как е зад нас във всяка сфера. Вижте 8 стадиона от северната ни съседка, построени след 2007-ма година. Защо те могат, а ние не – оставям на този въпрос да си отговорите сами. Така и ще формулирам това предложение номер 26: предлагам всеки един от нас да си зададе въпроса защо в Румъния има такива стадиони, а в България не. Може да уголемите снимките като натиснете върху тях:

Ето това значи държавна подкрепа за спорта. Фактите са факти – правителствата ни не полагат никакви грижи за футбола у нас през последните поне 20 години. Липса на план, липса на идеи, липса на инициативи. Румъния е на светлинни години пред нас. Искате ли да ви стане още по-тъжно? Тогава вижте 2 стадиона в Северна Македония и Албания – държави, които ни се молят да ги пуснем в Европейския съюз:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 27: На местно ниво е необходимо спешно да се започне с изграждането игрища за минифутбол, които да са със свободен достъп и безплатни. Отчуждаването на парцели да не бъде само и единствено когато трябва да строим пътища, но и за изграждането на паркове и градини със спортна инфраструктура в тях. Съжалявам, но проекти тип „Спортна София“ по никакъв начин не са насочени към децата и бъдещите поколения. И тук не говоря само за освежаване на игрища, строени по време на комунизма или за такива, изградени в малките населени места, в които строителните предприемачи не се избиват за всеки парцел. Говоря за големите градове и модерните им квартали, в които не пожелавам на нито едно дете да живее…

Много от предложенията, които дадох досега, е невъзможно да бъдат осъществени без подкрепата на държавата. Трябва сериозна намеса и помощ. Защо до този момент не я виждаме, нямам представа. Следващото правителство и президентът на БФС трябва да работят ръка за ръка и да поставят началото на нещо много красиво, което вярвам, че може да се получи!

След като разбрахме как и кой избира президента на БФС и след като виждаме как държавата и повечето кметове тотално са занемарили футбола у нас, може би си мислите, че това са истинските виновници за състоянието му в България. Грешите.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 7: Българският народ

Това е най-трудната част за писане. Притеснявам се да не обидя много хора, но има неща, които трябва да се казват на глас. Ние избираме кметовете си. Ние избираме правителството си. Какво те правят за спорта, оставям на вас да прецените. Вече знаете и как се провеждат изборите за президент на БФС. Лобита, кухи клубове, кметове – всички тези неща играят огромна роля в целия процес и имат силата да наклонят везните при избора на нов лидер на футболния ни съюз. Сила, която имат благодарение на нас. Ние всички непряко избираме кой да е президент на БФС, макар и да не го осъзнаваме. Това е моето послание към вас. Когато псуваме футболния съюз, ние всъщност псуваме себе си. Когато псуваме политиците, ние псуваме себе си. Ние изградихме тази България, ние съсипваме футбола тук. Абсолютно всеки от нас може да направи повече. Самият аз съм допускал много грешки – пускал съм бюлетини за хора, които се оказват дребни душици, бил съм апатичен към протести, страхувал съм се да говоря открито, за да не си затворя врати на определени места. Но вече не. Прекалено за кратко сме на този свят, за да прекарваме времето си тук в страх, малодушие и апатия. Надявам се, че тази кандидатура ще вдъхнови някой възрастен или дете, които един ден ще излязат смело и ще поведат своята битка за правда. Което пък от своя страна ще вдъхнови други. И така малко по малко ние като общество ще се събудим и ще осъзнаем силата, която имаме.

С редовете, които пиша, аз си затварям много врати. Потърпевш вероятно ще е и брат ми, за което му се извинявам и тук още веднъж. Въпреки всичко, имам неговата подкрепа, защото той води същите битки като мен. Реалността е такава, че в днешно време по-вероятно е да вървиш напред в кариерата си не с висок морал и чест, а с подмазване, безпринципност и навеждане на глава. Наведена глава сабя не я сече, казват хората. Може би затова и тази на брат ми я отсичат често напоследък. Очаквам и с моята да стане същото. Но ако с всичко това, което правя, вдъхновя поне двама души, то цената си струва. Познавам минимум 10 човека, които могат да бъдат по-добри президенти на БФС от мен и всички останали претенденти взети заедно. Но ако им предложа да се кандидатират, те никога няма да го направят.

Ще ми се да бъдем по-смели като народ. Знам, страшно е да бъдеш смел в днешно време. Но да бъдеш смел не означава да не те е страх – това не би било смелост. Смелост е да вършиш нещо, въпреки страха.

Георги Захариев