Какво изгуби футболът от изчезването на играта на улицата?

Данаил Иванов

Всички ние, които сме живели преди 2000-та година, знаем какво значи улицата и игрите с нашите приятели, съседи и съученици. Игрите започваха веднага след училище и бяха без спиране. Не ни трябваше телефон да се чуем или „event” в социалните мрежи, за да бъде организиран мач, гоненица или криеница. Срещата беше на площадката в кварталното училище, поляната до блока или лоста за тупане на килими, който се ползваше за футболна врата. Винаги имаше деца готови да започне играта.

Играеха се всякакъв футболни игри, модифицирани според условията, които има квартала. Поле с камъни за греди, стена с начертана врата с тебешир, детска площадка и други бяха нашите футболни стадиони, където се родиха и усъвършенстваха до перфектни техници футболистите от миналото.

Ще се опитам да припомня на всички, какво правеше улицата без да сме знаели, че тя всъщност е била истинският треньор.

Игрите бяха от всякакъв род:
– „стеничка“ : игра, която можеше да се играе от един, двама, трима или колкото футболиста има. Топката се риташе в стената и следващия трябваше да я отиграе с едно докосване обратно в стената и така играта продължаваше до грешка. Без да са знаели, всички момчета са тренирали първото си докосване и отиграването на топката с ограничение на докосванията, както и придвижването и нагласяването  към топката;

– „лаком за гол“ : играеше се с един вратар, който подхвърля топката над главата си, а останалите играчи (най-често трима или четирима) играят всеки за себе си като се опитва да отбележи гол на вратаря. Брилянтна игра, която в днешно време треньорите я наричаме – игра 1 на 1 и възможност за преодоляване на противник. А преди години сме го правили по няколко часа и то в ситуации не само 1 на 1, а 1 на 2 , дори 1 на 3 понякога. Добрите играчи на тази игра винаги бяха основни състезатели в клубовете си по това време;

– „виенска“ или „два удара“ : нужно беше поле с две врати. Играехме 1 на 1 или 2-ма на 2-ма. Постоянна стрелба във вратите като имахме до три докосвания. Едно да я поемеш, второто да си я нагласиш и третото да шутираш към вратата на твоя приятел. С тази игра сме се превръщали в момчета със силен и точен удар. В днешно време това е основен компонент в арсенала на играчите по терените на детския футбол;

– „21“ – чисто и просто жонглиране с топката във въздуха. Имаше разновидност „стълбичка“, при която трябваше да започнеш с ходило, след това бедро, глава и така до ходилото отново. Контролът на топката се заучаваше до много високо ниво с тази игра.

– „цък – цък“ –  Играе се от атакуващ отбор и вратар. Вратар се избира чрез целене на греди (който уцели горната греда последен, става вратар). Всеки от отбора има право да докосне топката с пета веднъж и с друга част на крака — пак веднъж. Ако някой играч (освен вратаря) докосне топката два или повече пъти, то той автоматично заема вратарска позиция. Ако след докосване на топката (от играч от атаката) топката излезе извън полето, той също веднага става вратар. При докосване на топката с ръка важи същото. При три вкарани гола на един и същ вратар се изпълнява „хвърляне“. Вратарят застава на голлинията, брои до три и хвърля топката с ръце по другите играчи. Ако уцели някой играч, той има право да смени позицията си с него. Това се изпълнява на всеки три вкарани гола (3, 6, 9). При вкарване на 10 гола се изпълнява „целене“ – един по един всеки играч трябва да уцели с топката злополучния вратар.Съществуват и варианти с различни от посочените брой голове.Ако по време на игра дойде нов играч, който има желание да играе, той влиза на вратарската позиция с половината голове на този играч, който има най-много;

– „джитбол“ или „тенис – футбол“ – беше игра за истински майстори, можеше да се играе на малко места, но  в кварталните училища винаги имаше асфалтово волейболно игрище, където пасваше за джитбол. Тя допълваше техническите умения с прецизност, точност и усет към топката.
А как развивахме другите нужни за футбола качества? Бързина – („кър“ , стражари и апаши и други), издръжливост (гоненица, криеница и други), сила (теглене на въже, прескочи кобила и други), ловкост – координация (скачане на въже, дама, държави и други).

Сравнете всичките тези игри с тренировките и упражненията, които се правят в школите в днешно време. Тези игри ги има под всякакви форми и вариации. А ние преди сме ги познавали прекрасно без да сме разбирали, всъщност те колко са били полезни за нашето усъвършенстване като футболисти.

Със сигурност във всеки квартал , град или село е имало още разновидности на футбола. Имало е други имена на игрите и други правила.
Всичко това, което даваше улицата днес не може да бъде компенсирано на тренировките  по футбол, дори и от най-кадърния треньор, учител или директор. Времето, което прекарваха децата на игрището до блока беше многократно по – дълго от всяка една тренировка, в която и да е школа. Пример : „лаком за гол“ се играеше по 2 или 3 часа на всеки ден. Игрови форми 1 на 1 в школите влизат в седмичния цикъл максимум по 2 или 3 пъти за по 20минути (за целия отбор). Просто неограниченото време и хилядите докосвания на топката под всякаква форма правят добрия футболист.
Друг основен плюс на улицата е  свободната игра и свободната воля на футболиста. Той се учи сам. Прави всичко, което смята за добре в дадена ситуация, по десетки пъти, стигайки сам до верния ход – БЕЗ треньор и инструкции. В днешно време всяко едно решение на футболистите е решение на някой друг – треньор, учител, родител или директор.
Мачът в квартала никога не е бил равностоен. Играеше се всички – големи и малки. Всичко беше смесено. Ако не си добър и не се учиш бързо или те гонят и не играеш, или те „шамарят“ големите и пак не играеш. А всеки искаше да играе с по-големи.
Месут Йозил споделя в интервю, че неговият прогрес и възможност за игра с малко докосвания е дошла от мачовете с по-големият му брат. Те играели в малка клетка до жилището им с доста играчи и всичките с по 5-6 години по – възрастни от него.

Всичко, което беше нужно беше: игрище – дали асфалтово, дали поляна с бабуни, дали пространство между блоковете; няколко приятели, понякога и сам да си беше добре и разбира се най-ценното – ТОПКАТА, която беше кът през тези години. Сега е обратното всяко дете има топка, но всичко друго изчезна…
… за жалост изчезнаха и талантите, които не са били просто „таланти“…те бяха рожби на улицата…

Липсата на улицата никога няма да може да се компенсира. Тя е един перфектен (само)учител !

Послепис:
Съветвам всички родители и приближени на млади футболисти – осигурявайте възможно най-много допълнително време за игра на децата Ви. Допълнителни тренировки, игра в парка, футбол в училище, футбол с Тате, футбол с батко, футбол под всякаква форма възможно най-дълго време.

Автор на статията е Данаил Иванов – треньор в школата на ПФК Левски и един от основателите на Корвър България