Публикации

Георги Захариев

 

Един от основните проблеми на българския футбол е липсата на методика в детско-юношеските школи. Изработването на качествена такава може да отнеме много време и ресурси, но все пак трябва да се започне отнякъде. Не случайно сред темите, разисквани по време на семинара за скаути в Манчестър, на който присъствах, бе тази за различните фази в изграждането на един футболист. Това донякъде е повече в полето на треньорите, отколкото на съгледвачите, но по думите на лекторите, всеки един скаут трябва да знае кое е най-важно за един играч във всяка една възраст. Понякога добрата физика на едно 9, 10 или 11 годишно момче може да ни заблуди – често такива деца решават мачовете на отборите си. Но осланяйки се само на нея, те рано или късно биват задминати от връстниците си. За да не остават скаутите, треньорите, родителите и НАЙ-ВЕЧЕ самите футболисти заблудени относно своя талант и потенциал, то е важно да знаем върху какво трябва да се работи във всяка една възраст.

Като основна отправна точка бе взета философията на Арсен Венгер относно изграждането на един млад футболист. Възможно е повечето треньори вече да са запознати с нея, но аз съм длъжен да я споделя. Идеята на треньора на Арсенал е, че изграждането на един състезател много наподобява строенето на къща. Първо се полагат основите, след това се започва първия етаж, минава се през втория и накрая се изгражда покрива. Ето какво означава това и във футболен аспект:

Основи – това е техниката на един футболист. Цитирам Арсен Венгер: „Ако един състезател няма добра техника до навършване на 14 годишна възраст, то той може да забрави за футбола!“ Повече относно това може да прочетете тук – в първата статия от поредицата, която пиша. В нея основна тема са 2-те най-важни качества, които скаутите на Манчестър Юнайтед търсят в младите футболисти.

1ви етаж – това е физиката на един играч. Тя започва истински да проличава между 14 и 17 годишна възраст и точно тогава може да се ориентираме как един играч ще се развие като мъж. Тук трябва да започнем да обръщаме все по-голямо внимание на тренировките със собствено тегло – лицеви опори, коремни преси, планк, клекове и т.н. И докато децата до 14 годишна възраст могат да минат основно с витамини и минерали, то тук е препоръчително да помислим и за по-сериозни хранителни добавки. Две уточнения: 1. Играчът вече наистина трябва да е взел решение, че ще се занимава сериозно с футбол 2. Задължително преди това трябва да се консултирате с доктор. И тук подчертавам доктор! Напоследък се появиха много фитнес инструктори, които предписват хранителни добавки, без въобще да имат понятие от медицина. Процесите в човешкото тяло са много сложни и понякога е необходимо да се направят определени кръвни изследвания, за да се види какви точно добавки са необходими на даден футболист в зависимост от неговата цел – покачване на мускулна маса, изчистване на мазнини и дори повишаване на ръст (пример – Лео Меси). По същия начин е необходимо да се консултирате и с кондиционния треньор във вашия отбор относно допълнителната работа, която ще полагате след тренировки.

2ри етаж – това е тактическата грамотност на един състезател. Той трябва да знае как да използва своята техника и физика по начин, който е полезен за отбора. Основно върху това трябва да се работи между 15 и 18 годишна възраст. Движението без топка според скаутите на Манчестър Юнайтед е един от най-важните елементи във футбола, но същевременно един от най-пренебрегваните от самите състезатели. Всеки футболист средно играе с топката около 3 минути на мач. Останалите 87, той се придвижва без топка в крака. Като препоръка към младите играчи мога да дам следния съвет, който чух на семинара в Англия: когато гледате мач на големи отбори, не бъдете просто фенове пред телевизора. Следете внимателно движението без топка на играчите, които играят на вашата позиция. Дори действието на терена да е далеч от тях, не се подвеждайте да гледате само топката. Разбира се, телевизионният екран не обхваща целия терен, но все пак има достатъчно ситуации, в които може да видите голяма зона и движението на играчи без топка в нея. Ако искате да се занимавате професионално с футбол, гледайте мачовете на любимия си отбор като професионалисти, а не като фенове.

Покрив – това е силната психика на един играч. Доколко той е готов да се жертва, за да се реализира като футболист, доколко има воля да тренира допълнително, дали може да откаже да излезе с приятели вечерта преди мача си и т.н. За да не се повтарям, може да прочетете повече относно това в първите 2 статии от поредицата – тук и тук. Арсен Венгер казва, че ако един играч няма стабилен покрив, то в къщата му непрекъснато ще вали и цялата положена преди това работа, ще отиде на вятъра. Според него това е най-важният елемент за един футболист, когато той прави прехода в мъжкия футбол. Важна вметка – това, че точно тогава един играч има най-много нужда от силна психика, не значи, че той трябва да започне да работи за нея тогава. Прекалено много млади играчи се пречупват психически и не успяват да покажат дори и 50% от своите качества, когато заиграят като професионалисти. Причините могат да бъдат много – откъсването от родителите; внезапната финансова независимост; фактът, че вече не са те лидерите в отбора; нов треньор; нов клуб; жени; алкохол; липса на мотивация за допълнителни тренировки.

Важно е да се отбележи, че говорейки за тези неща, Арсен Венгер има в предвид основен фокус за всяка възраст. Например, когато той казва, че до 14 години ние трябва да работим за техника, то той има в предвид да наблягаме на нея, но не и да тренираме само и единствено това. Едно примерно разпределение на тренировъчния процес за деца под 12 годишна възраст би могло да бъде следното: 70% техника, 10% физика, 10%тактика, 10% психология. С годините тези проценти се променят в зависимост от вижданията на треньора, философията на клуба, методиката на детско-юношеската школа. За съжаление последното липсва в повечето отбори в България. Една добра отправна точка за тях би могла да бъде философията на Арсен Венгер.

Всичко това показва колко е важно за един отбор да има собствена методика, по която да работи. Каква система и каква философия изповядва даден клуб? Какъв е генофондът на държавата? Всички тези неща трябва да се вземат в предвид. Няма как методиката на един испански и един шведски клуб да е една и съща. Испанците и българите са по-ниски в сравнение с шведи, германци и т.н. Това задължително трябва да бъде отразено в методиката и тренировъчния процес на един отбор. За един клуб техниката може да остане приоритет и до 16 годишна възраст, докато за друг физиката да е основна още след 14. Всичко това може да варира, но в определени граници.

Нещо, което е важно да се отбележи, а повечето състезатели, а дори и някои треньори, увлечени от работата си, забравят: всичко, което един футболист прави, преди да влезе в професионалния футбол, е тренировка! Мачовете, които един състезател играе за своя юношески отбор, са ТРЕНИРОВКА! Основната цел на тези срещи е да развият качествата на състезателите, а не някакви си 3 точки. Защо го споменавам тук? Защото много треньори, президенти и родители са фокусирани върху съдията, резултата от мача и класирането на отбора. А важното тук е строенето на къщичката, за която говори Арсен Венгер. Какво значение има, че съдията не е отсъдил дузпа в мач на 13 годишни деца? Това ще ги направи ли повече или по-малко технични? Един съдия и една победа не могат да помогнат или да попречат на един футболист да стане по-добър. Тухла по тухла, тренировка след тренировка, мач след мач – ние възпитаваме личности, ние създаваме лидери, ние изграждаме професионалисти. Нека се фокусираме върху голямата цел!

Когато обвиняваме съдията или терена или противниковия отбор, ние прехвърляме вината върху независещи от нас неща. Колкото повече се фокусираме върху външни фактори, толкова по-малко ще търсим грешките в себе си и съответно ще продължаваме да ги правим. Ядем цяла седмица баници, чипс и кроасани, пием само по 1 литър вода на ден, не приемаме витамини, не сме направили нито една самостоятелна тренировка, но накрая на седмицата псуваме съдията и говорим как той се е подиграл с труда ни. Но замисляме ли се дали всъщност ние цяла седмица с начина си на живот и тренировки не се подиграваме сами на себе си? Замисляме ли се дали строим правилно своята къща? И дали съдията ни е попречил с нещо за изграждането й? Цяла седмица правим безброй грешки в хранителния и тренировъчния си режим, а накрая се сърдим за грешките на съдията. Фокусирайте се върху себе си, само така може да растете.

Когато загубим даден мач, това пречи ли на изграждането на нашата къщичка? Когато един отбор завърши на 8мо място, вместо на 1во – това пречи ли на изграждането на нашата къщичка? Гледайте голямата картина!!! Става ми тъжно, когато видя деца по време на мач да чистят безразборно топката напред от страх да не би да им вкарат гол в последните минути. Ами точно тогава е моментът да се играе правилно, макар и с риск да се допусне загуба. Тренирайте по време на всеки един двубой! Бъдете смели и не се страхувайте от грешки! Детско-юношеските мачове са тренировка!

Тук искам да споделя и снимка от наръчника, който всеки от участниците на семинара в Манчестър получи. Реших да я кача в тази статия, защото виждам силна връзка между изграждането на къщата на един футболист и видовете тренировъчен процес, през който той трябва да мине. Обърнете внимание на последната стрелка и от коя възраст започва:

От 5 до 10 годишна възраст – фундаментален етап (Fundamental stage) – основна цел на тренировките е децата да изпитват удоволствие и наслада. На английски език често изписват FUNdamental* с първи 3 главни букви, за да подчертаят, че тук важно е забавлението (*fun =забава, развлечение).
От 9 до 13 годишна възраст – учим се да тренираме (Learning to train) – основна цел е правилно изпълнение на упражненията и изграждане на навици. Състезателите постепенно трябва да преминат от развлечение към по-сериозно отношение към тренировъчния процес.
От 12 до 16 годишна възраст – тренираме, за да тренираме (Training to train) – тук умишлено е използвана тази игра на думи. Футболистите трябва да тренират волята си, за да тренират максимално често и максимално концентрирано. Основната цел в този период е осъзнаването на важността на занятията – както на тези с отбора, така и на индивидуалните и самостоятелни такива. Състезателите трябва да разберат, че до върха се стига с много, много, много тренировки.
От 15 до 20 годишна възраст – тренираме, за да се състезаваме (Training to compete) – основна цел е да се научим да тренираме и да се подготвяме за предстоящите през седмицата мачове. Фокусът е върху тактиката.
След 18 годишна възраст – тренираме, за да побеждаваме (Training to win) – чак след влизане в мъжкия футбол започваме да мислим за победи. Ако трябва да запомните нещо от тази диаграма, то нека бъде това! Забравете за 3-те точки преди навършване на 18 години.

За финал искам да дам един съвет към футболистите. Преди всеки мач се питайте следното: „Как тази среща ще ме направи по-добър играч?“ Не забравяйте, че вие участвате в тези двубои, за да тренирате и да подобрявате играта си, така че един ден да успеете да пробиете в мъжкия футбол. Вие не излизате, за да спечелите 3 точки, да чистите топката на посоки, да се разправяте със съдията, да се криете по терена от страх, че ще сбъркате 2 паса. Бъдете смели, експериментирайте, не се притеснявайте да искате топката и да грешите, сега е времето да го правите. Градете своята къщичка седмица след седмица. Помислете на кой етаж се намирате и предприемете съответните действия! А ние от Кампиония и занапред ще се стараем да помагаме на всички вас с полезни съвети и информация.

За да сте сигурни, че няма да изпуснете новите статии, оставете своя имейл, на който да изпращаме последните публикации. Благодарим Ви и до нови срещи…

Имейл:

 

 

Георги Захариев

 

Талантливи ли са българските деца? Какво означава да си талантлив и може ли талантът да провали кариерата ти? Едно и също ли е за един играч да има талант и да има потенциал? Кое от двете е по-важно и защо? На всички тези въпроси ще се опитам да отговоря в настоящата статия. Нещата, които ще напиша тук, ще се основават до голяма степен на наученото от мен по време двудневния семинар за скаути, който се проведе в Англия и бе воден от главните съгледвачи на Манчестър Юнайтед. Ако все още не сте прочели първата статия от поредицата, може да го направите тук.

Една от любимите думи на футболните хора в България е „талант“. Често се случва да чуя от родители или треньори изречения от типа на „Това момче е страхотен талант“, „Господ му е дал много талант“ и т.н. Но когато задам уточняващия въпрос „А има ли потенциал?“, много често вместо отговор получавам поглед изпълнен с неразбиране. В България има масова заблуда, че талант и потенциал са едно и също нещо. Тук е момента веднъж завинаги да сложим край на това. Ще го напиша с големи букви:

ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ТАЛАНТ И ПОТЕНЦИАЛ!

За да разберем каква е тя, нека разгледаме двете понятия поотделно.

        1. Талантът е набор от личностни характеристики, които позволяват на даден човек да усвоява определен тип знания или умения с по-висока скорост от останалите. Той се разкрива и става видим, когато генетичните заложби се комбинират с определена доза тренировки и занимания в определена сфера.

С други думи, талантът е онова, което ни е дадено от Бог. И за да го разкрием, трябва да положим определени усилия в дадена сфера. Когато едно дете започва да се занимава с нещо, за което има талант, то усвоява материята много по-бързо от останалите деца. Тогава талантът му изпъква и става видим за учители, треньори и родители. Но до каква степен той може да бъде развит зависи от:

        2. Потенциалът е съвкупността от фактори, които предопределят до каква степен може да бъде развит талантът. Тук влизат неща като лична амбиция, воля, заобикаляща среда, родители, треньори, учители, приятели, финанси и дори държавата, в която живеем.

Както виждате, двете понятия са доста различни едно от друго и същевременно взаимносвързани. Пример: представете си, че някъде в Африка има дете, много по-талантливо от Лео Меси или Кристиано Роналдо. Родено е с генетични заложби, които предразполагат то да развие феноменална физика, техника, бързина и удар, съчетани с желязна психика. Но това дете се ражда в племе, което живее в първобитни условия, ловува в саваната, няма ток, няма канализация, няма телевизия и никой там дори не е виждал футболна топка през живота си. Каква е вероятността то да задмине Меси и Роналдо по успехи? Нулева. Защото талант без потенциал не може да доведе до никакви резултати.

Умишлено дадох такъв краен пример. Много млади футболисти в България живеят в свой собствен свят, създаден от родители, приятели и дори треньори. Свят, в който талантът им е възхваляван ежедневно, но не се обръща внимание върху потенциала им. До голяма степен това се дължи и на неразбиране на разликата между двете понятия. Точно затова пиша тази статия – искам да помогна на максимален брой състезатели, родители и треньори да разберат и обръщат по-голямо внимание върху факторите, които предопределят потенциала. И тук ще дам един много важен съвет: избягвайте да казвате на едно дете, че е талантливо. Може да си го мислите, може да го коментирате насаме с други треньори и родители, но не му го споделяйте директно. Или поне не всеки ден и след всеки мач. Когато кажем на един футболист, че е талантлив, ние не му помагаме. Много, много рядко, когато някой чуе за себе си, че е супер талантлив, той започва да тренира още по-усърдно и да се влага още по-старателно в тренировките. В 99% от случаите се случва точно обратното – футболистът решава, че няма нужда да остава да тренира допълнително, че няма нужда да ходи на фитнес или персонални тренировки, че може да си позволи да не се раздава в упражненията и дори да не изпълнява инструкциите на треньора. Ние казваме на детето „ти си много талантлив“, но то чува „ти си най-добрият, 100% ще станеш футболист, няма нужда да полагаш усилия“. Вместо това, много по-добре е да отправим следните думи: „Браво, много добре си работил за техниката си“ или „Поздравления, че играеш толкова силно с левия крак, продължавай все така да го тренираш“. По този начин футболистът ще разбере, че важното в случая е работата, тренировките и усилията, които е вложил, а не просто някакъв талант, който е получил наготово.

КОЛКОТО ПО-ТАЛАНТЛИВ Е ЕДИН ИГРАЧ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЕМИ УСИЛИЯ ТРЯБВА ДА ПОЛАГА ТОЙ! На много хора това може да им прозвучи странно и някак нелогично. Но точно тук е ключът към успеха. Талантливите играчи имат най-голям шанс да станат футболисти. И вместо да се отпускат и да разчитат на своята дарба, то те трябва да осъзнаят този шанс, който имат пред себе си и да дават максимума, на който са способни! Тук отговорността за това е както на самите футболисти, така и на треньори, родители, агенти и дори приятели. Ако наистина искаме да помогнем на играчите, ние трябва да ги амбицираме да се раздават докрай и да окуражаваме да търпят множество лишения. Когато един състезател чуе едновременно думите „Много си талантлив“ и „Трябва да търпиш лишения и да страдаш“, той се обърква – за него това са две неща, които нямат нищо общо . Защото когато кажем на футболистите, че имат талант, то 99% от тях си мислят, че ще станат звезди по-лесно отколкото другите, които нямат. И точно това мислене е най-честата причина, поради която всички виждаме как талантливи състезатели с течение на времето спират развитието си. Истината е, че те имат отговорността към себе си, родителите си и треньорите си да търпят много лишения и да страдат, защото това е единственият път към успеха! Би било жалко един талант да бъде пропилян поради мързел, его или грешно разбиране на това какво се изисква, за да достигнем върховете на спорта. Всички тези неща са част от факторите, които определят колко голям е потенциалът на един играч.

Тук е моментът да споделя една снимка, която направих, докато се разхождах в Националния музей на футбола в Манчестър. На много видно място бе отделен огромен постер, на който бе изписан цитат на великия Алекс Фъргюсън. Той гласеше: „Усърдно трениращият винаги ще надминава талантливия, ако талантливият не тренира достатъчно усърдно“. Запомнете го, осмислете го, ако трябва си го сложете като картина в хола. Но е факт, че на централно място в този музей, наред със стотици трофеи, медали, купи и футболни реликви, бе този цитат!

Талант срещу тренировки

„Усърдно трениращият винаги ще надминава талантливия, ако талантливият не тренира достатъчно усърдно.“

Талантът е дар, ген, даденост от Бог. Той е постоянна величина. Няма как един футболист да стане по-талантлив, отколкото е. Това, което може да промени обаче е своя потенциал. Ето и основните фактори, които влияят и определят колко голям е потенциалът на един играч:

  • Допълнителни тренировки. Може би най-важното нещо за един футболист – колкото по-често тренира допълнително, толкова по-голям потенциал има той. Нима мислите, че Кристиано Роналдо се е научил да играе така с левия крак по време на тренировки с отбора? Нима е изградил тази физика по време на тренировки с отбора? Давам пример: може би 90% от играчите в България не могат да направят прилично центриране със слабия си крак. А играта със слабия крак НЯМА НИЩО ОБЩО С ТАЛАНТА! Там има само и единствено тренировки, тренировки, тренировки. Всеки един играч, абсолютно всеки, със слабия си крак може да достигне поне 60-70% от нивото си на игра със силния, стига да се упражнява достатъчно. Но това трудно става с мачове и групови занимания с отбора. Трябва индивидуална работа, за която се иска воля, саможертвеност, лишения, а не фейсбук, сериали и кафета с приятели. Почти всеки елемент от футболната игра може да бъде доусъвършенстван и подобрен – техника, физика, дори и психика. Пример: все повече играчи от топ отборите в Европа медитират и използват визуализации преди мач. Аз лично не знам за българин, който го прави…
  • Спазване на режим. Потенциалът на един играч рязко може да спадне, ако той започне да излиза често по дискотеки, да пуши цигари и наргиле, да употребява алкохол, да яде лоша храна. На пръв поглед нещата изглеждат ясни, но ще напиша отделни статии за всяко едно от тези прегрешения и как те влияят върху представянето на футболистите. В България има подценяване на тези фактори, които с натрупване на времето могат да доведат до невероятен спад във формата и представянето на състезателите.
  • Добър треньор. Един наставник може да окаже изключително голямо влияние върху развитието на даден състезател – както положително, така и отрицателно. Освен по време нa занятията с отбора, треньорът може да амбицира и мотивира футболистите да тренират допълнително, да спазват режим и да бъдат примери за подражание, както на терена, така и извън него. Тук трябва да направим едно важно пояснение относно детско юношеския футбол. Тъй като в България няма нито един отбор, който да следва своя собствена дългогодишна методика за изграждане на млади играчи, то факторът треньор става от изключително значение. Не е толкова важно в кой отбор тренира дадено момче, а кой е неговият треньор!
  • Родители. Съвсем спокойно този фактор може да бъде поставен и на първо място. Родителите на едно дете поставят основата, върху която то се изгражда не само като футболист, но и като личност. Ако те възпитат у него правилните качества, вероятността то да се реализира и да успее в живота се увеличава в пъти. Родителите са тези, които могат да насърчат детето си да тренира допълнително, да го научат да се храни правилно, да избягва лошата компания, цигарите и алкохола. Но може би най-важното – те са тези, които могат да изградят желязна воля у него. Воля, която с годините ще му помогне сам да взима правилните решения в живота. Чел съм редица интервюта на световноизвестни музиканти, в които те споделят, че първите години, в които са се учели да свирят на даден инструмент, са го правили без никакво желания. Често са мразели уроците, на които ходят, но са били насърчавани да продължат от своите родители. Не очаквайте от едно дете само да избере индивидуалната тренировка и овесените ядки пред това да играе на Плейстейшън вкъщи и да закуси филия с шоколад. Намерете правилния подход и доколкото може, бъдете за пример. Не очаквайте особен резултат, ако докато му обяснявате колко вредно е пушенето, вие палите поредната за деня цигара. Родителите са един от най-важните фактори, които предопределят потенциала на един състезател.
  • Местоживеене и заобикаляща среда. Слагам ги заедно, защото често за взаимосвързани. Припомням ви по-горния пример с топ талант, роден в африканско племе – никакъв шанс за развитие и нулев потенциал. В България може би няма такива крайни ситуации, но нека разгледаме два варианта. Вариант 1: ако едно дете живее в малък областен град, има вероятност съотборниците и противниците му да не са от особено голяма класа. Това до известна степен може да забави развитието му. Добрата новина е, че до 14 годишна възраст основното, върху което трябва да работят младите футболисти е добрата техника. Спокойно това може да бъде постигнато с повече индивидуални тренировки – с родител, треньор или самостоятелно. След това е желателно детето да бъде преместено в някоя от големите академии. Вариант 2 – ако дете живее в София или друг голям град, вероятността да прекарва голяма част от времето си вкъщи е много по-голяма. Несигурността по улиците и многото изкушения карат родителите да бъдат особено предпазливи и да не оставят децата си да играят навън свободно. А точно това е най-важно за тях, когато растат. Креативността, импровизацията и техниката са умения, които се изграждат основно на улицата – в кварталните и училищни мачлета и игри като „всеки лаком“ или „стеничка“. Нали не смятате, че всички бразилски играчи са изградили своята техника по време на тренировки с отбора?! И тук още нещо, което попада към фактор местоживеене – климатът в Бразилия позволява там да се играе футбол 365 дни в годината. Тук имаме тежка зима, в която много често децата спират да спортуват за почти 3 месеца. Ако успеете да намерите начин да не спирате тренировъчния процес, то ще увеличите своя потенциал или този на своето дете значително. И точно тези 2 неща – климат и игра на улицата (което е равносилно на индивидуални тренировки), правят южноамериканските играчи толкова добри. Бразилските деца не са по-талантливи от нашите, но определени фактори вдигат техния потенциал за успех. Фактори, които с достатъчно работа и правилно мислене, могат да бъдат променени към по-добро и в България.

Разбира се, има и други неща, които в някаква степен влияят върху това какъв потенциал за развитие има даден играч. Смятам обаче, че гореизброените са най-важни. И когато кажа, че един футболист има потенциал, то аз имам в предвид това – той тренира допълнително всеки ден, спазва строг режим, има добър треньор, от който може да научи много и има загрижени родители, които му помагат в трудни моменти и го мотивират да дава най-доброто от себе си всеки ден. Нека всеки от вас, било то футболист, треньор или родител, се замисли кое би могъл да подобри в работата си, в мисленето си, в действията си. Само заедно и с много работа ще успеем да вдигнем нивото на футбола в България.

90% от хората, които отворят тази статия, няма да я дочетат докрай. Защото е по-лесно да изгледат клипче със смешни кученца в интернет. 90% от футболистите в България не остават след тренировка да работят върху слабия си крак. Защото е по-приятно да отидат на кафе с приятели. 90% от футболистите в България не ходят на фитнес. Защото е по-важно да отидат на кино с приятелката си. Над 90% от трениращите футбол в България никога няма да станат професионални футболисти. Защото 10 години, докато са били в академията на някой отбор, ги е мързяло да правят това, което трябва, а са правили това, което е лесно и приятно. Но пътят към успеха минава през много болка, лишения, самостоятелни тренировки на дъжд, кал и студ, много отказани излизания с приятели, много воля и много отвратителни на вкус, но полезни храни. Ако не сте готови да минете през всичко това, откажете се докато е време. Но ако наистина мечтаете един ден да облечете екипа на любимия си отбор и да прославите българския футбол, то дайте 100% от себе си.

Време е в България да спрем да обръщаме внимание само на таланта на футболистите, защото той е статичен – това, което им е дадено, им е дадено. Не можем да го променим. Вместо това трябва говорим по-често и за техния потенциал. Защото именно потенциалът може да бъде променен – от самите футболисти, от родителите им, от треньорите им, от агентите им, от приятелите им. Надявам се дори и от тази статия! С нея искам да помогна на максимален брой хора да разберат важността на факторите, които могат да повлияят върху развитието на таланта. Защото таланти в България има. Но таланти има и в Румъния, Сърбия, Испания, Бразилия, Китай и т.н. И разликата в крайна сметка идва от работата, която самите играчи и техните треньори и родители полагат. Това е моята борба, това е моята мечта – един ден всички заедно да успеем да върнем българския футбол там, където заслужава да бъде. Пътят ще бъде дълъг и труден, но ние имаме потенциал!!!

За финал искам да ви помоля да споделите тази статия с хората, на които мислите, че тя може да бъде от полза. За да следите всички наши нови публикации, харесайте страницата ни във фейсбук – Campionia или оставете Вашия имейл адрес, на който да изпращаме всеки нов материал. Благодаря Ви и до нови срещи…