Георги Захариев
Един от основните проблеми на българския футбол е липсата на методика в детско-юношеските школи. Изработването на качествена такава може да отнеме много време и ресурси, но все пак трябва да се започне отнякъде. Не случайно сред темите, разисквани по време на семинара за скаути в Манчестър, на който присъствах, бе тази за различните фази в изграждането на един футболист. Това донякъде е повече в полето на треньорите, отколкото на съгледвачите, но по думите на лекторите, всеки един скаут трябва да знае кое е най-важно за един играч във всяка една възраст. Понякога добрата физика на едно 9, 10 или 11 годишно момче може да ни заблуди – често такива деца решават мачовете на отборите си. Но осланяйки се само на нея, те рано или късно биват задминати от връстниците си. За да не остават скаутите, треньорите, родителите и НАЙ-ВЕЧЕ самите футболисти заблудени относно своя талант и потенциал, то е важно да знаем върху какво трябва да се работи във всяка една възраст.
Като основна отправна точка бе взета философията на Арсен Венгер относно изграждането на един млад футболист. Възможно е повечето треньори вече да са запознати с нея, но аз съм длъжен да я споделя. Идеята на треньора на Арсенал е, че изграждането на един състезател много наподобява строенето на къща. Първо се полагат основите, след това се започва първия етаж, минава се през втория и накрая се изгражда покрива. Ето какво означава това и във футболен аспект:
Основи – това е техниката на един футболист. Цитирам Арсен Венгер: „Ако един състезател няма добра техника до навършване на 14 годишна възраст, то той може да забрави за футбола!“ Повече относно това може да прочетете тук – в първата статия от поредицата, която пиша. В нея основна тема са 2-те най-важни качества, които скаутите на Манчестър Юнайтед търсят в младите футболисти.
1ви етаж – това е физиката на един играч. Тя започва истински да проличава между 14 и 17 годишна възраст и точно тогава може да се ориентираме как един играч ще се развие като мъж. Тук трябва да започнем да обръщаме все по-голямо внимание на тренировките със собствено тегло – лицеви опори, коремни преси, планк, клекове и т.н. И докато децата до 14 годишна възраст могат да минат основно с витамини и минерали, то тук е препоръчително да помислим и за по-сериозни хранителни добавки. Две уточнения: 1. Играчът вече наистина трябва да е взел решение, че ще се занимава сериозно с футбол 2. Задължително преди това трябва да се консултирате с доктор. И тук подчертавам доктор! Напоследък се появиха много фитнес инструктори, които предписват хранителни добавки, без въобще да имат понятие от медицина. Процесите в човешкото тяло са много сложни и понякога е необходимо да се направят определени кръвни изследвания, за да се види какви точно добавки са необходими на даден футболист в зависимост от неговата цел – покачване на мускулна маса, изчистване на мазнини и дори повишаване на ръст (пример – Лео Меси). По същия начин е необходимо да се консултирате и с кондиционния треньор във вашия отбор относно допълнителната работа, която ще полагате след тренировки.
2ри етаж – това е тактическата грамотност на един състезател. Той трябва да знае как да използва своята техника и физика по начин, който е полезен за отбора. Основно върху това трябва да се работи между 15 и 18 годишна възраст. Движението без топка според скаутите на Манчестър Юнайтед е един от най-важните елементи във футбола, но същевременно един от най-пренебрегваните от самите състезатели. Всеки футболист средно играе с топката около 3 минути на мач. Останалите 87, той се придвижва без топка в крака. Като препоръка към младите играчи мога да дам следния съвет, който чух на семинара в Англия: когато гледате мач на големи отбори, не бъдете просто фенове пред телевизора. Следете внимателно движението без топка на играчите, които играят на вашата позиция. Дори действието на терена да е далеч от тях, не се подвеждайте да гледате само топката. Разбира се, телевизионният екран не обхваща целия терен, но все пак има достатъчно ситуации, в които може да видите голяма зона и движението на играчи без топка в нея. Ако искате да се занимавате професионално с футбол, гледайте мачовете на любимия си отбор като професионалисти, а не като фенове.
Покрив – това е силната психика на един играч. Доколко той е готов да се жертва, за да се реализира като футболист, доколко има воля да тренира допълнително, дали може да откаже да излезе с приятели вечерта преди мача си и т.н. За да не се повтарям, може да прочетете повече относно това в първите 2 статии от поредицата – тук и тук. Арсен Венгер казва, че ако един играч няма стабилен покрив, то в къщата му непрекъснато ще вали и цялата положена преди това работа, ще отиде на вятъра. Според него това е най-важният елемент за един футболист, когато той прави прехода в мъжкия футбол. Важна вметка – това, че точно тогава един играч има най-много нужда от силна психика, не значи, че той трябва да започне да работи за нея тогава. Прекалено много млади играчи се пречупват психически и не успяват да покажат дори и 50% от своите качества, когато заиграят като професионалисти. Причините могат да бъдат много – откъсването от родителите; внезапната финансова независимост; фактът, че вече не са те лидерите в отбора; нов треньор; нов клуб; жени; алкохол; липса на мотивация за допълнителни тренировки.
Важно е да се отбележи, че говорейки за тези неща, Арсен Венгер има в предвид основен фокус за всяка възраст. Например, когато той казва, че до 14 години ние трябва да работим за техника, то той има в предвид да наблягаме на нея, но не и да тренираме само и единствено това. Едно примерно разпределение на тренировъчния процес за деца под 12 годишна възраст би могло да бъде следното: 70% техника, 10% физика, 10%тактика, 10% психология. С годините тези проценти се променят в зависимост от вижданията на треньора, философията на клуба, методиката на детско-юношеската школа. За съжаление последното липсва в повечето отбори в България. Една добра отправна точка за тях би могла да бъде философията на Арсен Венгер.
Всичко това показва колко е важно за един отбор да има собствена методика, по която да работи. Каква система и каква философия изповядва даден клуб? Какъв е генофондът на държавата? Всички тези неща трябва да се вземат в предвид. Няма как методиката на един испански и един шведски клуб да е една и съща. Испанците и българите са по-ниски в сравнение с шведи, германци и т.н. Това задължително трябва да бъде отразено в методиката и тренировъчния процес на един отбор. За един клуб техниката може да остане приоритет и до 16 годишна възраст, докато за друг физиката да е основна още след 14. Всичко това може да варира, но в определени граници.
Нещо, което е важно да се отбележи, а повечето състезатели, а дори и някои треньори, увлечени от работата си, забравят: всичко, което един футболист прави, преди да влезе в професионалния футбол, е тренировка! Мачовете, които един състезател играе за своя юношески отбор, са ТРЕНИРОВКА! Основната цел на тези срещи е да развият качествата на състезателите, а не някакви си 3 точки. Защо го споменавам тук? Защото много треньори, президенти и родители са фокусирани върху съдията, резултата от мача и класирането на отбора. А важното тук е строенето на къщичката, за която говори Арсен Венгер. Какво значение има, че съдията не е отсъдил дузпа в мач на 13 годишни деца? Това ще ги направи ли повече или по-малко технични? Един съдия и една победа не могат да помогнат или да попречат на един футболист да стане по-добър. Тухла по тухла, тренировка след тренировка, мач след мач – ние възпитаваме личности, ние създаваме лидери, ние изграждаме професионалисти. Нека се фокусираме върху голямата цел!
Когато обвиняваме съдията или терена или противниковия отбор, ние прехвърляме вината върху независещи от нас неща. Колкото повече се фокусираме върху външни фактори, толкова по-малко ще търсим грешките в себе си и съответно ще продължаваме да ги правим. Ядем цяла седмица баници, чипс и кроасани, пием само по 1 литър вода на ден, не приемаме витамини, не сме направили нито една самостоятелна тренировка, но накрая на седмицата псуваме съдията и говорим как той се е подиграл с труда ни. Но замисляме ли се дали всъщност ние цяла седмица с начина си на живот и тренировки не се подиграваме сами на себе си? Замисляме ли се дали строим правилно своята къща? И дали съдията ни е попречил с нещо за изграждането й? Цяла седмица правим безброй грешки в хранителния и тренировъчния си режим, а накрая се сърдим за грешките на съдията. Фокусирайте се върху себе си, само така може да растете.
Когато загубим даден мач, това пречи ли на изграждането на нашата къщичка? Когато един отбор завърши на 8мо място, вместо на 1во – това пречи ли на изграждането на нашата къщичка? Гледайте голямата картина!!! Става ми тъжно, когато видя деца по време на мач да чистят безразборно топката напред от страх да не би да им вкарат гол в последните минути. Ами точно тогава е моментът да се играе правилно, макар и с риск да се допусне загуба. Тренирайте по време на всеки един двубой! Бъдете смели и не се страхувайте от грешки! Детско-юношеските мачове са тренировка!
Тук искам да споделя и снимка от наръчника, който всеки от участниците на семинара в Манчестър получи. Реших да я кача в тази статия, защото виждам силна връзка между изграждането на къщата на един футболист и видовете тренировъчен процес, през който той трябва да мине. Обърнете внимание на последната стрелка и от коя възраст започва:
От 5 до 10 годишна възраст – фундаментален етап (Fundamental stage) – основна цел на тренировките е децата да изпитват удоволствие и наслада. На английски език често изписват FUNdamental* с първи 3 главни букви, за да подчертаят, че тук важно е забавлението (*fun =забава, развлечение).
От 9 до 13 годишна възраст – учим се да тренираме (Learning to train) – основна цел е правилно изпълнение на упражненията и изграждане на навици. Състезателите постепенно трябва да преминат от развлечение към по-сериозно отношение към тренировъчния процес.
От 12 до 16 годишна възраст – тренираме, за да тренираме (Training to train) – тук умишлено е използвана тази игра на думи. Футболистите трябва да тренират волята си, за да тренират максимално често и максимално концентрирано. Основната цел в този период е осъзнаването на важността на занятията – както на тези с отбора, така и на индивидуалните и самостоятелни такива. Състезателите трябва да разберат, че до върха се стига с много, много, много тренировки.
От 15 до 20 годишна възраст – тренираме, за да се състезаваме (Training to compete) – основна цел е да се научим да тренираме и да се подготвяме за предстоящите през седмицата мачове. Фокусът е върху тактиката.
След 18 годишна възраст – тренираме, за да побеждаваме (Training to win) – чак след влизане в мъжкия футбол започваме да мислим за победи. Ако трябва да запомните нещо от тази диаграма, то нека бъде това! Забравете за 3-те точки преди навършване на 18 години.
За финал искам да дам един съвет към футболистите. Преди всеки мач се питайте следното: „Как тази среща ще ме направи по-добър играч?“ Не забравяйте, че вие участвате в тези двубои, за да тренирате и да подобрявате играта си, така че един ден да успеете да пробиете в мъжкия футбол. Вие не излизате, за да спечелите 3 точки, да чистите топката на посоки, да се разправяте със съдията, да се криете по терена от страх, че ще сбъркате 2 паса. Бъдете смели, експериментирайте, не се притеснявайте да искате топката и да грешите, сега е времето да го правите. Градете своята къщичка седмица след седмица. Помислете на кой етаж се намирате и предприемете съответните действия! А ние от Кампиония и занапред ще се стараем да помагаме на всички вас с полезни съвети и информация. Последвайте ни и в Инстаграм, където ще може да следите нашия път във футбола:
За да сте сигурни, че няма да изпуснете новите статии, оставете своя имейл, на който да изпращаме последните публикации. Благодарим Ви и до нови срещи…
Имейл: