Публикации

Георги Захариев

 

Наскоро попаднах на едно интервю на световния шампион по бокс в тежка категория Антъни Джошуа. В него той разказва за това как неговият добър приятел и легенда на Манчестър Юнайтед Рио Фърдинанд му е разкрил какво всъщност е направило Кристиано Роналдо толкова велик. Както знаете, Рио и Кристиано са били съотборници цели 5 сезона.

По време на интервюто Антъни Джошуа дори споделя, че Роналдо е един от идолите му. Това определено събуди моя интерес, защото винаги съм знаел, че формулата за успех във всеки един спорт е една и съща. Без значение дали говорим за футбол, бокс, тенис, волейбол, баскетбол или гимнастика – съставките, които изграждат един шампион са сходни. Ето какво сподели световният шампион бокс:

Кристиано Роналдо е Човекът! Но всъщност малките неща са го направили толкова голям. Той е тренирал САМОСТОЯТЕЛНО всеки ден върху нещата, които е искал да подобри. Рио Фърдинанд ми сподели, че по онова време единствено Кристиано е имал свой личен масажист, диетолог и психолог. Той е искал да бъде номер 1 във всяко отношение.

За тези от вас, които не знаят – съществува така наречената „Теория на маргиналните подобрения“. Според нея, ако успяваме постепенно да развием всеки компонент от играта си периодично дори само с по 1%, то след време ще имаме значителни натрупвания, които ще доведат до подобряване на нашите резултати и представяне. Теорията е въведена от Дейв Бейлсфорд, бивш треньор на националния отбор по колоездене на Великобритания. Благодарения на тази своя философия, той донася на страната си множество олимпийски златни медали. В някоя от следващите ми статии ще отделя специално внимание на тази интересна теория и нейното приложение във футбола. Споделих всичко това, за да ви накарам да разберете начина на мислене на Кристиано Роналдо и как той реално прилага на практика тази философия. Звездата на Реал Мадрид е фанатик и иска да подобри всеки един аспект от играта си. Точно и поради тази причина той е един от идолите на Антъни Джошуа. Макар и състезаващи се в различни спортове, те двамата са разбрали, че ключът към успеха е свързан с много работа и подобрения във всеки един компонент, колкото и незначителен да ни се струва той. Важен елемент тук е и търпението, защото понякога са необходими години наред тежки тренировки, а на повечето състезатели напредването само с 1% им се струва като загуба на време.

За някои от вас може да е изненада, но Антъни Джошуа е тренирал футбол преди да се захване с бокс. Той е играл като нападател, но в последствие е преквалифициран в централен защитник поради солидната си физика. На въпроса „Могат ли футболистите да научат нещо от боксьорите“, Антъни споделя:

Боксът е индивидуален спорт. Когато изляза на ринга, всичко зависи само и единствено от мен. Футболистите трябва да възприемат себе си като индивидуалности и да дават 100% във всеки един мач и всяка една тренировка. Това ще се отрази положително и на представянето на отбора. Когато тренирах футбол имаше моменти, в които си казвах, че дори да не играя на 100% в даден двубой, то моите съотборници ще ме покрият. Понякога не спазвах режим и излизах на дискотека преди мачовете – отново спокоен от факта, че на терена сме 11 и ще успея някак си да се покрия. Също така не отдавах достатъчно значение на допълнителните тренировки и усърдната работа. Но боксът ме научи, че всичко, което правя или не правя през седмицата, в края на краищата се отразява на мен.Затова може би най-важният съвет, който мога да дам на футболистите е да мислят за себе си като за практикуващи индивидуален спорт.

Това са изключително силни думи на Антъни, които се надявам, че ще останат в съзнанието на повечето от вас! Футболът е колективен спорт, но отборът е изграден от индивидуалности. Ако искате да успеете, то трябва да мислите как да развиете себе си. Припомнете си какво е споделил Рио Фърдинанд относно Кристиано Роналдо – само той е имал личен масажист, диетолог и психолог. Помогнете на себе си, за да помогнете на отбора!

Що се касае до детско-юношеския футбол нещата са дори по-крайни. 95% от трениращите никога няма да станат професионални футболисти. Вие трябва да правите неща, които другите не правят, трябва да оставате да тренирате допълнително, когато те си тръгват, трябва да ядете неща, които те не искат. Единственото общо между вас трябва да бъдат тренировките с отбора. А тренировките с отбора няма да ви направят велики футболисти. Приемете думите на Антъни Джошуа като закон – мислете за себе си, като за хора, практикуващи индивидуален спорт! Само така ще успеете да се разграничите от онези 95%, които никога няма да успеят.

Много често от различни експерти чуваме думите „Футболът е колективен спорт“. Кое е колективното на това да останете след тренировка, за да тренирате слабия си крак? Кое е колективното на това да си купите качествени хранителни добавки? Кое е колективното на това да спазвате режим и да не употребявате алкохол и цигари? Футболът е колективен спорт по време на мачовете. Но за да се представяте на ниво в тях, вие трябва да взимате индивидуални решения и да мислите как да подобрите себе си всеки един ден! Играйте колективно на терена, но бъдете егоисти в развитието си. Дали ще успеете да станете звезда зависи само и единствено от вас!

Връщайки се обратно към интервюто, не мога да пропусна и още нещо, което Антъни Джошуа споделя: „Талантът не е достатъчен. Всеки спортист трябва да полага много усилия, за да се развива. Ако аз видя, че друг боксьор е по-талантлив от мен, то ще тренирам и тренирам и тренирам, докато не го задмина!“ Ако искате да прочетете повече по темата и да разберете защо само с талант не може да се постигне нищо, натиснете тук.

За финал на интервюто световният шампион по бокс отправя съвет към всички млади спортисти: „Търсете съвети от експерти и от хора, които са минали по вашия път. Не си мислете, че знаете и можете всичко.

Точно това е правил и Кристиано Роналдо – търсел е съвети от психолог, от диетолог и от физиотерапевт, тренирал е всеки ден допълнително. На пръв поглед малки неща, но всъщност точно малките неща правят разликата. Защото всички футболисти ходят на тренировки с отбора, но не всички успяват да стигнат до върха. Надявам се, че вече знаете защо. Ще завърша с един цитат от Гьоте: Да знаем не е достатъчно, трябва да прилагаме. Да искаме не е достатъчно, трябва да действаме. Сега на ход сте вие…

 

За да следите всички наши нови публикации, харесайте страницата ни във фейсбук Campionia или оставете Вашия имейл адрес, на който да изпращаме всеки нов материал. Благодаря Ви и до нови срещи…

 

Георги Захариев

 

Талантливи ли са българските деца? Какво означава да си талантлив и може ли талантът да провали кариерата ти? Едно и също ли е за един играч да има талант и да има потенциал? Кое от двете е по-важно и защо? На всички тези въпроси ще се опитам да отговоря в настоящата статия. Нещата, които ще напиша тук, ще се основават до голяма степен на наученото от мен по време двудневния семинар за скаути, който се проведе в Англия и бе воден от главните съгледвачи на Манчестър Юнайтед. Ако все още не сте прочели първата статия от поредицата, може да го направите тук.

Една от любимите думи на футболните хора в България е „талант“. Често се случва да чуя от родители или треньори изречения от типа на „Това момче е страхотен талант“, „Господ му е дал много талант“ и т.н. Но когато задам уточняващия въпрос „А има ли потенциал?“, много често вместо отговор получавам поглед изпълнен с неразбиране. В България има масова заблуда, че талант и потенциал са едно и също нещо. Тук е момента веднъж завинаги да сложим край на това. Ще го напиша с големи букви:

ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ТАЛАНТ И ПОТЕНЦИАЛ!

За да разберем каква е тя, нека разгледаме двете понятия поотделно.

        1. Талантът е набор от личностни характеристики, които позволяват на даден човек да усвоява определен тип знания или умения с по-висока скорост от останалите. Той се разкрива и става видим, когато генетичните заложби се комбинират с определена доза тренировки и занимания в определена сфера.

С други думи, талантът е онова, което ни е дадено от Бог. И за да го разкрием, трябва да положим определени усилия в дадена сфера. Когато едно дете започва да се занимава с нещо, за което има талант, то усвоява материята много по-бързо от останалите деца. Тогава талантът му изпъква и става видим за учители, треньори и родители. Но до каква степен той може да бъде развит зависи от:

        2. Потенциалът е съвкупността от фактори, които предопределят до каква степен може да бъде развит талантът. Тук влизат неща като лична амбиция, воля, заобикаляща среда, родители, треньори, учители, приятели, финанси и дори държавата, в която живеем.

Както виждате, двете понятия са доста различни едно от друго и същевременно взаимносвързани. Пример: представете си, че някъде в Африка има дете, много по-талантливо от Лео Меси или Кристиано Роналдо. Родено е с генетични заложби, които предразполагат то да развие феноменална физика, техника, бързина и удар, съчетани с желязна психика. Но това дете се ражда в племе, което живее в първобитни условия, ловува в саваната, няма ток, няма канализация, няма телевизия и никой там дори не е виждал футболна топка през живота си. Каква е вероятността то да задмине Меси и Роналдо по успехи? Нулева. Защото талант без потенциал не може да доведе до никакви резултати.

Умишлено дадох такъв краен пример. Много млади футболисти в България живеят в свой собствен свят, създаден от родители, приятели и дори треньори. Свят, в който талантът им е възхваляван ежедневно, но не се обръща внимание върху потенциала им. До голяма степен това се дължи и на неразбиране на разликата между двете понятия. Точно затова пиша тази статия – искам да помогна на максимален брой състезатели, родители и треньори да разберат и обръщат по-голямо внимание върху факторите, които предопределят потенциала. И тук ще дам един много важен съвет: избягвайте да казвате на едно дете, че е талантливо. Може да си го мислите, може да го коментирате насаме с други треньори и родители, но не му го споделяйте директно. Или поне не всеки ден и след всеки мач. Когато кажем на един футболист, че е талантлив, ние не му помагаме. Много, много рядко, когато някой чуе за себе си, че е супер талантлив, той започва да тренира още по-усърдно и да се влага още по-старателно в тренировките. В 99% от случаите се случва точно обратното – футболистът решава, че няма нужда да остава да тренира допълнително, че няма нужда да ходи на фитнес или персонални тренировки, че може да си позволи да не се раздава в упражненията и дори да не изпълнява инструкциите на треньора. Ние казваме на детето „ти си много талантлив“, но то чува „ти си най-добрият, 100% ще станеш футболист, няма нужда да полагаш усилия“. Вместо това, много по-добре е да отправим следните думи: „Браво, много добре си работил за техниката си“ или „Поздравления, че играеш толкова силно с левия крак, продължавай все така да го тренираш“. По този начин футболистът ще разбере, че важното в случая е работата, тренировките и усилията, които е вложил, а не просто някакъв талант, който е получил наготово.

КОЛКОТО ПО-ТАЛАНТЛИВ Е ЕДИН ИГРАЧ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЕМИ УСИЛИЯ ТРЯБВА ДА ПОЛАГА ТОЙ! На много хора това може да им прозвучи странно и някак нелогично. Но точно тук е ключът към успеха. Талантливите играчи имат най-голям шанс да станат футболисти. И вместо да се отпускат и да разчитат на своята дарба, то те трябва да осъзнаят този шанс, който имат пред себе си и да дават максимума, на който са способни! Тук отговорността за това е както на самите футболисти, така и на треньори, родители, агенти и дори приятели. Ако наистина искаме да помогнем на играчите, ние трябва да ги амбицираме да се раздават докрай и да окуражаваме да търпят множество лишения. Когато един състезател чуе едновременно думите „Много си талантлив“ и „Трябва да търпиш лишения и да страдаш“, той се обърква – за него това са две неща, които нямат нищо общо . Защото когато кажем на футболистите, че имат талант, то 99% от тях си мислят, че ще станат звезди по-лесно отколкото другите, които нямат. И точно това мислене е най-честата причина, поради която всички виждаме как талантливи състезатели с течение на времето спират развитието си. Истината е, че те имат отговорността към себе си, родителите си и треньорите си да търпят много лишения и да страдат, защото това е единственият път към успеха! Би било жалко един талант да бъде пропилян поради мързел, его или грешно разбиране на това какво се изисква, за да достигнем върховете на спорта. Всички тези неща са част от факторите, които определят колко голям е потенциалът на един играч.

Тук е моментът да споделя една снимка, която направих, докато се разхождах в Националния музей на футбола в Манчестър. На много видно място бе отделен огромен постер, на който бе изписан цитат на великия Алекс Фъргюсън. Той гласеше: „Усърдно трениращият винаги ще надминава талантливия, ако талантливият не тренира достатъчно усърдно“. Запомнете го, осмислете го, ако трябва си го сложете като картина в хола. Но е факт, че на централно място в този музей, наред със стотици трофеи, медали, купи и футболни реликви, бе този цитат!

Талант срещу тренировки

„Усърдно трениращият винаги ще надминава талантливия, ако талантливият не тренира достатъчно усърдно.“

Талантът е дар, ген, даденост от Бог. Той е постоянна величина. Няма как един футболист да стане по-талантлив, отколкото е. Това, което може да промени обаче е своя потенциал. Ето и основните фактори, които влияят и определят колко голям е потенциалът на един играч:

  • Допълнителни тренировки. Може би най-важното нещо за един футболист – колкото по-често тренира допълнително, толкова по-голям потенциал има той. Нима мислите, че Кристиано Роналдо се е научил да играе така с левия крак по време на тренировки с отбора? Нима е изградил тази физика по време на тренировки с отбора? Давам пример: може би 90% от играчите в България не могат да направят прилично центриране със слабия си крак. А играта със слабия крак НЯМА НИЩО ОБЩО С ТАЛАНТА! Там има само и единствено тренировки, тренировки, тренировки. Всеки един играч, абсолютно всеки, със слабия си крак може да достигне поне 60-70% от нивото си на игра със силния, стига да се упражнява достатъчно. Но това трудно става с мачове и групови занимания с отбора. Трябва индивидуална работа, за която се иска воля, саможертвеност, лишения, а не фейсбук, сериали и кафета с приятели. Почти всеки елемент от футболната игра може да бъде доусъвършенстван и подобрен – техника, физика, дори и психика. Пример: все повече играчи от топ отборите в Европа медитират и използват визуализации преди мач. Аз лично не знам за българин, който го прави…
  • Спазване на режим. Потенциалът на един играч рязко може да спадне, ако той започне да излиза често по дискотеки, да пуши цигари и наргиле, да употребява алкохол, да яде лоша храна. На пръв поглед нещата изглеждат ясни, но ще напиша отделни статии за всяко едно от тези прегрешения и как те влияят върху представянето на футболистите. В България има подценяване на тези фактори, които с натрупване на времето могат да доведат до невероятен спад във формата и представянето на състезателите.
  • Добър треньор. Един наставник може да окаже изключително голямо влияние върху развитието на даден състезател – както положително, така и отрицателно. Освен по време нa занятията с отбора, треньорът може да амбицира и мотивира футболистите да тренират допълнително, да спазват режим и да бъдат примери за подражание, както на терена, така и извън него. Тук трябва да направим едно важно пояснение относно детско юношеския футбол. Тъй като в България няма нито един отбор, който да следва своя собствена дългогодишна методика за изграждане на млади играчи, то факторът треньор става от изключително значение. Не е толкова важно в кой отбор тренира дадено момче, а кой е неговият треньор!
  • Родители. Съвсем спокойно този фактор може да бъде поставен и на първо място. Родителите на едно дете поставят основата, върху която то се изгражда не само като футболист, но и като личност. Ако те възпитат у него правилните качества, вероятността то да се реализира и да успее в живота се увеличава в пъти. Родителите са тези, които могат да насърчат детето си да тренира допълнително, да го научат да се храни правилно, да избягва лошата компания, цигарите и алкохола. Но може би най-важното – те са тези, които могат да изградят желязна воля у него. Воля, която с годините ще му помогне сам да взима правилните решения в живота. Чел съм редица интервюта на световноизвестни музиканти, в които те споделят, че първите години, в които са се учели да свирят на даден инструмент, са го правили без никакво желания. Често са мразели уроците, на които ходят, но са били насърчавани да продължат от своите родители. Не очаквайте от едно дете само да избере индивидуалната тренировка и овесените ядки пред това да играе на Плейстейшън вкъщи и да закуси филия с шоколад. Намерете правилния подход и доколкото може, бъдете за пример. Не очаквайте особен резултат, ако докато му обяснявате колко вредно е пушенето, вие палите поредната за деня цигара. Родителите са един от най-важните фактори, които предопределят потенциала на един състезател.
  • Местоживеене и заобикаляща среда. Слагам ги заедно, защото често за взаимосвързани. Припомням ви по-горния пример с топ талант, роден в африканско племе – никакъв шанс за развитие и нулев потенциал. В България може би няма такива крайни ситуации, но нека разгледаме два варианта. Вариант 1: ако едно дете живее в малък областен град, има вероятност съотборниците и противниците му да не са от особено голяма класа. Това до известна степен може да забави развитието му. Добрата новина е, че до 14 годишна възраст основното, върху което трябва да работят младите футболисти е добрата техника. Спокойно това може да бъде постигнато с повече индивидуални тренировки – с родител, треньор или самостоятелно. След това е желателно детето да бъде преместено в някоя от големите академии. Вариант 2 – ако дете живее в София или друг голям град, вероятността да прекарва голяма част от времето си вкъщи е много по-голяма. Несигурността по улиците и многото изкушения карат родителите да бъдат особено предпазливи и да не оставят децата си да играят навън свободно. А точно това е най-важно за тях, когато растат. Креативността, импровизацията и техниката са умения, които се изграждат основно на улицата – в кварталните и училищни мачлета и игри като „всеки лаком“ или „стеничка“. Нали не смятате, че всички бразилски играчи са изградили своята техника по време на тренировки с отбора?! И тук още нещо, което попада към фактор местоживеене – климатът в Бразилия позволява там да се играе футбол 365 дни в годината. Тук имаме тежка зима, в която много често децата спират да спортуват за почти 3 месеца. Ако успеете да намерите начин да не спирате тренировъчния процес, то ще увеличите своя потенциал или този на своето дете значително. И точно тези 2 неща – климат и игра на улицата (което е равносилно на индивидуални тренировки), правят южноамериканските играчи толкова добри. Бразилските деца не са по-талантливи от нашите, но определени фактори вдигат техния потенциал за успех. Фактори, които с достатъчно работа и правилно мислене, могат да бъдат променени към по-добро и в България.

Разбира се, има и други неща, които в някаква степен влияят върху това какъв потенциал за развитие има даден играч. Смятам обаче, че гореизброените са най-важни. И когато кажа, че един футболист има потенциал, то аз имам в предвид това – той тренира допълнително всеки ден, спазва строг режим, има добър треньор, от който може да научи много и има загрижени родители, които му помагат в трудни моменти и го мотивират да дава най-доброто от себе си всеки ден. Нека всеки от вас, било то футболист, треньор или родител, се замисли кое би могъл да подобри в работата си, в мисленето си, в действията си. Само заедно и с много работа ще успеем да вдигнем нивото на футбола в България.

90% от хората, които отворят тази статия, няма да я дочетат докрай. Защото е по-лесно да изгледат клипче със смешни кученца в интернет. 90% от футболистите в България не остават след тренировка да работят върху слабия си крак. Защото е по-приятно да отидат на кафе с приятели. 90% от футболистите в България не ходят на фитнес. Защото е по-важно да отидат на кино с приятелката си. Над 90% от трениращите футбол в България никога няма да станат професионални футболисти. Защото 10 години, докато са били в академията на някой отбор, ги е мързяло да правят това, което трябва, а са правили това, което е лесно и приятно. Но пътят към успеха минава през много болка, лишения, самостоятелни тренировки на дъжд, кал и студ, много отказани излизания с приятели, много воля и много отвратителни на вкус, но полезни храни. Ако не сте готови да минете през всичко това, откажете се докато е време. Но ако наистина мечтаете един ден да облечете екипа на любимия си отбор и да прославите българския футбол, то дайте 100% от себе си.

Време е в България да спрем да обръщаме внимание само на таланта на футболистите, защото той е статичен – това, което им е дадено, им е дадено. Не можем да го променим. Вместо това трябва говорим по-често и за техния потенциал. Защото именно потенциалът може да бъде променен – от самите футболисти, от родителите им, от треньорите им, от агентите им, от приятелите им. Надявам се дори и от тази статия! С нея искам да помогна на максимален брой хора да разберат важността на факторите, които могат да повлияят върху развитието на таланта. Защото таланти в България има. Но таланти има и в Румъния, Сърбия, Испания, Бразилия, Китай и т.н. И разликата в крайна сметка идва от работата, която самите играчи и техните треньори и родители полагат. Това е моята борба, това е моята мечта – един ден всички заедно да успеем да върнем българския футбол там, където заслужава да бъде. Пътят ще бъде дълъг и труден, но ние имаме потенциал!!!

За финал искам да ви помоля да споделите тази статия с хората, на които мислите, че тя може да бъде от полза. За да следите всички наши нови публикации, харесайте страницата ни във фейсбук – Campionia или оставете Вашия имейл адрес, на който да изпращаме всеки нов материал. Благодаря Ви и до нови срещи…