ФУТБОЛЪТ УМИРА
Нашата любима игра става все по-малко велика, все по-малко играна, все по-малко гледана. Всеки, който отрича това, си затваря очите пред фактите. Тектоничните промени, които се случват, както в самата игра, така и в обществата по света, променят футбола и това какво значи той за различните поколения. Бъдещата Суперлига, компютърните игри, социалните мрежи, а на местно ниво – уредени мачове, безидеен футболен съюз, незаинтересована държава – това са само част от убийците на нашата любима игра. Колко още ще носи своята корона царят на спортовете?
ВЕЛИЧИЕТО НА ФУТБОЛА
Как бихме обяснили какво е футбол на дете, което не е чувало за тази игра и не е гледало дори един мач през живота си? Вероятно обяснението би било нещо от този род – игра, при която 22ма души се разделят на два отбора и ритайки топка, трябва да я вкарат в противниковата врата. Не звучи като нещо супер интересно, още по-малко като „най-великата игра“.
Това, което прави футбола велика игра, не са правилата му. Може да се играе на голям терен или на малък терен, 11 срещу 11, 7 срещу 7 или 5 срещу 5. Да не говорим, че правилата се променят с времето. Знаете, че ФИФА официално приема съвременната точкова система през 1995-та година. Преди това в повечето страни по света за победа са се давали 2 точки. Правилото, което не позволява на вратар да хваща топката, след като му е върната от съотборник, се въвежда през 1992-ра година. Предполагам все още някои от вас имат спомен как на улицата често имаше спор дали да играем по „новите“ или по „старите“ правила. И към момента се случват дребни промени, като например тежестта на гола на чужд терен или наличието на съотборници в наказателното поле при изпълнение на аут. Това е една изключително елементарна игра, която обаче може да носи много щастие. И ако самият формат и правилата не правят футбола „цар“ на спортовете, то кое е това, което му дава тази титла?
Ако го принизим до гонене и ритане на топка от 22-ма души, то ние наистина издаваме и смъртната му присъда. Кое е нещото, което го отличава от всички останали спортове и всички останали начини на забавление като цяло? Емоцията! Когато тя изчезне, футболът се превръща в просто един начин дебелите чичковци да отслабнат, децата да се пораздвижат между уроците, а комарджиите да заложат дребна сума на мач от Втора Бундеслига. Истината е, че нещата с бесни темпове отиват точно в тази посока. Гледаемостта намалява, начините за развлечение са много, конкуренцията е огромна и идва от нови и неподозирани места. Предполагам помните времената, които имаше спорове относно така наречените „защитени часове“ – докато се излъчва мач от България, да няма право да се излъчва по същото време по телевизията и мач от друга държава. Този спор вече го няма – децата все по-малко се интересуват от футбол. Битката за тяхното внимание е битка за милиарди – гигантски корпорации се борят да ги пристрастят към своите компютърни игри или социални мрежи. ФИФА, УЕФА, а у нас и БФС сякаш проспаха всичко това, надявайки се, че любимата ни игра някак по инерция ще успее да се развива и децата автоматично ще стават фенове.
КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?
Представете си едно тричленно семейство през 80-те или 90-те години. Събота вечер всички са се събрали и вечерят. Няма лаптопи, няма смартфони. Единственото развлечение е малък телевизор с 2 канала. Какво се гледа? Много вероятно да е футболен мач. Детето няма избор – гледа и пита – какво е дузпа, кой играе, ние за кой сме и т.н. Става му интересно. Следващите дни вижда, че пред блока децата играят същата игра. Включва се в мача. След няколко седмици моли баща си да го запише да тренира, защото Пешо от другия вход тренира. Баща му го води на първа тренировка с удоволствие. След няколко дни го завежда и на мач на любимия им отбор, купува му фланелка. Искрата е запалена за цял живот!
Какво се случва сега? Тричленно семейство през 2021-ва година. Детето играе на таблета, докато баща му сменя 200 канала на телевизора през 2 минути или върши нещо на лаптопа, майката гледа сериал на втория телевизор или преглежда социалните мрежи на телефона си. Уикендите има хиляди опции за развлечение – боулинг, билярд, увеселителни паркове, пейнтбол, стрелба с лазери, а ако е студено – разходка в мола, пуканки и кино или дори оставане вкъщи, където не ни очаква малък телевизор с 2 канала, както през 80-те, а Нетфликс, компютърни игри, социални мрежи, хиляди телевизионни програми или дори смартфони с милиони приложения и начини за забавление. Всички тези неща са само малка част от конкуренцията, на която е подложен футболът. Времената се менят, навиците на децата се променят.
КОРОНАТА НА ЦАРЯ ЗАПОЧВА ДА РЪЖДЯСВА
Футболът се сблъсква с конкуренция, каквато не е имал никога в историята си. Появяват се нови форми на забавление, а корпорациите се надпреварват да пристрастят децата към своите продукти. Какво точно се случва?
КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ
Нека на същото дете, на което обяснихме какво е футбол, сега обясним и за някоя от милионите компютърни игри по света днес. Яздиш дракон и обикаляш по древни земи, изпълнени с магьосници, елфи, орки и други причудливи създания. Сражаваш се с деца от цял свят, търсиш съкровища, с които да си купиш огнен меч или специална броня за дракона си. Превземаш замъци, изграждаш собствена армия, завладяваш далечни империи. Сравнете това с „22-ма души се разделят на два отбора и ритайки топка, трябва да я вкарат в противниковата врата“.
Фактите са такива – днес децата по цял сват имат изкушения и избор, какъвто ние никога не сме имали като малки. Спомням си летата ми като дете – често в къщата на баба и дядо. По Калал 1 и Ефир 2 нямаше нищо интересно. От скука четях книги за партизанчето Ленко и стихотворения на Шекспир. С нетърпение чаках да чуя как другите деца от махалата ме викат – скачах, обувах сините гуменки от 5 лева, взимах гумената топка Страйкър и не се прибирах докато не се мръкнеше. Дали сега щях да имам същото детство? Едва ли. Не са виновни нито децата, нито родителите. Изправени сме пред огромни екипи от програмисти и психолози, които работят за гигантски корпорации и които се опитват всячески да ни залепят за екраните. Колкото по-дълго сме там, толкова повече пари правят те от нас.
За тези от вас, които не знаят – живял съм близо 2 години в Китай и живо се интересувам от случващото се там. Наскоро Китайската комунистическа партия въведе драконовски мерки и ограничи играенето на компютърни игри от деца под 18 годишна възраст до 3 часа на седмица. Те имат право да играят само петък, събота и неделя между 20:00 и 21:00. В това число влизат и игрите на телефона. Повярвайте, има как да го следят. При завършването ми на специалност китаистика в Софийския университет дипломната ми работа бе на тема „Медиен контрол и цензура в Китай“. Докато живеех в Пекин, за да ме допуснат до компютърен клуб, трябваше да си показвам паспорта. Знаеха кой човек на кой компютър седи и в какви сайтове влиза. Не се притеснявайте, дори и да сте вкъщи, партията знае какво правите от лаптопа си. Съществува така наречената „онлайн полиция“, която преди години наброяваше 2 милиона души, предполагам вече е поне двойно по-голяма. Строги изисквания при закупуване на мобилен телефон и прокарване на домашен интернет, а дори и следене през камерата на смартфона, за да се верифицира кой играе дадена игра или ползва определено приложение – всичко това се случва в момента там. Оставяме настрана доколко е правилно и доколко едно правителство има право да навлиза в личното ни пространство по такъв начин. Тук важното е друго. След като най-голямата политическа партия в света се е принудила да вземе такива крайно непопулярни мерки, които директно рефлектират върху имиджа й сред подрастващите в страната, значи има защо да го прави. Компартията се принуждава да жертва образа си и да изгуби доверието на младото поколение с една единствена цел – да спаси бъдещето на нацията си. Нещата са по-страшни, отколкото си мислим.
Наскоро попаднах на статия в списание Икономист. В нея имаше извадки от интервю на Емет Шиър – основател на платформата Twitch. Моля, тези от вас, които не знаят какво е Twitch, нека само за секунда да влязат в сайта и да го погледнат като натиснат ТУК. Накратко – това е платформа, в която хора излъчват видеа на живо, докато основно играят компютърни игри. Ежедневно има над 27 милиона посетители и над 6 милиона създатели на съдържание. Имал съм разговори с деца, които следят своите любими геймъри там. Питам ги „Добре де, как може да ти е интересно да гледаш как някой играе компютърни игри?“. Отговорът им е „А на теб как може да ти е интересно да гледаш как 22-ма души тичат и ритат една топка?“. Пак ще го напиша – принизим ли футбола до там, ние ще изгубим битката. Повярвайте, в момента в горепосочената платформа има и български геймъри, които играят игри и гледаемостта им е по-голяма отколкото на повечето мачове от Първа лига.
Връщам се на интервюто с основателя на Twitch, който заявява: „Хората се чудят къде могат да получат най-голямо забавление… И отиват там, където ще го получат. След като ограниченията покрай пандемията се вдигнат, вероятно най-големите конкуренти на Twitch ще са играта на баскетбол, хвърлянето на фрисби или разходката в парка“. Този човек вижда спортуването на децата и разходките в парка като конкуренция за неговата компания!!! И повярвайте ми, той ще направи всичко по силите си, за да прикове децата към компютърните екрани. Защото всяка минута, в която те играят футбол или карат колело в парка, той губи пари. Знаете ли кое е най-лошото – че не е сам в тази битка.
СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Както вече споменах, днес борбата за вниманието на децата е битка за милиарди. Оборотът само на Фейсбук за 2020-та година е 84.2 милиарда долара – повече от брутния вътрешен продукт на България!!! Тази компания-гигант печели пари от нашето внимание – докато сме в приложението или на сайта им, непрестанно ни се показват реклами. Колкото повече време седим във Фейсбук, толкова повече реклами ни се показват, толкова повече печели Марк Зукърбърг. Изчислих, че компанията му прави около 10 милиона долара на час! За да ни държат максимално приковани към екраните, от Фейсбук работят с огромни екипи от психолози. Те са измислили бутона за харесване с палчето нагоре, звука, който се издава при натискането му, подредбата на стената ни, какво ни се показва и т.н. Анализират поведението ни, какво харесваме, какви видеа ни приковават вниманието. Компания, която печели по 10 милиона долара на час, може да си позволи да назначи огромни екипи, които да работят точно върху това – да ни карат да седим максимално дълго залепени за компютъра и телефона. Горещо ви препоръчвам да изгледате документалния филм Социалната дилема (The Social Dilemma). Може да видите кратък трейлър на английски ТУК, а ако искате, може да изгледате пълната версия с български субтитри ТУК.
Някой от интервюираните са именно хора като човека, който е измислил „лайк“ бутона във фейсбук. Още по темата може да прочетете в един доклад на Харвард относно това как отделяме допамин, докато разглеждаме социалните мрежи и как това е осъзнато от големите компании и се използва по научен начин, за да ни накарат да се пристрастим. Доклада може на намерите ТУК.
Трябва да направим ясно разграничение между качественото съдържание във Фейсбук и губещите време безсмислени видеа и подвеждащи статии. Ако не бяха социалните мрежи, вероятно никога нямаше да видите и този анализ. Същевременно статистика показва, че фалшивите новини са 5 пъти по-споделяни! Ето защо на моменти дори аз съм принуден да рекламирам постовете си, за да достигнат до повече хора. Истината и лъжата водят непрестанна битка в социалните мрежи, както се случва и в реалния живот.
СУПЕРЛИГАТА
Алчните предприемачи и създатели на социални мрежи и компютърни игри пречат в голяма степен и на други не по-малко алчни предприемачи – собствениците на големите футболни отбори в Европа. Те първи усетиха върху себе си проблема, пред който е изправен футболът. Макар ФИФА и УЕФА да проспиват цялата тази революция и всички тези заплахи, то президентите на големите клубове осъзнават всичко това (макар и късно), защото то удря директно по техните джобове. Те разбраха, че конкуренцията на Серия А вече не са Бундеслигата и Висшата лига, а платформи като Twitch и Фейсбук. Опитът за създаване на Суперлига не е прищявка, това е опит на големите да се спасят. В свое интервю президентът на Ювентус Андреа Аниели сподели наскоро: „40% от младежите между 15 и 24 години нямат никакъв интерес към футбола. Ние трябва да създадем първенство, което да успее да се пребори с конкуренцията на компютърни игри като Fortnite и Call of Duty, които са основните начини на забавление на децата днес.“ Категорично разграничавам двата момента в изказването му. Да, интересът към футбола спада, децата не гледат мачове. Не, Суперлигата не е правилният начин за справяне с проблема. Разбира се, Аниели и другите алчни личности, като президента на Реал (Мадрид) Флорентино Перес, искат да спасят само своите отбори и своята банкова сметка. Не ги интересува, че глобално тази Суперлига в дългосрочен план би убила футбола. По този начин не решаваме дълбоките проблеми, а удължаваме агонията. Верните решения се крият другаде.
ОБЩЕСТВОТО
Не за всичко трябва да търсим вината някъде далеч от нас – в корпорациите отвъд океана или в президентите на големите клубове в Европа. Има неща, за които сме виновни самите ние. Някои от нас с бездействието си, други с действията си. Изгледайте това кратко видео, убеден съм, че познавате поне един такъв човек:
Лесно е да сочим с пръст Фейсбук, Twitch и Суперлигата като потенциални убийци на футбола. И може би няма да сме далеч от истината. Но не трябва да подценяваме и скритите убийци, които можем да срещнем на почти всеки детски футболен мач. Като по-възрастни, ние трябва да бъдем пример за подрастващите. Ето една тъжна статистика – 70% от децата в ЕС, които спортуват активно, спират след навършване на 13 годишна възраст. Като основни причини те посочват:
- „Вече не ми е забавно“
- „Скучно е и не ми се става рано през уикендите“
- „Не съм достатъчно добър“
- „Предпочитам да играя електронни спортове/компютърни игри“
Негативна атмосфера, крещящи треньори, свръхочаквания от страна на родители – една малка част от нещата, които водят до „Вече не ми е забавно“, „Не съм достатъчно добър“, „Предпочитам да играя на Плейстейшън“ и като цяло негативна самооценка. Можем и трябва да дадем повече на децата! Те го заслужават!
Скорошно проучване на университета в Кайзерслаутерн показва, че от трениращите футбол 10 годишни деца само 1 на 1000 успява да пробие в Бундеслигата. Това е 0.1%. Когато говорим за футбол, не трябва да си представяме само този 0.1% от децата. Трябва да обръщаме огромно внимание и на тези 99.9%, които вероятно няма да станат професионални футболисти. Отношението към тях, както от страна на родителите, така и от страна на треньорите им и БФС, трябва да е съобразено с горния факт. Футболът дава на децата много повече от просто една възможност за професионална реализация.
ПОЛЗИТЕ
Има ли смисъл да съживяваме футбола? Има ли смисъл да запалваме децата по него и какво печели обществото от това? На какво учи тази игра? Започваме с някои очевидни ползи от футбола:
- Изгражда правилни навици при децата
- Учи ги да бъдат отговорни и да взимат решения
- Развива двигателната им култура
- Създава приятелства
- Кара ги да се учат от грешките си и да преодоляват загубите и трудностите
Често чуваме, че едно дете трябва да избира между училището и спорта. Този мит веднъж завинаги трябва да бъде развенчан. 20 годишни проучвания върху успеха от матурите на ученици в Швеция показват неоспорима връзка между оценките и физическата активност на децата. Спортуването категорично помага за по-високите оценки. Има много научни доказателства, аз ще посоча едно от тях – BDNF (мозъчен невротрофичен фактор). Това е протеин от групата на невротрофините. Пряко свързан е с възможностите на мозъка да запомня информация. Факторите, които влияят върху производството му:
- Спортуването увеличава BDNF
- Недостатъчното количество сън намалява BDNF (спортуването помага за по-добър сън)
- Захарта и мазнините намаляват BDNF (спортуването изгаря мазнини)
- Стресът и кортизолът намаляват BDNF (спортуването намалява стреса)
Ето и няколко тревожни тенденции:
- В момента над 340 милиона деца по света са с наднормено тегло
- Сърдечно-съдови проблеми, диабет, ракови заболявания, депресия, алкохолизъм, липса на концентрация при децата – това са само някои от проблемите свързани със заседнал начин на живот
- За първи път в историята на човечеството броят на хората умиращи в следствие на заболявания, причинени от наднормено тегло, надхвърля броя на умиращите в следствие на недохранване
- Ако тенденцията се запази, към 2050-та година половината от човечеството ще е с наднормено тегло
ДЪРЖАВАТА
Когато едно дете се запали по футбола, вероятността то да поиска в последствие и да тренира е много по-голяма. Колкото повече деца тренират футбол, толкова по-здраво поколение ще расте. Всеки един лев инвестиран сега, се възвръща дългосрочно. Спортуващите деца имат по-добри оценки в училище = по-умна нация. Спортуващите деца имат по-добро здраве = по-малко натоварена здравна система. Спортуващите деца изграждат навици за цял живот и един ден стават спортуващи възрастни. Спортуващи възрастни = повишена продуктивност на работното място и по-малко болнични. Ако запалването по футбола на днешните деца означава в дългосрочен план по-малко сърдечно-съдови проблеми, диабет, ракови заболявания, депресия, алкохолизъм, то защо държавата спи или в най-добрия случай дава половинчати решения?
Какво могат да направят по въпроса следващото правителство и настоящите кметове? Една дума – инфраструктура. Темата е много дълга, но ще опитам да бъда кратък и ще разделя нещата на два основни компонента:
- Социална инфраструктура. Изграждането на множество малки футболни терени и малки паркове в кварталите е абсолютно наложително. Град като София харчи милиарди на година за изграждане на транспортна инфраструктура, но почти нищо за спортна. И тук говорим за игрища със свободен достъп. Оправданието е, че нямало кой да ги поддържа после, защото имало вандализъм. Значи може да крадем и да строим некачествени пътища, които после закърпваме и поддържаме, но не може да поддържаме спортните площадки на децата? Също така, големите паркове като Южния, Северния или Борисовата градина в столицата не улесняват родителите по никакъв начин. Това, от което имаме нужда са малки паркове със спортна инфраструктура вътре в самите квартали. Това е мястото, където децата излизат и сами отиват да играят с приятели. Няма как да искаме от едно 10 годишно дете да отиде самò в Борисовата градина, за да поиграе футбол с приятели. По този начин улесняваме и родителите. Нали искаме да увеличим раждаемостта в България и да има положителен естествен прираст? Ок, младо семейство прави 3 деца. И къде точно да си играят децата? В хола и кухнята или на улицата пред блока, където по тротоарите са се накачили стотици коли, а в радиус от 2 километра няма градинка с игрище?
- Модерни стадиони. За да поискат децата да тренират футбол и да спортуват, те трябва да се запалят по играта. Категорично и безспорно това най-лесно се случва, когато родителите ги заведат на стадиона. Какво е състоянието на стадионите у нас, всички можем да видим. Как да накараме баща да заведе 7 годишното си дете на един рушащ се стадион без тоалетни, без седалки и без козирка, която да предпазва при дъжд?
Изграждането на модерни стадиони в цялата страна гарантирано ще повиши интереса към футбола. Повече деца ще станат фенове на играта, в последствие повече деца ще искат да тренират. Повече трениращи деца = по-здрава нация. Нещата са свързани и се надявам един ден някое правителство да го проумее.
Отвъд чисто здравословните ползи за държавата, които в дългосрочен аспект носи изграждането на спортна инфраструктура, не трябва да забравяме и чисто икономическите такива. За потенциално намалената тежест върху здравната каса вече споменах. Има и още плюсове. Да вземем пример от една Бразилия. По данни от 2019-та година футболната индустрия съставя 0.72% от брутния вътрешен продукт на страната или около 10 милиарда долара годишно. Работещите в сферата са над 150 000 души. Бразилия е голяма страна с голямо население и числата може да не са съпоставими, но ако футболните клубове у нас заработят по примера на тези в Бразилия, Холандия или Белгия и започнат да се фокусират върху изграждането на млади таланти и продажбата им в чужбина, то по този начин в България биха влезли милиони евро в икономиката. Как може да стане всичко това? Ако не сте прочели анализа ми „Пирамидата на неуспеха на футбола в България“, горещо ви препоръчвам да го направите като натиснете ТУК. Футболът може да бъде част от стратегия за положителния търговски баланс на България. За целта е необходимо да се гледа в правилната посока и да се изготви дългогодишна стратегия.
Говорейки за държавата, тук трябва да споменем и една тревожна тенденция. В последните години футболът се превърна и в арена на битка между политически лобита, които се опитват да манипулират и настройват феновете. На всички ни е известно, че при ултрасите има и гнили ябълки – наркоразпространители, ударни бригади и т.н. Но те не са мнозинство. Политиците не разбират, че болшинството от момчетата и момичетата от агитките всъщност обичат България много повече от всички в Народното събрание взети заедно. Надявам се и ръководството на БФС да разбере, че феновете по стадионите обичат много повече футбола от всички 15 члена на изпълкома взети заедно.
Оставяйки настрана момчетата и момичетата от агитките, има една много важна част от зрителите, която ако загубим, то ще загубим и голямата битка за спасението на футбола.
ДА ВЪРНЕМ СЕМЕЙСТВАТА НА СТАДИОНА
Това е една моя мисия и е нещо абсолютно задължително, ако искаме да съживим българския футбол по някакъв начин. Макар изграждането на модерни стадиони, квартални паркове и игрища да зависи в голяма степен от държавата и общините, то все пак има и някои неща, които са в ръцете на БФС и клубовете:
- Последният мач между Левски и ЦСКА, който изгледах на трибуните, бе през 2018-та година. А аз съм човек, който обожава да гледа футбол на живо. Преди и след срещата направих 2 клипчета, моля да ги изгледате. Със сигурност гледката ви е позната – случва се на всяка по-значима среща от първенството или на националния отбор:
Бил съм на футболни срещи на много стадиони из цяла Европа, включително и на финал на Лига Европа. Всеки път съм влизал и излизал за максимум 5 минути. Какво се случва тук – над 40 минути влизане на стадиона, над 20 минути излизане от стадиона. Няма как да очакваме семейства с деца да присъстват на подобно нещо. И дори да го направят, няма да повторят. И така малко по малко ние губим младото поколение. И до ден днешен не мога да си отговоря кой е виновен за подобни неща, а те се случват абсолютно всеки път, щом има по-значи мач. Или клубовете пестят от стюарди и не отварят достатъчно входове или министерството на вътрешните работи тенденциозно и показно се гаври с феновете като прави безумно дълги проверки на входовете. Вероятно истината е по средата.
- Като продължение на горния проблем – абсолютно задължително е да се определят сектори, които са изцяло за хора, които предпочитат да гледат мачовете седнали. На въпросния мач Левски-ЦСКА 90% от сектор А изгледа цялата среща на крака. Около мен имаше няколко 6-7 годишни деца, дошли с бащите си. 90 минути те гледаха задните части на хората пред тях. Почти на всеки мач, на който присъствам, има скандал на тази тема и някой гений се провиква, че това не било театър и ще си стои прав колкото си иска. Подобен тип малоумници трябва да бъдат вадени директно от стадиона от стюардите и охраната. Какво да направи едно 7 годишно дете, когато човекът пред него се изправи? Дори и то да стане, пак няма да види абсолютно нищо. Отделно – има и възрастни хора, на които им е трудно да стоят прави повече от 5 минути, но все пак искат да отидат на подобен мач. Нека секторите зад вратите бъдат за правостоящите – там са по-буйните и млади фенове, туптящото сърце на всеки стадион. Но нека секторите А и В бъдат оставени за хора, които са отишли да подкрепят отбора си, седейки. Твърдо против съм да се въвежда правило като в Англия, където всички фенове са задължени да седят. Предпочитам модела на Германия, където на феновете зад вратите им е позволено да са прави и да имат хореография. Всеки мач има нужда от подобна атмосфера. Но ако искаме да върнем децата на стадиона, ние трябва да им осигурим подходящите условия. Има място за всички:
- Не знам дали с цел повече пари от телевизионни права, но времето, по което се излъчват срещите от българския шампионат допълнително възпира родителите да заведат децата си на стадиона. Как си представяте ноември месец, неделя в 20:00 да има малки деца на мачовете, при положение, че на повечето места няма и козирки? Да, може би часът е подходящ за рекламодатели и ТВ зрители, но по този начин губим децата! Следващото ръководство на БФС съвместно с притежателите на ТВ правата трябва да седнат на масата и да поставят приоритета за следващите няколко години – да върнем децата на стадиона. Защото фен не се става с гледане на телевизия, а още повече в днешно време, когато имаме много алтернативи за забавление вкъщи. Ако продължаваме с късните мачове, а и с тези по никое време през седмицата, ще изгубим децата и след години ще се чудим защо никой не гледа българско първенство, докато потребителите в платформи като Twitch растат всяка година с по няколко милиона.
- Необходим е сериозен дебат относно това дали не би било по-добре с оглед на тежката зима у нас да преминем към формат пролет-есен. Последният шампионат завърши на 23 май, а този започна на 24 юли. Тоест двата най-хубави месеца в годината, с най-хубавото време, ние ги пропиляваме в подготовки и почивки. Същевременно има мачове чак до 18 декември, а след зимната пауза срещите стартират около 13 февруари. При формат пролет-есен махаме мачовете декември и февруари за сметка на такива през юни и юли с евентуално 10тина дни или максимум 2 седмици пауза лятото. Допълнителен плюс за отборите би бил, че ще са в топ форма за мачовете от евротурнирите. В случай, че клубовете по една или друга причина не са съгласни за формат пролет-есен, нека поне се скъси лятната пауза между първенствата, за да се изместят максимално много на брой мачове през лятото. Под една или друга форма, срещите през декември и февруари трябва да останат в миналото.
Ако БФС и държавата искат да върнат децата и семействата на стадиона, то трябва да го направят бързо. Към момента ние губим битката за вниманието на младото поколение и резултатът е много на малко в полза на Фейсбук, Twitch и останалите.
БЪДЕЩЕТО
Живеем в динамични времена. Времена на фалшиви хора и фалшиви новини, фалшиви политици и фалшиво БФС. Надявам се, че както следващият премиер, така и следващият президент на футболната ни централа, ще осъзнаят, че те са слуги – съответно на народа и на футболните фенове. Те трябва да работят в техен, а не в свой интерес.
В последните години се наслушахме на много обещания и нагледахме на много проекти, останали на хартия. Понякога не е достатъчно да имаме само добри идеи и добри намерения. Знаем докъде водят добрите намерения понякога. Преди всичко ние трябва да вървим във вярната посока – и като държава и като общество. Само след като сме подпрели стълбата на правилната стена, то можем да започнем да се катерим уверено по нея. Завършвам с една любима моя китайска притча за грешната посока:
Чъ Лян се отправил на юг през планината Тайхан към двореца на императора. По пътя си срещнал видимо богат човек, който се движел на север с карета, теглена от 2 коня.
– Накъде си се запътил? – попитал го Чъ Лян. Непознатият отговорил, че отива в царство Чу.
– Но царство Чу е на юг, а ти се движиш на север! – възкликнал Чъ Лян.
– Няма проблем, виж какви хубави и бързи коне имам! – отговорил богаташът.
– Конете ти може и да са бързи, но се движат в грешната посока!
– Спокойно, не виждаш ли, че съм богат, имам много пари…
– Можеш да имаш много пари, но царство Чу е на юг, а ти отиваш на север, не разбираш ли!?
– Не се притеснявай, имам страхотен кочияш, много бързо ме вози. Не ме мисли мен!
– Тогава знай, страннико – колкото са по-бързи конете ти, колкото повече пари имаш, колкото по-добър е кочияшът ти – то толкова по-надалеч от царство Чу ще отидеш, защото просто се движиш в грешната посока…
Моля ви от сърце – ако виждате смисъл в поне малка част от написаното – споделете го. Надявам се изложено от мен да достигне до хората, които ще взимат решенията в българската политика и българския спорт в следващите години.