ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ
Когато говорим за развитие на футбола в дадена държава, ние трябва да гледаме на това като на сложен пъзел с много части, които трябва да се допълват взаимно, за да се изгради една правилна картина. Както описах в моята статия „Няма попътен вятър за кораб без посока“, българският футбол от години се лута безцелно. Това бе причината да се кандидатирам за президент на предишните избори, това продължава да бъде причината да се кандидатирам и на предстоящите избори.
Преди конгреса през 2021-ва година написах детайлна програма, озаглавена „Пирамидата на неуспеха на футбола в България“. При кандидатирането си тогава бях обявил, че ще се радвам, ако този, който спечели, изпълни някое от предложенията ми (общо 27 на брой, а в сегашната разширена версия – 44). Така и стана – 5 мои предложения, които не присъстваха в програмата на останалите кандидати, бяха изпълнени от БФС в последствие.
Това ме амбицира още повече да се кандидатирам отново. Видях, че дори извън структурите на БФС, аз мога да бъда полезен с идеи. Така че отново отправям призив към останалите кандидати на тези избори – прочетете внимателно програмата ми и крадете идеи. Ще се радвам всяко едно предложение да бъде изпълнено, без значение кой от вас спечели.
Ето защо, стъпвайки на основите на предишната програма, изработих допълнена нова версия с 44 предложения.
Започвам с основната цел на програмата, която според мен трябва да е и основна цел за всеки български клуб:
Изграждане на футболен модел, основан върху създаването и продажбата на футболисти.
Продължавам с един много важен въпрос – как измерваме дали футболът в дадена страна се развива в правилна посока или не? Въобще как анализираме нещо толкова субективно и съдържащо в себе си нотки на политически пристрастия, примесени с всеизвестния факт, че всички в България разбираме от футбол? Дебатите около предстоящия конгрес на БФС биха били безсмислени, ако нямаме точно мерило относно това дали през последните години българският футбол върви в правилна посока.
Реално единственият показател, по който можем с някаква точност да кажем доколко футболът в дадена страна се развива е представянето на националния отбор. Именно тук можем да търсим някакво отражение на процесите, които се случват в школите, работата с младите, подготовката на треньорите, дейността на футболния съюз, клубовете и т.н. Всички виждаме къде се намира националният ни отбор в последните години. Защо се стигна до тук, кой е виновен и кой не? Моля изгледайте това 11 секундно видео и си направете някои заключения:
Това е извадка от интервю, дадено наскоро. Нека видим доколко казаното е истина. Ето отново няколко факта:
- Борислав Михайлов става президент на БФС през 2005-та година. От тогава досега България не се е класирала на нито едно европейско или световно първенство.
- Сравняваме се с всички държави, с които граничим. От 2005-та година досега всяка една държава, която граничи с България се е класирала поне веднъж на голям форум:
- Сърбия – 4 пъти на световно първенство
- Гърция – 2 пъти на световно първенство и 2 пъти на европейско
- Румъния – 2 пъти на европейско първенство
- Турция – 3 пъти на европейско първенство
- Македония – веднъж на европейско първенство
Дa вземем и други страни около нас – Албания се класира на европейското през 2016та, Босна и Херцеговина се класира на световното през 2014та, а през 2019та година Косово ни победи насред София с 3:2. За Хърватия ще стане въпрос след малко…
За хората, които не си изкарват хляба с футбол и не са близо до играта, може би е необяснимо защо се случва всичко това. Всички виждат неуспехите на националния отбор и липсата на наши играчи в големите първенства и отбори, но причините могат да бъдат по-дълбоки, отколкото си мислите. През последните години футболните президенти положиха усилия и вложиха средства в подобряване на материалните бази на академиите си. В момента терените на школите на повечето водещи отбори у нас са в добро състояние. Децата сега тренират при по-добри условия, отколкото в миналото Стоичков, Пенев, Балъков или Бербатов. И въпреки това нивото на 99% от футболистите, които излизат от школите, е изключително ниско. Защо губим от отбори като Косово, Беларус и Финландия, които преди години не брояхме за живи? Отговорът е само един – защото имаме по-слаби футболисти от тях. Колкото и треньора да сменим, положението няма да се оправи докато не започнем да произвеждаме по-качествени футболисти. Просто и ясно. Като единици играчите ни са по-слаби от тези на Косово, затова съвсем нормално е да загубим от тях. Нещата са стигнали до там, че изненадата ще е вече, ако ние ги победим. Косово имат състезатели в отбори като Лацио, Торино, Наполи, Хееренвеен, Вердер Бремен, Динамо Загреб, Съндърланд, Хановер. Все още ли смятате, че ние сме фаворити?
ПРОБЛЕМ НОМЕР 1: Недостатъчно добре подготвени футболисти
Ако българските клубове започнат да развиват своите юноши, ще имаме по-добри професионални футболисти, които ще вдигнат качеството на първенството. Ще имаме и по-силен национален отбор. След време ще се класираме и на европейско или световно първенство. От това цените на играчите ни ще скочат поне тройно. Отборите ни ще започнат да продават по-скъпо своите състезатели и ще имат повече пари, които да реинвестират в инфраструктура или обратно в академиите си. В следствие на всичко това интересът към играта ще се покачи, рекламодателите ще се надпреварват да стават спонсори на отборите, а няма да бъдат принуждавани. Още повече деца ще искат да играят футбол и ще се запалят по този спорт. Детско-юношеските академии ще са пълни с желаещи да тренират и при правилна работа с тях, клубовете ще успеят да изкарат още повече състезатели на още по-високо ниво, които ще доведат до още по-добри резултати на националите и до още повече приходи от трансфери за отборите. Така колелото ще се завърти и ако успеем да контролираме процесите правилно, само за няколко години ще се върнем към успехите от далечното вече минало.
Искам да очертая и разликата между това един отбор да изгради български футболист и това да купи и в последствие продаде чужденец. Първо – български клуб никога няма да може да си позволи да закупи играч от класата на Стоичков, Бербатов или Аспарухов! Президентите на нашите клубове жестоко се лъжат, ако си мислят, че в нашето първенство може да дойде чужденец с потенциала да спечели Златната топка или да стане голмайстор на Висшата лига! Второ – да приемем, че както и българският футболист, така и дошлият у нас чужденец могат да бъдат продадени от български клуб за добра сума в чужбина. Съществената разлика тук идва в добавената стойност към националния ни отбор. Всеки един качествен български състезател има принос и към играта на националния ни отбор. И така, ако той допринесе за класирането ни на европейско или световно първенство, то той ще вдигне и цената на съотборници си и бъдещите ни поколения в пъти!
Често президенти на отбори у нас ме питат защо клубовете в Сърбия и Хърватия продават играчи за по 10 милиона евро, а ние тук не можем. Веднага посочвам една от основните причини – и Сърбия и Хърватия са се класирали на 4 от последните 5 световни първенства, а Хърватия не е изпускала и европейско първенство откакто Борислав Михайлов стана президент на БФС през 2005-та година.
Оставаме настрана десетките милиони евро, които са влезли в хърватския футбол от ФИФА и УЕФА в следствие на това. Оставяме настрана и десетките милиони евро, които са инвестирали рекламодатели и спонсори. Нека вземем статистиката от продажба на играчи – нещото, което според мен е най-важно в цялостната картина и пъзела, който се опитваме да сглобим:
Според базирания в Швейцария „Международен център за спортни изследвания“ за последните 9 сезона отборите в Хърватия са продали играчи за 640 милиона евро!!! Лидер в класацията е Португалия, като местните тимове от 2014-та година до сега са продали играчи на стойност 3.8 милиарда евро. В топ 10 личат имената и на Холандия с 2.67 милиарда евро продажби и Бразилия с 2.61 милиарда. На 8-мо място е Австрия с продажби за 850 милиона евро. Австрийският модел е изключително важен, защото там има много интересно правило – 50% от ТВ правата се разпределят между клубовете на база игрови минути, които те са дали са австрийски състезатели до 22 годишна възраст. Но за това малко по-късно. Да се върнем към Хърватия.
За последните 9 сезона Динамо Загреб е продал играчи на стойност 329 милиона евро или средно около 36 милиона евро на сезон!!! За да успеем да достигнем тези цифри, ние трябва да направим следните неща, в тази поредност:
- Започваме да създаваме качествени български играчи в академиите
- Те стават гръбнак на националния отбор, който се класира на световни и европейски първенства
- Продаваме скъпо
Тук идва въпросът – как да започнем да изкарваме голям брой по-качествени футболисти от школите? Кой отговаря за това и какви грешки се допускат? Искам да кажа, че вината за това не е на самите състезатели. Имаме и винаги сме имали страхотни таланти. Но когато в ранните години не са били тренирани по правилен начин, когато вместо на 8 годишна възраст да работят за техника, те са правили сухо бягане, тежки тактически тренировки и пас комплекси или се е отбивало номера с квадратчета и игрички, то вината за това не е тяхна. Уверявам ви, че футболистите на Косово и Хърватия не са по-талантливи от нашите! Но да оставим другите за момент. Как може ние да решим проблем номер 1 на българския футбол – създаването на футболисти на такова ниво, което да ни позволим да се класираме на голям форум? Всичко започва от работата с подрастващите.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 1: Въвеждане на единна методика на работа за всички клубове в България. Много се говори и спекулира по темата, но истината е една – в момента се броят на пръсти отборите, които работят по методика – без значение дали е своя собствена или ползват чуждестранна. И под това имам предвид не просто да има написани някъде 10 страници, а наистина целият тренировъчен процес да е добре систематизиран, структуриран и в последствие контролиран и съблюдаван от методист. За разликата между методист и шеф на школа, както и някои предложения по темата, препоръчвам да прочетете анализа ми „Няма попътен вятър за кораб без посока“ на блога на Кампиония. Важно е да се знае, че цялата промяна на футбола в България трябва да започне от това – въвеждане на единна нова методика, спусната към всички клубове от БФС. Всяка уважаваща себе си федерация в Европа го е направила. Ние отбиваме номера с половинчати решения и нулев контрол върху прилагането. Така не се изграждат играчи за голям футбол. Без единна система, по която работи един клуб, резултатът е състезатели с пропуски в развитието си. Масово неумение за игра със слаб крак, недобра техника, липса на играчи, които се надиграват един на един с противника, физическо изоставане спрямо връстниците си от други държави – това са само някои от симптомите на една неработеща футболна система, каквато е българската.
Отварям скоба, за да напиша някои неща и за прословутата „методика“ на Аякс, която е спусната преди няколко години от БФС до всички клубове:
- Това не е методика. Самата дума „методика“ произлиза от старогръцки – μεθοδικός (methodikos), и значи систематична работа по определени правила. БФС е предоставило достъп до някакъв уебсайт, в който има упражнения. В това нито има систематичност, нито има теория, нито правила, които да се следват. Това е половинчато решение, с което се отбива номера.
- Самите упражнения не са лоши, но към тях трябва да има теория и обучения. Трябва да се изгради определен начин на работа, да има философия, която се следва, модели, по които се върви. Страхотната книга, която написа Лъчо Димов – „Пътят на таланта“ по негови думи е помагало за треньорите, а не методика. Тя няма и общо с „платформата“ на Аякс, а е страничен проект. Резултатът е, че отново нямаме единна методика. Затварям скобата и се връщаме обратно към истинските неща…
Когато едно дете ходи на училище, то има учебник, по който се обучава. Когато едно дете посещава тренировки по футбол, то трябва да има МЕТОДИКА, по която да се обучава. В противен случай настъпва хаос и всеки треньор импровизира, както намери за добре. И ако импровизацията не се получи, страдат цели набори от деца. Трябва да има и контрол за прилагането на въпросната методика. Във всеки клуб е задължително да има методист, който от сутрин до вечер е на терените и гледа възможно най-много тренировки на всички набори. Човек, който да следи за спазването и работата по концепцията/методиката на клуба и който прави корекции и насочва треньорите по правилния път. Той трябва да е наясно с всички тънкости и детайли на целия тренировъчен процес, както при 6 годишните, така и при 18 годишните. Какво се случва в момента? Назначава се не методист, а шеф на школа, който отговаря за още 20 неща. Най-често се отбива номера с бивш футболист, легенда на клуба, който след това има няколко години като треньор в мъжкия футбол и сега е останал без работа. И изведнъж оглавява школа и трябва да дава съвети, например на треньора на 6 годишните деца в отбора – нещо, от което нито разбира, нито се е занимавал с него.
Българската треньорска школа по футбол (БТШФ) обучава треньорите в България. Кой обучава футболните методисти? Въобще как се става методист и колко такива има у нас? Тези въпроси много спешно трябва да бъдат поставени пред БФС заедно с въпроса за липсата на адекватна единна методика. От друга страна българските клубове и президентите им е необходимо много сериозно да се замислят дали наистина са наясно какво означават термини като методика, методист и каква е разликата между шеф на школа и методист.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 2: Всеки клуб да излъчи човек (най-често треньор), който има капацитета да бъде обучен за методист. Да се проведат интензивни няколкомесечни занятия от страна на БФС и БТШФ с въпросните лица. Ако трябва дори държавата да поеме тяхното обучение. Нека се изпратят и в чужбина на стаж или като минимум да се поканят чуждестранни специалисти, които да проведат обученията. След като преминат въпросните курсове по новата методика на БФС, треньорите (вече методисти) се завръщат в клубовете си и започват да следят за спазването й.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 3: Назначаване на зонални методисти в цяла България. Това предложение е малко по-абстрактно и донякъде изисква помощ от държавата или кандидатстване за финансиране от УЕФА. Може да бъде част от хибридно решение с точка 2 по-горе и да се назначават „служебни“ методисти, които обикалят България и помагат на отбори, които не могат да си позволят да назначат човек на такава длъжност, а тя е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЖИТЕЛНА за всяка школа, ако искаме да имаме качествени състезатели. Какво предлагам? БФС или спортното министерство сами подбират и обучават, а в последствие и вкарват в отборите методисти на ротационен и регионален принцип. Нека държавата или футболният съюз отпуснат пари за възнагражденията на тези хора, които ще съблюдават и контролират изпълнението на нова методика, която трябва да е въведена от БФС. Този контрол и наблюдение да става ежедневно и непрестанно. Всеки отбор или като минимум град или регион да има такъв назначен методист/наблюдател, който е запознат в детайли с методиката и който до някаква степен изземва функцията на клубен методист. Възможно е тези хора всеки месец да сменят отбора и града, в който работят, защото методиката ще е една за всички. Така ще се избегне приятелското затваряне на очи и евентуално занижен контрол. Тези методисти на ротационен принцип трябва да изготвят месечни доклади относно това, доколко се прилага всичко, което е зададено. От тренировки и начин на работа, до подбор на думи и позитивно отношение към децата по време на тренировки и мачове. В Англия това е решено по следния начин – който не прилага методиката написана от тамошната футболна федерация, не получава помощи и не е с приоритет при повиквателни за своите състезатели за националния отбор. И така въпросните методисти/наблюдатели няма да могат директно да уволняват треньори, които не спазват методиката, но чрез докладите си ще поставят президентите и директорите под угрозата чрез лоши оценки да попаднат под санкциите на футболния съюз – без помощи (материални и нематериални) и без национални състезатели. Точно затова е важен и ротационният принцип. Отделно може да се направи списък и класиране на всички отбори, където въпросните доклади и оценки да бъдат качвани и родителите да се ориентират кои отбори работят най-добре и кои пренебрегват изработената методика. Така те ще могат по някакъв начин да „наказват“ лошите школи, като преместят детето си в такива, с по-добър рейтинг. Важно е да се уточни, че някой отбор може да изработи и собствена методика, която да твърди, че е по-добра. В този случай се събира комисия на БФС и методистът на въпросния клуб представя и защитава пред нея детайлно програмата си за развитие на млади футболисти. Само при одобрение от въпросната комисия, този клуб може да продължава да ползва помощ от държавата и преференции при повиквателни за национални гарнитури, работейки по собствена методика. В противен случай губи тези привилегии.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 4: Да се назначи чуждестранен специалист като шеф на детско-юношеския футбол в България след проведен конкурс. Профилът трябва да е много ясно очертан – специалист, който има успешно разработена и приложена методика. За предпочитане е да идва от страна като Белгия, Холандия, Португалия или Хърватия, които през последното десетилетие, а и не само, успяват да изградят изключително успешни млади състезатели. Много важна тук е думата конкурс. Аз съм привърженик на това да има чуваемост и да се питат клубовете директно за такъв тип въпроси. Например – има 4 кандидатури за поста – по една от изброените по-горе държави. Всеки специалист представя своята програма детайлно, ако трябва и на живо пред всички клубове. След това се гласува и родните тимове сами избират човека, който ще им помага през следващите години.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 5: Да се въведе методика тип Корвър – с доказано минало и успешно прилагана в редица отбори като Манчестър Юнайтед, Ювентус, Динамо Загреб, Славия Прага, Цървена Звезда и други. Като част от екипа, който притежава правата на Корвър за България, съм изключително пристрастен и не искам да бъда обвиняван в реклама или лобиране. Какво представлява методиката Корвър може да разберете ТУК.
Качвам и едно видео с приветствия, които директори на Корвър от цял свят отправиха към нас:
Очаквам дебат и приканвам останалите кандидати за президент на БФС да заявят какво мислят по въпросите свързани с въвеждането на единна методика, коя точно, как ще бъде проконтролиран процеса по прилагането й и т.н.
Може би тук е важно да спомена, че още през 2019-та година внесох писмо в Министерството на спорта. То съдържаше оформени ясни и точни предложения. От там получих отговор (може да го видите ТУК), в който се заявява, че от БФС разработват 10 годишна стратегия за развитието на футбола у нас. Досега някой да е чул или видял тази стратегия? Може би още умуват и не могат да измислят нищо или са го измислили, но го крият. В предишни мои публикации съм изразявал мнението си за криенето на информация и егото, не искам да се повтарям…
Отвъд методиките има няколко други важни детайла. Дори за феновете по стадионите и пред телевизорите е очевадна разликата в интензитета и темпото между българския и международния футбол. Водил съм много разговори по тази тема с треньори от цял свят. Как можем да повишим темпото на игра на нашите състезатели, за да успеем поне малко да ги доближим до това, което виждаме в други първенства? Разбира се, това отново трябва да започне още от работата с подрастващи:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 6: Масово изграждане на игрища с мантинели. При мои пътувания в чужбина и посещения в академиите на водещи отбори от Европа винаги моля методистите или шефовете на школи за съвет относно това как може да се повиши интензитета в играта. Техните предложения, от типа на това да има няколко треньора на терена по време на тренировка или пък всеки от тях да държи по няколко топки под ръка по време на определени упражнения и веднага да ги пуска в игра при нужда, са неща, които са прекалено специфични и отиват отвъд целта на настоящия текст. Но искам да споделя нещо много интересно като решение за повишаване на интензитета на тренировките и мачовете, за което ми подсказаха шефът и методистът на школата на Ювентус, когато бях на посещение на тренировъчната им база. Моля вижте видеото:
Веднага давам втори пример и с друго подобно игрище, което видях при едно мое посещение в Динамо Загреб:
Това е идея, която може да бъде приложена, както от самите отбори, така и от БФС. Нека се изградят подобни терени, на които да се провеждат мачовете по футбол 3, футбол 5 и футбол 7 при децата при формат без тъчове и аутове. Отделно, ако се тренира на подобни игрища, треньорите ще бъдат изключително улеснени и няма да се губи излишно време в гонене на топки. Моля обърнете внимание, че терените не са просто заградени с мека телена ограда, а със стабилна стена, което позволява топката да се отиграва в нея. Един дребен детайл, който може да повиши интензитета и темпото на игра, а с това и качеството на футбола и самите състезатели. Тъчовете, аутовете и корнерите са враг на детския футбол. Това не съм го измислил аз – така правят в Ювентус и Динамо Загреб. Дали искаме да го вземем от тях – нека прецени следващият президент на БФС.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 7: Умишлено оставяне на по-свободна игра от съдиите в детско-юношеския футбол. Накъсването на играта от съдиите при децата е огромен проблем. При мои пътувания в чужбина забелязвам колко свободна игра оставят арбитрите. Досега не съм виждал такова накъсване на играта, каквото има в България. Това трябва да е политика на футболния съюз и да има специални инструкции към реферите ни.
Нека направим едно сравнение и да видим каква промяна може да има дори само да приложим предложения номер 2 и 3. Да си представим първо едно игрище, което е отворено и е с тъч линии и аут линии. Играе се мач от 8 годишни деца. При тях се случва доста често, когато топката излезе в тъч, да не може да се изкара лесно от зоната – все пак са малки и нито могат да хвърлят топката силно с ръце, нито да дадат пас до другото крило. Тъч след тъч, тъч след тъч и така 3-4 пъти, докато успеят да излязат от зоната. След това съдията отсъжда 3-4 нарушения, които са за леко задържане или неволно докосване на топката с ръка. 2-3 корнера, които бавят много играта, докато се наредят децата и това е! Полувремето свърши! Не се знае дори дали всички на терена са успели да пипнат топката, но и да са го направили, не е било повече от 2-3 пъти. Сега си представете другия вариант – затворено игрище, без тъчове и аутове. Съдията оставя децата да играят свободно без да свири всяко леко придърпване на фланелката, точно както сме играли като малки на улицата. Повярвайте ми, че за точно 15 минути децата няма да могат да си поемат въздух. Топката не излиза, играта се спира само при груб фаул, опасна игра или гол. Учим ги да играят на високо темпо, без бъдат прекъсвани през 1 минута от тъч, аут или съдията. Изграждаме навици, които остават за цял живот.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 8: Въвеждане на категоризация в академиите. Вариант 1 е да се мине на английския модел, за да се спре с бутането на определени отбори по неясен критерии в елитните групи. Ако има ясна категоризация, това няма да се случва. Важно е да се отбележи, че това не трябва да става само на база къде играе мъжкият отбор и дали има такъв, защото в момента виждаме много школи без мъжки състави, които работят по-добре от редица отбори в Първа лига. Вариант 2 е да се мине на изцяло спортен подбор с много ясно дефинирани изпадащи отбори от всички елитни групи. Важно е класирането на преден набор от даден отбор в елитна възраст да не влияе на долния набор от този отбор. Трябва да се следи представянето на набор, а не на отбор при определяне на това кой изпада и кой се качва в елитна група. Каква вина имат момчетата от отбор Х, които са спечелили първенството си, че батковците им от същия отбор, но горен набор, са се представили зле в елитната група? Трябва да се изгради по-справедлива система за влизане и изпадане в Елитните възрасти.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9: Премахване на първенствата при по-малките възрасти и заменянето им с мачова програма. Слизайки по-надолу от елитните групи положението е не по-малко учудващо. В първенствата на деца в София всеки кръг има безсмислени мачове с ясен резултат и много голове в едната врата. Ако за БФС това не е проблем, аз съм тук да им го кажа – огромен проблем е. Малко по-нагоре споделих за ниското темпо и липсата на интензитет – ето още една от причините – неравностойни отбори. Лично брат ми е звънял във футболната ни централа, за да пита защо отборите не се разделят по сила (в София при малките възрасти има по 2-3 първенства за набор, като никой не знае на какъв принцип се разделят тимовете). Отговорът бе – „Защото всеки иска да играе с големите отбори“. Ако това е научната аргументация и подход от страна на БФС, то аз съм тук за да им го кажа – съсипвате футбола още при децата. Може би всеки президент на отбор иска да играе с големите, за да събира повече деца и такси, но повярвайте – повечето деца не искат да падат всеки мач с 5:0. Тук не говорим за Суперлига, телевизионни права, алчност и т.н. Различно е. Безсмислените мачове при децата са в ущърб и на двата отбора. Вместо да повишим качеството на двубоите, с което ще се повиши и качеството на състезателите, ние правим точно обратното. На всичкото отгоре децата от падналия отбор не само губят мача, но губят и желание за игра. Никой не печели от подобни мачове! Ако не искаме Косово да ни бие следващите 20 години, трябва да променим нещата. Разбира се, че ще има недоволни. Аз давам предложения как да се повиши нивото на националния отбор на България един ден, а не предложения, от които ще е доволен всеки клуб и президент – ясно го заявих още в началото. Отново посочвам за пример Англия и предложение как да се реши този проблем.
Премахването на класиранията при подготвителните групи бе добро решение от страна на БФС, макар и закъсняло. Важно е да се направи и следващата крачка. В Англия за тези възрасти също няма класиране, но има и още едно правило. Всеки отбор може да избере дали въобще да играе следващия предвиден по програма мач – не просто да го отложи, а може въобще да го отмени без да има служебна загуба, защото няма и класиране. Ако треньорът прецени, че не си струва да играе с даден отбор, той звъни на федерацията и казва, че се отказва от мача. Вместо това може да си организира приятелска среща с друг отбор или да участва в турнир. Тоест футболният съюз има ангажимента да състави не първенство, а програма от мачове и вече всеки отбор преценява дали си струва да играе въпросния мач по програма или не. Така го правят в Англия. А ние правим програмата и първенствата на база научно обоснования критерии „Всеки иска да играе с големите отбори“. Така няма как да се оправят нещата.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 10: Организиране на турнири и първенства в зала за по-големите възрасти от страна на БФС. Прекалено бързаме да минаваме към футбол 11 и искаме да превърнем децата в тактически и физически машини. Забравяме обаче най-важния елемент от футболната игра – техниката. Отново давам за пример Англия – U13 и U15 веднъж годишно имат турнир по футбол 5. Спрете и помислете защо и с каква цел се прави това. Оставям анализа на хората, които ще взимат решенията занапред. Предвид тежката зима в България, смятам, че трябва през месеците декември, януари и февруари да се провеждат турнири по футзал или минифутбол на закрито до У15 включително. Защото бъдете сигурни – ако в момента организираме един турнир по футзал на отборите от Елитна У19 положението ще е нещо средно между смях и тъга. Бързаме към големия футбол, бързаме да се правим на тактици, но забравяме някои фундаменти от футболната игра. Прочетете какво смята по темата един от най-великите треньори в статията „Как да успеем във футбола – 4те етапа на развитие според Арсен Венгер“. Както винаги – аргументирам се и с примери. Ето видео от турнир на закрито (MTU CUP), в който участие взимат У15 формациите на отбори като Барселона, Бенфика, Манчестър Юнайтед, Аякс, Милан и Байерн Мюнхен. Обърнете внимание на какъв терен се играе – няма тъчове, няма аутове:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 11: Въвеждане на правило, което позволява на отборите да свалят в долен набор деца, които изостават физически и са родени последните 3 месеца на годината. В света на футбола все по-голяма популярност набира терминът “late developers” или иначе казано – футболисти, които се развиват по-късно чисто физически. Децата родени в първите месеци на годината имат преимущество спрямо тези, родени в последните месеци. Дете родено януари месец играе заедно с дете родено декември. Освен, че е играло футбол почти година повече, има вероятност чисто физически да има голяма разлика. Как е решено това в някои страни на запад? Отборите имат право да свалят в долен набор дете, което е родено в последните 3 месеца на годината, ако преценят, че изостава чисто физически. Разбира се, тук фактор играе и генът на детето и ако то се развива бързо, няма да има нужда да бъде сваляно в долен набор. Трябва да се въведе ясно изискване относно височина, за да не злоупотребяват някои клубове с това правило.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 12: Във всяка възрастова група създаваме Б национален отбор, който дава шанс на момчета, които имат талант, но просто към момента изостават чисто физически. Виждаме често как у нас биват пренебрегвани точно такива деца. Струва ви се прекалено странно като идея? Белгия от години има точно такива Б национални юношески отбори. И какво от това, може да попитате? Кевин Де Бройне (Манчестър Сити), Тибо Куртоа (Реал Мадрид) и Дрис Мертенс (Наполи) са само някои от примерите на деца, минали през Б националните гарнитури на Белгия като юноши. Ако ги нямаше тези „дублиращи“ отбори, вероятно никога нямаше да бъдат викани за своя национален отбор докато бъдат готови физически. И остава само да гадаем как би се отразило това на кариерата им (самочувствие, опит и т.н.). БФС през последната година опита да направи нещо подобно, но за съжаление само в някои възрасти и без ясно разграничение между А и Б формациите. Това донякъде бе породено от хаоса със смяната на треньори и егото на други. Но без значение, една добра идея бе почти опорочена. Трябва да има ясни правила и стриктен контрол относно селекциите.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 13: Създаване на елитни центрове за подготовка. Има едно много просто правило, що се касае до развитие на футболисти и тренировъчен процес. С колкото по-добри съотборници тренираш, толкова по-бързо повишаваш нивото си. Какво може да направим по въпроса? Известен пример в това отношение е Динамо Загреб. Обират всички талантливи деца от цяла Хърватия, които тренират всеки ден заедно. Резултатите са видими… Но тъй като идеята на всичко, което пиша до момента не е да реша проблемите на един отбор, а на цяла България, то нека вземем друг пример. Франция, след като не успя да се класира на 2 световни първенства подред (1990 и 1994), предприе драстични мерки. Изградиха се центрове в цялата страна, в които най-талантливите деца след определена възраст се събират, за да тренират и учат заедно целогодишно, а за клубните си отбори се прибират само за уикенда и играят мачовете. Чуйте какво казва по темата легендарният Жерар Улие в един уебинар с директора на Корвър Алфред Галустиан, в който имах честта да участвам и в който се говори за имплементирането на методиката Корвър във Франция и изграждането на въпросните центрове. Видеото е над час, но съм изрязал само 5 минути, в които да придобиете представа:
Обърнете внимание с какви думи на Жерар Улие завърши откъсът от това видео: „Ако искаш по-добри играчи, то трябва да ги тренираш по-добре. За тази цел ти трябват по-добри тренировки, а за по-добри тренировки – ти трябват по-добри треньори с по-добро образование.“
В момента съществува така наречената „Програма на УЕФА за развитие на млади елитни състезатели“ (UEFA elite youth player development programme – видео и повече информация може да видите ТУК). Това бе инициатива, която пилотно стартира като експеримент през 2014-та година в четири държави – Армения, Беларус, Грузия и Северна Македония. Целта й бе тези държави да събират най-добрите си деца на възраст 13-16 години, които да тренират, да спят и да се обучават заедно. Северна Македония дори имаше период, в който бе вкарала юношеския си национален отбор в местното първенство за деца под 17 годишна възраст. В момента всяка страна членка може да кандидатства за финансиране от УЕФА на подобен проект, като за целта европейската централа отпуска по 100 000 евро на година. Това е част от цялостния „стимул пакет“ на стойност 2.4 милиона евро годишно, който БФС може да използва.
И така, минахме през доста конкретни предложения, които биха подобрили нивото на нашите състезатели. Някои ще си кажат – ами то и през 1994-та не сме имали кой знае какви методики, бази и програми, но станахме 4-ти в света. Да, но тогава и другите не са имали. И докато останалите държави и федерации се развиват, ние не само стоим на едно ниво, а дори и копаем надолу. Нещо много важно – тогава сме имали и уличен футбол. Може да прочете един анализ на Данаил Иванов написан за Кампиония по темата ТУК. Попитайте всеки от златното ни поколение и ще ви каже, че тренировките с отбора са били една много малка част от времето, в което са играли футбол като деца. Улицата им е дала останалото. Сега това липсва. Причините да се стигне до тук са много – от градоустройствените ни планове (успех на всички деца, живеещи в квартал Манастирски ливади в София), алчността на строителните предприемачи, корупцията в общините, отчуждението между хората, модерните технологии и телефоните, алтернативните забавления, опасната улица и наркотиците и т.н. За някои от тези неща няма какво да се направи. За други държавата е огромен длъжник на цяло поколение деца. Тук няма никаква програма от страна на няколко правителства подред, но това е тема за отделен анализ, който сигурно ще е по-дълъг и от този, защото това, което става в БФС е нищо в сравнение с това, което се случва в парламента.
Всички посочени по-горе предложения ще ни приближат към крайната цел – изграждане на футболен модел, основан върху създаването и продажбата на футболисти.
Към момента за съжаление положението е следното – нямаме методики, нямаме уличен футбол, нямаме визия за бъдещето. Футболният успех на децата в България е оставен изцяло в ръцете на техните треньори.
ПРОБЛЕМ НОМЕР 2: Недостатъчно добре подготвени треньори в детско-юношеския футбол.
Имаме талантливи деца, но не успяват да реализират своя талант и потенциал изцяло. Пряка отговорност носят треньорите. Това е тема, която е моя голяма болка, защото наставниците в детско юношеския футбол са оставени на произвола на съдбата. БФС и треньорската школа са длъжници на хората, които работят с бъдещите български футболисти. Липсата на методики и методисти поставя огромни трудности пред родните специалисти. Те са гладни за знания и искат да се учат, но не всичко зависи от тях. Ето и някои недостатъци, които са срещани при нашите треньори, особено в детско-юношеския футбол:
– Някои от тях въобще не искат да работят с деца и просто чакат момента да поемат мъжки отбор. Вживяват се в ролята на Жозе Моуриньо, а не осъзнават, че водят малки деца. Пълнят им главите с ненужни тактически познания.
– Изграждат отбори, вместо единици.
– Интересуват се от резултата на мача, а не от развитието на играчите.
– Не са педагози, а това е най-важното при работа с деца– треньорите са всъщност учители по футбол.
– Смятат, че щом са играли професионално футбол, могат веднага да станат и добри треньори. Но едно е да си бърз, да изпълняваш добре преки свободни удари или да правиш добри шпагати, а съвсем друго е да си учител по футбол.
Тук обаче идва едно голямо НО. Защото за почти всички от гореизброените проблеми виновни не са самите треньори. Както играчите не са виновни, че ги тренират по този начин, така и треньорите не са виновни, че ги обучават или притискат по този начин.
За абсолютно всеки един от изброените недостатъци на треньорите по-горе вина носят до голяма степен и клубовете. Ако един отбор няма ясно написана методика и назначен методист, в клуба цари хаос и всеки треньор си прави каквото си иска. Шефът на школата и методистът трябва да преценят дали един треньор може и иска да работи с деца или само отбива номера. Трябва да следят дали се работи за развитието на единиците или се развива отбора с цел печелене на мачове. Понякога наставниците са поставени под натиск да гонят предно класиране в първенството, дори и с грозна игра. До какво води това? Шефът на школата запазва работата си, треньорът запазва работата си, но в дългосрочен план губи футболът, губят децата. Време е това да спре. Призовавам президентите да спрат да натискат шефовете на школи за резултати, а вторите от своя страна да спрат да притискат наставниците. Истински важният резултат е колко деца са успели да пробият в първия отбор и евентуално продадени в чужбина. Всичко останало е прах в очите на тези, които не разбират. Оставете треньорите да работят с дългосрочна перспектива и не им пречете с краткосрочната си жажда за 3 точки и добро класиране! Често нещата дори имат обратна зависимост в детско-юношеския футбол – когато учим подрастващите футболисти да играят правилно, много по-вероятно е в началото те да имат лоши резултати.
Друг упрек към клубовете е, че се харчат пари с широки пръсти за недоказани чужденци, но когато треньори от школата помолят за малък бюджет, който да бъде използван за обучение или стаж в чужбина, им се заявява, че пари няма. Популярно оправдание е „Ние ще ви платим обучението, ама откъде да знаем, че догодина няма да отидете в друг отбор“. По тази логика недейте и деца да тренирате, защото и те могат да си тръгнат…
Треньорите са зависими, както от клубовете си, така и от треньорската школа и БФС. Те имат нужда от компетентни методисти, които да им помагат, съвременни курсове и обучения, които да ги обогатяват, спокойствие в работата си, което да им позволи уверено да разгърнат идеите си. Клубовете, треньорската школа и БФС са длъжници на българските треньори. Все пак, българските наставници могат да бъдат по-активни по някои направления, като например:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 14: Създаване на „Сдружение на българските треньори по футбол“. За съжаление от години такова липсва. То може да спомогне по много начини в работата на българските наставници, като им гарантира справедливи условия на труд. Моят брат, Александър Захариев, треньор с UEFA A лиценз, вече е стартирал процедурата по основаването на сдружението, като дори са предприети първи крачки за приемането на сдружението като член на „Алианса на европейските треньори по футбол“. Това ще доведе до още повече ползи за нашите треньори.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 15: Сключване на колективен трудов договор за треньорите по футбол. Сдружението на българските треньори ще има възможност да седне на масата за преговори с БФС, като от своя страна се договори за по-добри минимални условия на труд. Нещо изключително важно, защото виждаме как родните наставници са поставени в много по-неизгодна ситуация спрямо колегите си от други държави, особено що се касае до прекратяване на трудовия договор.
За финал искам да кажа, че познавам прекрасни наставници, както в детско-юношеския футбол, така и в мъжкия. Те са светъл лъч в тъмния ни футбол. Те са хора, които не спират да учат, не престават да се интересуват, да пътуват, да черпят знания от всяко възможно място и източник. Плуват срещу течението и полагат много усилия, за да се задържат над повърхността на посредствеността. Те са и една от причините да пиша тези редове. Те, както и всички други треньори в България, заслужават повече – по-голяма подкрепа от държавата, по-загрижен футболен съюз, по-принципна треньорска школа. Моля следващия президент да им обърне достатъчно внимание, защото бъдещето на идните поколения е в техни ръце. Ако искаме да създаваме по-добри футболисти, които да са гръбнака на силен национален отбор, който от своя страна да има силите да се класира за световни и европейски първенства, ние трябва да обърнем изключително голямо внимание на наставниците в ДЮШ.
Стигаме до следващия голям виновник за това треньорите на деца и юноши да не са подготвени достатъчно добре – Българската треньорска школа по футбол (БТШФ):
ПРОБЛЕМ НОМЕР 3: Българската треньорска школа по футбол (БТШФ)
Веднага искам да заявя, че там има невероятни професионалисти, които дават 100% от себе си в името на това да подготвят максимално добре бъдещите треньори на България. Като пример мога да посоча Емил Атанасов и Данаил Иванов. Но има и такива, за които е настъпило абсолютно безвремие. Трябва някои хора там сериозно да си зададат въпроса дали тяхната липса ще се усети. Да губиш представа за реалността е много тежко, когато последиците се отразяват върху много други хора. На школата трябват не само хора със знания, а и такива, които са проактивни. Хора, пълни с идеи и заредени с енергия за реализирането им. Хора, които отстояват принципите си и могат да казват „не“ на по-силния и висшестоящ от тях.
Бързам да спомена и положителните неща, които се случват в БТШФ. В последните години се вижда реална разлика между C, B, A и Про лицензите. Казвам го като човек, който поддържа редовен контакт с десетки треньори от цялата страна, каращи някои от въпросните курсове. По техни думи в последно време настина се обръща внимание върху спецификите при работа с най-малките деца. Защото да учим треньор в C лиценз само за мъжки футбол и разликите между 1-3-5-2 или 1-4-3-3, когато след 2 месеца ще поеме деца, които играят футбол 5 е абсолютно несъстоятелно. А преди години се случваше точно това. Нека хората от БТШФ сложат ръка на сърцето си и признаят. Важно е да се отбележи, че школата значително подобри работата си след идването на Емил Атанасов, но винаги има какво повече да се направи.
Друга тема, която е и болка за много треньори, е доколко най-заслужилите влизат в даден лиценз и доколко влезлите заслужават да получат диплома. Това е може би най-големият упрек към треньорската школа. За нивото на преподаване не искам да влизам в детайли, защото знам, че там има много знаещи специалисти. Но сянката, която тегне над БТШФ, е голяма, когато говорим за прозрачност на критериите за влизане, равнопоставеност при подбора и най-вече как някои треньори взимат изпитите си. Мога да дам и конкретни примери, но не мисля, че това е най-важното. Ще пострадат хора, които са подложени на натиск и получават обаждания от много високо. Мисля, че е време държавата да се отърси от страха и хората от администрацията в цялата страна да бъдат смели и да отстояват моралните си позиции.
Въпреки че няма да е лесно – как може да се подобри работата в БТШФ и как може тя да се превърне в ключов фактор в една революция в българския футбол? Ето и някои допълнения към предложенията на треньорите по-горе:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 16: Завишен контрол и максимално тежки изпити за взимане на треньорски лиценз. В световната практика в учебните заведения, каквото е и БТШФ, основно има два варианта за вход и изход. Някои университети например имат жестока пресявка на входа (тежки изпити за влизане), но лесен изход (не е трудно да ги завършиш). При други е обратно – почти никаква първоначална пресявка, но изключително тежки изпити при дипломиране. Ако искаме да повишим нивото на българските треньори, нямаме друг избор, освен да променим из основи как се влиза и как се завършва. Призовавам за по-лесен достъп при записване на треньорските курсове, но изключително стриктен и завишен контрол при дипломиране и завършване. Или иначе казано – фунията трябва да стане с още по-широк вход, но с още по-тесен изход.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 17: Дипломните работи на взелите даден лиценз треньори да бъдат публикувани онлайн. Цитирам сайта на БТШФ: „БТШФ никога досега не е обявявала резултатите от изпитите във всички лицензи публично. Това се прави с цел да се запази авторитета и достойнството на треньорите. Как би се почувствал един треньор, ако футболистите разберат, че техният наставник е „скъсан“ на някакъв изпит.“ Ок, разбирам за скъсаните, те не са плод на дискусията. Нека обаче се публикуват работите на приетите в лиценза. Защото ако не публикуваме и техните работи под предлог да им запазим достойнството, значи можем да си направим някои изводи. Не би трябвало даден треньор, който има самочувствието, че е успял да вземе лиценз, да го е срам от дипломната му работа. Така поне в някаква степен ще се пресече раздаването на дипломи на наши хора.
Треньорството отдавна не е „Айде играйте, бе!“, квадратчета и шегички. Ако един човек не може да се научи да пише правилно, едва ли има капацитета да се научи на професия като треньорската, която е изключително сложна, тежка и изискваща непрестанно обогатяване на знанията в днешния бързо променящ се свят на футбола. Нововъведенията от всякакво естество, статистическите програми, анализът на данни и big data, ползването на различни софтуери за планиране на тренировка, рязане на видео или презентация пред отбора, все по-голямото значение на психологията в спорта, модерните технологии и интернет на нещата – всичко това навлиза с бясна скорост и се променя с дни. Трябва много рязко да вдигнем нивото на очакванията си към това какво значи да бъдеш треньор по футбол. В противен случай бъдещите футболисти на България ще бъдат в ръцете на лицензоносители без знания. А всички виждаме докъде води това… Нека всеки един треньор бъде горд с лиценза си, нека тези лицензи наистина значат нещо.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 18: Увеличение на работещите на щат в БТШФ, които в момента се броят на пръсти. Във Френската треньорска школа по футбол са над 300. И със сигурност нито населението им е 100 пъти по-голямо от това на България, нито брутният вътрешен продукт на глава от населението. Задължително трябва да се подготвят повече хора, на които основна и приоритетна работа е обучението на бъдещите български треньори и методисти.
Преди няколко години проведохме анкета сред треньорите в България. В нея имаше и въпрос „Смятате ли, че БФС полага достатъчно усилия за развитието на треньорската професия у нас?“. 90% от треньорите отговориха с „Не“.
ПРОБЛЕМ НОМЕР 4: БФС
Нещата постепенно започват да се изясняват и източникът на проблемите в българския футбол излиза на преден план. Но не бързайте със заключенията…
Често чуваме от ръководството на БФС оправдания от типа „Ама ние какво да направим? Ето, изградихме база, има условия, има терени. Ние нямаме вина за състоянието на българския футбол.“ Това, че има изграденa база и няколко терена с пари от УЕФА, ФИФА или правителството, не означава добро управление. Тези неща не са заслуга на целенасочена политика или гениални идеи от страна на ръководството на БФС. Ако хванем случаен човек от улицата, не би се справил по-зле от тях. Но високомерието, наглостта и егото на някои хора им пречи да видят реалностите. Време е всички те да получат червен картон и да напуснат терена на управлението на българския футбол завинаги.
Някои може би ще кажат, че положението не е толкова зле – има занятия, дават се лицензи, излизат някакви треньори, които водят някакви тренировки, от школите излизат някакви играчи – керванът си върви. Но ако наистина искаме да направим кардинална промяна във футбола в България и да имаме отлични треньори и отлични играчи, то трябва да се пипа здраво и категорично. Абсолютно задължително е поне някои от предложенията, които отправих в този текст досега да се въведат максимално бързо. Ако има човек, който поставя под съмнение всичко, което пиша до тук и смята, че пирамидата, която описвам функционира добре и всичко е наред, нека си зададе следните въпроси: ако имаме супер играчи – защо тогава не играят в супер отбори от супер първенства (или те там тези на запад нищо не разбират)? Ако имаме супер треньори в детско-юношеския футбол, които са оставени да работят на спокойствие с дългосрочни перспективи – защо тогава играчите ни са на толкова ниско ниво? Ако треньорската школа си върши перфектно работата – защо тогава нямаме супер методисти и супер треньори, които да подготвят супер играчи? Ако в БФС всичко е наред – защо тогава българският футбол затъва с всяка изминала година все по-надолу?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 19: Стартиране на кампания за популяризирането на футбола сред учениците. Понеже самите предложения в много от горните точки се отнасят до БФС, няма да се повтарям. Искам да обърна внимание на нещо, което влиза в работата на централата – популяризирането на футбола и ценностите, които играта проповядва. За пример давам отново ФА и Англия с техните кампании и видеа. Нещо, което няма да изисква огромен бюджет. Вижте един пример от острова:
Тези видеа са направени с цел да покажат както хубавата, така и грозната страна на футбола. Навсякъде има проблеми, не трябва да си мислим, че са само при нас. Но хората там са достатъчно смели да ги изказват на глас и да показват, че работят за отстраняването им. Някои индивиди в БФС все още не са достигнали до еволюционния етап, в който да признават грешките си или смирено да се оттеглят, поради незнание или неможене. А ако не си признаеш, че има проблеми и грешки, то ти няма да работиш и за отстраняването им. Моля следващия президент на БФС да обърне сериозно внимание на популяризирането на футбола, да слезе при децата, да отиде в училищата, в детските градини. Да се направят кампании, да се включат всички клубове и национални състезатели. Защото в противен случай ще изгубим децата и войната с таблетите и смартфоните. А това вече ще сложи последния пирон в ковчега на нашия футбол.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 20: Стартиране на информационна кампания за родители на деца, трениращи футбол. За съжаление в България не се обръща никакво внимание на тези хора, а това не се отразява добре върху отношенията треньор-родител, родител-клуб и въобще отношението на родителите към цялата система на футбола в България. В Англия, например, има кампании, насочени към определени проблеми в английското футболно общество, които са абсолютно релевантни и у нас. Вижте:
Ще ви разкрия и една кампания, която за съжаление дълго време не успяваме да реализираме. Ще споделя с вас и „наградата“, която ще връчваме на някои треньори. За съжаление сме прекалено малки и незначителни на фона на това, което може да направи БФС, но все пак се стараем. Идеята ни е да накараме някои наставници да променят отношението си към децата. С подобни неща, крачка по крачка, послание след послание футболният съюз може да прави много. Просто на следващия президент трябва да му се работи и да осъзнае, че може да прави чудеса. А ако няма идеи – просто да ни се обади, ние не крием нищо за нас, просто искаме да помагаме. Ето и 2 от „наградите“, които предвиждаме да връчваме или да оставим родителите на децата сами да го правят (натиснете върху снимките, за да ги уголемите):
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 21: Пълна прозрачност и детайлни отчети относно всеки проект, изпълнен с участието на БФС. Трябва да има повече яснота относно финансите в БФС. Обществото има право да знае за какво например отиват парите по програма Хеттрик. В нея за БФС бяха предвидени над 14 милиона евро за периода 2020-2024.
Нека вземем за пример и УЕФА. Преди няколко години от там оповестиха, че с цел максимална призрачност ще обявят заплатите на висшето си ръководство. Александър Чеферин като президент получава 1.6 милиона евро годишна заплата, а Борислав Михайлов като член на изпълкома на УЕФА е взимал месечна заплата от около 26 000 лева, която е допълнително към заплатата му като президент на БФС. (източник – https://apnews.com/uefa-reveals-president-ceferin-is-paid-1-64m-salary-0cfa9f0c686d4e61a8b1b9dfb871242d). Споделям тези цифри чисто информативно. След като УЕФА обявява публично заплатите на всички хора от ръководството си, призовавам това да направи и БФС. Трябва пълна прозрачност относно това какво се случва в централата, за какво се харчат пари, какви подизпълнители се назначават и къде отиват финансовите потоци.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 22: Без президенти на клубове в Изпълкома на БФС. За мен президентите нямат място в ръководните органи на централата. Това просто крещи „конфликт на интереси“ и всеки би дърпал чергата към собствения си клуб.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 23: Процентно разпределение на местата в Изпълкома на база получени гласове от кандидатите за президент. Тъй като няма орган, който контролира действията на президента на БФС, изключително важно е членовете на изпълкома на бъдат избирани по друг начин. Не е редно всички там да са назначени от новоизбрания президент, защото те са негови приближени, които е много вероятно да си мълчат при нередности. Вместо това, предлагам членовете на изпълкома да бъдат предлагани от всички кандидат-президенти предварително в листи и на база на постигнатия резултат като гласове за самите кандидат-президенти, процентно да бъдат разпределени и мандатите за изпълкома. За да ме разберете по-лесно – представете си парламента и партиите – не е редно партията, която взима най-много гласове да получи 240 депутата автоматично, нали? Защо тогава изпълкома трябва да бъде съставен на 100% от приближени на новоизбрания президент?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 24: Редуциране на Първа лига до 10 отбора. Ако искаме да вземем пример от държави като Хърватия, нека се поучим от добрите практики там. В хърватската Първа дивизия има само 10 отбора. Абсолютно достатъчно за държава и първенство като нашите. Нямаме демографията и условията да поддържаме 16 тима на високо ниво във висшия ни ешалон. Дори една Австрия има само 12 отбора в Първа лига, като преди това и там бяха 10. Броят на клубовете трябва да зависи от визията за развитието на футбола в съответната държава, икономическото й състояние, футболната инфраструктура и дали целта е да се прави някакъв смислен бизнес продукт, или да се имитира дейност.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 25: Увеличаване на Втора лига на 20 отбора. Намалявайки отборите в Първа, трябва да увеличим тези във Втора лига, за да не изгубим областни центрове, важни за развитието на футбола по региони.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 26: Клубовете във Втора лига да стартират мачовете си задължително с трима играчи до 21 години, вместо двама. Вижда се, че правилото за стартиране на двама играчи до 21 годишна възраст дава резултат. Ето защо, предлагам бройката да бъде увеличена на трима. От друга страна увеличаването на броя на клубовете във Втора лига ще даде достатъчно поле за изява и на повече опитни състезатели.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 27: Пълна забрана за картотекиране на играчи извън ЕС в отборите от Втора и Трета лига. Тези две първенства нямат нужда от чужденци, камо ли такива извън ЕС. Вместо това, фокусът там трябва да пада върху работата с млади български състезатели. Знаете ли какво правило има в Холандия? Отборите нямат право да картотекират играчи извън ЕС, ако заплатата им е по-малко от 30,000 евро на месец. Това е направено с цел да се спре пазаруването на недоказани чужденци от страна на тамошните клубове. Всяка федерация е измислила модел на работа, който подкрепя местните млади играчи, само в България не се прави нищо по въпроса.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 28: Създаване на Фонд „Развитие“ – 50% от ТВ правата да се разпределят между клубовете на база игрови минути, дадени на български състезатели до 22 години. Не случайно възрастта е 22, за да има възможност за година преход от Втора към Първа лига. Парите от този фонд да се изчисляват и разпределят в края на всеки полусезон. В Австрия има подобно правило. Останалите 50% от ТВ правата да се разпределят по 25% на база класиране и 25% на база гледаемост.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 29: В случай, че даден отбор има в групата за мача по-малко от 12 българи, то този клуб не взима никакви пари от Фонд Развитие за целия полусезон. Това е идея отново заимствана от Австрия, където по този начин заобикалят правилата на ФИФА и УЕФА относно третирането на всички играчи от ЕС като равни. Да, нямаме право да налагаме забрана за картотекиране на играчи от ЕС, но имаме право да разпределяме ТВ правата, както намерим за добре. Алтернативен начин да се избегне правилото за играчи от ЕС е като се въведе изискване в групата за мача да има минумум 12 състезатели, които са минали през академия в България. УЕФА позволява на футболисти от ЕС да дойдат в България след 16 годишна възраст. Дали искат или не – отворени сме към тях и това правило индиректно ни гарантира 12 българи в групата, защото нито един чужденец от ЕС няма да дойде в България на 16.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 30: БФС да не оказва никакво съдействие за издаване на български паспорт на чужденци. Понастоящем практиката е такава, че определени български отбори в момента, в който закупят поредния бразилец или африканец, подават молба за издаване на българско гражданство. БФС прави услуга на определени клубове, като ускорява процедурата, изпращайки писмо до съответните органи, призовавайки да се издаде български паспорт на въпросния играч максимално бързо, защото той би бил полезен за развитието на футбола в България и може да бъде използван за националния ни отбор. Може да си обясните как определени играчи взимат наш паспорт само в рамките на няколко месеца след като са пристигнали тук. Тази практика трябва да спре.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 31: Създаване на курс за спортно-технически директори към клубовете. Това е голям проблем у нас, защото масово хора, които не разбират от материята се захващат с това, защото по една или друга причина са близки с президента. Това е изключително важна длъжност, а за съжаление в България няма курсове по темата.
Може би си мислите, че тук трябва да приключим с анализа на българския футбол и сме намерили виновника за проблемите – БФС. Но кой избира президента на БФС?
ПРОБЛЕМ НОМЕР 5: Клубовете
Отварям една важна скоба. Живеем във времена, в които доста от клубовете са загубили идентичност. Какво би накарало едно дете да стане фен на даден клуб, ако не е баща му да го запали по идеята? Каква е философията, каква е мисията на този отбор? Защо трябва едно дете от Стара Загора да бъде фен на Берое, като клубът се е превърнал във фирма с основен предмет на дейност покупко-продажба на аржентинци с европейски паспорт?!
Защо трябва клуб като Етър да привлича чужденци? Един от най-българските градове се е превърнал в пристан на недоказани ментета, вместо да дава шанс на млади българчета. Това важи и за много други клубове. Добре, ще се спасите, ще останете в Първа лига. Или ще влезете във Втора. И догодина същата мъка с нови изпълнители. 200 човека на мач, люпене на семки, порутен стадион, отборът пълен с чужденци, ама сте се спасили от изпадане. На кого му пука? Вие нямате ценности, нямате визия. Децата не искат да бъдат част от това и предпочитат да отидат в мола, да стоят в ТикТок или да играят на Плейстейшън. Някои клубове много сериозно трябва да си зададат въпроса защо въобще съществуват. На кого ще му пука, ако утре отбора ви го няма?
Обратно към програмата. Според правилата на ФИФА феновете, футболистите и треньорите нямат право на глас при определяне на президента на дадена футболна федерация. Изборът е изцяло в ръцете на клубовете. Управителният съвет на всеки клуб се събира и избира делегат, който по време на конгреса гласува. Към момента има над 500 клуба, които са членове на БФС и те ще изберат следващия президент. Всеки глас има еднаква тежест. За да може даден клуб да е член на БФС и да има право да гласува, не е необходимо дори да участва в първенство. Доколко това е адекватно и с каква цел са написани правилата по този начин, оставям на вас да решите.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 32: Ако даден клуб не се състезава в нито едно първенство на БФС, да няма право на глас на конгреса. Нека във всяко село, паланка и вилна зона има по 10 отбора, в това няма нищо лошо. Но когато едно село с 200 жители регистрира клуб, който не играе в нито едно първенство – нито с юношите си, нито с мъжете си, но има право да гласува за президент на БФС, това буди най-малкото съмнения. Да се направи сериозен преглед на всички клубове и да се завишат критериите за това кой има право на глас и кой не. Нека развиваме футбола по малките населени места, нека децата спортуват, но не е сериозно да има такава нелогична равнопоставеност при гласуването.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 33: Преустановяване на практиката БФС да лицензира негодни за домакинстване стадиони. Години наред централата си затваряше очите пред груби нарушения от страна на клубовете относно условията, които даден стадион предлага. Някои стадиони в Първа и Втора лига категорично не отговарят на изискванията и трябва да спрем да толерираме това. Не случайно предлагам 10 отбора в Първа лига. Освен демографски, ние не отговаряме и инфраструктурно на 16 отбора в елита. Това предложение е към графа клубове, защото наредбата на БФС така или иначе съществува, просто клубовете вместо да купуват чужденци на килограм, нека бъдат така добри да приведат стадионите си във вид, който отговаря на 21-ви век.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 34: Уважаеми клубове, оправете си маркетинг стратегиите! Към момента ситуацията в много от родните клубове е такава, че са станали зависими от спонсорството на бетинг компаниите. Няма лошо да има И това перо в приходите, но не трябва да е основно или единствено. Нашите приятели от Sponsor the sport ни изпратиха следната графика, на която виждате какъв процент от компаниите, които спонсорират големите клубове в Европа, от кой сектор идват. Само 11% от тях са в бетинг сферата.
Родните тимове трябва много спешно да преосмислят маркетинг стратегиите си и да започнат да търсят рекламодатели отвъд сферата на хазарта. И тук обръщам внимание на думата „рекламодател“. Не приемайте спонсорите като торба пари, а като рекламодатели, които биха искали да рекламират своя бизнес. Какво им предлагате в замяна? Колко последователи имате в социалните мрежи? Колко души ходят на стадиона ви?
В допълнение към чисто рекламните приходи, давам пример и с приходи от билети. На последния си домакински мач срещу Левски, Хебър имаше приходи от билети от над 100,000 лева. Как може това да се случва по-често? Какво правят родните клубове, за да увеличат посещаемостта на домакинските си двубои?
Ако сте клуб и имате нужда от помощ за тези неща, препоръчвам да се свържете със sponsorthesport.com
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 35: България трябва да бъде водеща страна по създаването на Балканска лига. Светът се развива, футболът също. Големите клубове осъзнават тенденциите и все повече мислят за създаването на Супер Лига. Засега ФИФА и УЕФА парират тези техни намерения, но докога? И на каква цена? Виждаме, че за да се угоди на големите, турнири като Шампионска лига стават все по-затворени за малките тимове от Източна Европа. Отговорът на България трябва е в организирането на Балканска лига. Идеята ми е това да е купа, в която участват водещите Балкански отбори, които не са продължили участието си евротурнирите след януари месец. По този начин се гарантират повече приходи от продажба на билети, реклама, ТВ права и т.н. България не трябва да е пасивна, а напротив – да има централно място в подобен проект. Това трябва да е инициатива на клубовете, с подкрепата на лигата и БФС.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 36: Клубовете сами да избират чрез гласуване кой съдия да ръководи или да не ръководи двубоите им. Това е едно мое революционно предложение, което води началото си от непрестанните оплаквания от страна на родните клубове относно съдийските назначения. Към момента председателят на съдийската комисия на база рейтинги и негова лична преценка определя кой съдия да ръководи дадена среща. В краен случай се намесва и съдийската комисия. Но отново всичко опира до човешки фактор, задкулисни договорки, даване на наряди на „наши хора“ и т.н. Това, което аз предлагам, е следното:
Всеки кръг мачовете се степенуват по важност. Това става на база точкова система, която взима предвид позицията на отборите в класирането този сезон + миналия сезон, както и дали имаме градско дерби, историческо дерби и т.н. След като мачовете се подредят по важност, се пристъпва към избор на съдия. Да речем, че дербито на кръга е Левски-ЦСКА. И на двата тима се изпраща списък с 20 съдии, които имат право да свирят срещата. Отборите оценяват съдиите като дават 20 точки на този, който най-много биха искали да свири двубоя, 19 точки на следващия и т.н., като този, който най-малко биха искали да свири двубоя, получава 1 точка. Точките от двете гласувания се събират и реферът, който сумарно е получил най-голям брой точки, бива назначен да свири двубоя.
След това идва следващата по важност среща, като вече в списъка са останали само 19 съдии. На този принцип се процедира с всички останали двубои от кръга. Така се елиминира неяснотата относно това как се избира съдия за даден мач и винаги ще свири най-приемливият и за двата тима арбитър.
Като алтернатива и по-семпъл вариант на това предложение може да се приеме правило, което дава възможност на клубовете да посочат до 3-ма съдии, които не искат да свирят техни мачове в даден кръг.
ПРОБЛЕМ НОМЕР 6: Държавата
Най-популярният спорт в света и в България без съмнение е футболът. Какво се случва у нас? Зала в Бургас за 75 милиона лева, зала в Русе за 40 милиона лева, зала в Пловдив за 60 милиона лева. Редица по-малки проекти като залата в Шумен за 13 милиона лева въобще не искам да споменавам. Нямам нищо против въпросните зали, напротив – колкото повече са спортните съоръжения в България, толкова по-добре. Но всичко трябва да има приоритет. Защо инфраструктурата за най-масовия и обичан спорт у нас не се радва на същата обич, каквато получават залите и другите закрити спортни съоръжения? Радостно изключение от последните години са стадионите в Пловдив.
Непрекъснато в публичното пространство се коментира как държават трябва да помага повече на футбола. Липсата на инициатива от страна на БФС и липсата на конкретни предложения води до липса на инвестиции. През последните години почти няма браншова организация или синдикат, които да не са излезли на протест и да не са получили помощ от държавата. Същевременно имиджът на БФС и Борислав Михайлов доведоха футбола до положение, в което никой в държавата не му обръщаше внимание. По мои изчисления новите данъци и такси върху хазартните компании в България ще доведат до над 200 милиона лева годишно повече приходи в хазната. Знаем, че една от функциите на държавата е да преразпределя парите, събирани чрез данъци. На база това, аз имам следните предложения:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 37: 30% от данъците и таксите, които плащат бетинг компаниите, да отиват за развитие на футбола. Да, конкретно на футбола. Тотото отделя 30% от постъпленията за развитие на спорта и нека тези пари отиват за целия спорт. Но аз лично не познавам човек, който да залага на художествена гимнастика, овчарски скок или кану-каяк. 99% от приходите на бетинг компаниите са от залози на футболни мачове. Смятам, че е редно помощта да отива и именно за футбола.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 38: България да НЕ изгражда нов национален стадион. Отдавна съм изказал моето мнение по тази тема. Цялата аргументация може да прочетете в статията ми „България няма нужда от нов национален стадион“.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 39: Изграждането на нови клубни стадиони. Стадионите в България са в плачевно състояние, това не е тайна. Едно малко сравнение с Румъния, която влезе заедно с нас в ЕС през 2007-ма година и която някои политици ни убеждават как е зад нас във всяка сфера. Вижте 8 стадиона от северната ни съседка, построени след 2007-ма година. Защо те могат, а ние не – оставям на този въпрос да си отговорите сами. Може да уголемите снимките като натиснете върху тях:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 40: Изграждане на общински футболни игрища за свободно ползване. На местно ниво е необходимо спешно да се започне с изграждането игрища за минифутбол, които да са със свободен достъп и безплатни. Отчуждаването на парцели да не бъде само и единствено когато трябва да строим пътища, но и за изграждането на паркове и градини със спортна инфраструктура в тях. Съжалявам, но проекти тип „Спортна София“ по никакъв начин не са насочени към децата и бъдещите поколения. И тук не говоря само за освежаване на игрища, строени по време на комунизма или за такива, изградени в малките населени места, в които строителните предприемачи не се избиват за всеки парцел. Говоря за големите градове и модерните им квартали, в които не пожелавам на нито едно дете да живее…
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 41: Държавно финансиране на отборите от Първа и Втора лига за подмяна на тревните настилки на стадионите им. Въз основа на крайната цел, която си поставям с писането на тази програма, а именно – изграждане на футболен модел, основан върху създаването и продажбата на футболисти, предлагам държавата да финансира подмяната на тревните чимове на всички стадиони от Първа и Втора лига. Това несъмнено ще доведе до създаването на по-качествени футболисти, което от своя страна ще доведе и повече приходи от трансфери в клубовете ни. Парите рано или късно ще се върнат в икономиката ни.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 42: Привличането на чужденци в общински отбори да става само след провеждане на местен референдум. Някой питал ли е данъкоплатците във Враца или Велико Търново дали искат техните пари да бъдат харчени за заплати на знайни и незнайни бразилци? Едва ли! Нашите пари трябва да бъдат харчени разумно. Хората по места трябва да взимат крайното решение в какво да се инвестират средствата на общината – заплати на чужденци или терени за децата?!
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 43: Държавата чрез футбола да инвестира в децата. Това мое предложение съм разгърнал детайлно в отделна статия, която може да прочетете ТУК. Давам само пример, изваден от нея: „20 годишни проучвания върху успеха от матурите на ученици в Швеция показват неоспорима връзка между оценките и физическата активност на децата.“
Следващото правителство и президентът на БФС трябва да работят ръка за ръка и да поставят началото на нещо много красиво, което вярвам, че може да се получи!
След като разбрахме как и кой избира президента на БФС и след като виждаме как държавата и повечето кметове тотално са занемарили футбола у нас, може би си мислите, че това са истинските виновници за състоянието му в България. Грешите.
ПРОБЛЕМ НОМЕР 7: Българският народ
Това е най-трудната част за писане. Притеснявам се да не обидя много хора, но има неща, които трябва да се казват на глас. Реалността е такава, че в днешно време е по-вероятно да вървиш напред в кариерата си не с висок морал и чест, а със запазване на мълчание пред проблемите, подмазване и навеждане на глава.
Ние избираме кметовете си. Ние избираме правителството си. Какво те правят за спорта, оставям на вас да прецените. Вече знаете и как се провеждат изборите за президент на БФС. Лобита, кухи клубове, кметове – всички тези неща играят огромна роля в целия процес и имат силата да наклонят везните при избора на нов лидер на футболния ни съюз. Сила, която имат благодарение на нас. Ние всички непряко избираме кой да е президент на БФС, макар и да не го осъзнаваме. Това е моето послание към вас. Когато псуваме футболния съюз, ние всъщност псуваме себе си. Когато псуваме политиците, ние псуваме себе си. Ние изградихме тази България, ние съсипваме футбола тук. Абсолютно всеки от нас може да направи повече. Самият аз съм допускал много грешки – пускал съм бюлетини за хора, които се оказват дребни душици, бил съм апатичен към протести, страхувал съм се да говоря открито, за да не си затворя врати на определени места. Но вече не. Прекалено за кратко сме на този свят, за да прекарваме времето си тук в страх, малодушие и апатия. Надявам се, че тази кандидатура ще вдъхнови някой възрастен или дете, които един ден ще излязат смело и ще поведат своята битка за правда. Което пък от своя страна ще вдъхнови други. И така малко по малко ние като общество ще се събудим и ще осъзнаем силата, която имаме.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НОМЕР 44: Бъдете смели! Знам, страшно е да бъдеш смел в днешно време. Но да бъдеш смел не означава да не те е страх – това не би било смелост. Смелост е да вършиш нещо, въпреки страха.
Последвайте Георги Захариев в Инстаграм: